Затвори двама гейове в клетка и те няма да произведат поколение. Вероятно ще произведат изключително много генетичен материал, но това само по себе си е ирелевантно. Дете няма да се пръкне от това сношение и това е важното.
Важно е, защото геят не е фокус на нашите врагове. Тяхната фундаментална цел не е окупационно правителство на аналните бандити, макар понякога да изглежда така предвид физиономиите на много от хомункулите по високите етажи на властта. Режимът е антинационален. Той е централизаторски на международно ниво, съсредоточавайки фактическата власт в ръцете на огромна мрежа от бюрократи, менажери и средно ниво функционери. Той е регулиращ – регулира човешката среда, регулира човешкото поведение, регулира човешката вяра, регулира естествени пориви като този към доминация, към надмощие, към ирационалност. Режимът прави света предвидим, контролируем, стерилен и безинтересен в името на хегемониалната американска монокултура.
Някои от хората, които правят всичко това са педали. Може би не дори физически, но духовно определено са такива (гледам към Мони Паси). Някои от хората, които Режимът създава са педали – те са удобен биоленинистки авангард, който пряко зависи за оцеляването си от продължителното съществуване на Режима. Но геят не седи в дъното на всичко това. Вики Нюланд не събаря държави в името на това да придвижи международната кауза на радикалния педализъм. Тя инсталира педали, за да придвижи универсалната кауза на неоконсерватизма. Геят е просто сигнификатор. По същия начин, по който в Живите мъртви Нийган убива приятелите ти пред теб, след което те бие и изтезава, само за да те извади в един момент от клетката и да те попита: “Как се казваш?”, така Режимът ти отнема суверенитета и унищожава културата преди най-сетне да зададе въпроса: “Какъв пол си?” Отговорът сам по себе си не е важен, важно е да бъдеш пречупен до степен да се отречеш от идентичността си. Да станеш духовен педал. Тогава си готов да бъдеш партньор и да седнеш на една маса с проконсула. ЛГБТ флагът е символ на американското завоевание. На тоталното надмощие. Но самият педал може да бъде хвърлен под автобуса във всеки един момент. Аз съм дете, но помня време, когато действащи американски дипломати и членове на президентската администрация нямаха колебания да говорят за това как педалите са семе на дявола. Сега са удобен инструмент. Геят не е нещото, той е просто дисгенично напомняне за собствената ни слабост. Оставен без американска подкрепа, геят изчезва по чисто биологически причини. А транссексуалистът се самоубива. Природата се възстановява – ако ѝ бъде позволено да го направи.
В Европа се завъжда ново поколение “””крайни десничари”””. Опасни екстремисти със сериозна политическа подкрепа, които застрашават устоите на Нашия Правов Ред и… схващате, чели сте статиите, гледали сте новините. Всеки материал в тази насока звучи като писан от чатбот. Целта е да се набива непрестанно, че новоизлюпените европейски консерватори са заплаха за свещената крава на представителната демокрация и на основополагащите ценности на Запада – ценности като това да гледаш филми за малолетни гейове. Европейските консерватори са котилото на Мелони, ПИС, Абаскал в Испания, на Шведските демократи – партиите, които в рамките на няма и половин година се изстреляха нагоре в социологическите изследвания и влязоха във властта с изненадващо ниска съпротива от страна на огромния НПО апарат, който уж трябва много да се страхува от тях. Все пак Дневник ги нарекоха неофашисти. Трябва да са опасни, нали?
Но не са. Буш Младши не беше опасен за Щатите – той беше просто една малко по-различна разновидност американец. Същото важи и за новите европейски консерватори. Те са просто настоящия режим, но без гейове. Настоящия режим, но без нелегална миграция. Настоящия режим, но с традиционни християнски ценности. Звучи супер. Четеш нататък описанието на продукта и стигаш до ситния текст, където пише за всичките видове хербициди, които могат да сменят пола ти. Без гейове, но с един също толкова жив НПО сектор с американско финансиране, който продължава да действа необезпокоявано без намесата на безсилната национална държава. Без нелегална миграция, но с огромни скокове в легалната миграция и вноса на стотици хиляди КВАЛИФИЦИРАНИ РАБОТНИЦИ от Третия свят – браво Джорджа, сделката с Тунис наистина обърна мача в полза на Нашите Ценности. Браво и на Абаскал, тази отломка от испанския еквивалент на ГЕРБ, който полага много значителни усилия да интегрира Южна Америка в Испания. Дали ще е базирана liberation теология или базиран Ислям, важното е да се пълни нашият континент с млади, витални населения, които да вдигат раждаемостта – и престъпността. Както и съдържанието на меланин в кожата.
Убивам сарказма си за момент. Това са глупости. Така изглежда мисленето на международния поляк, който вярва, че може да обслужва Америка, но да запази нещо от себе си. И както ПИС видяха, самоубийствената вярност на американската империя не води след себе си нищо освен още разочарование. Защото американецът ти води Доналд Туск и започва да развява гейското знаме – ти трябва да бъдеш унижен, трябва да бъдеш видимо пречупен. ПИС разбраха посланието и обещаха да импортират над 400к работници от Третия свят. Засега беше осуетен този проект. Но където има воля, има начин.
Туск е симптом и на друго. Докато гордите европейски консерватори се преструват, че правят нещо, към тях като “””конструктивна опозиция””” се присъединяват европейските бюрократи. Произведени в епруветка технократи от рода на Тимерманс, който отива в Холандия да води алианс на социалисти и зелени, Габриел тук е навлякла своя костюм от човешка кожа и с неестествената си усмивка се преструва на медиатор и символ на напредничавия западен новочовек. В Естония управлението е пряко в ръцете на нейна колежка от същия ресор. Европа преминава на командно дишане. И командата е на назначените американски бюрократи без род, нация, минало или амбиция за някакво особено бъдеще.
Всеки един от тях се опитва да възстанови обществения разговор в лесна за контролиране посока. Нека да говорим за културната война – дали ще има гейове и колко ще са. “Колко работна ръка ни трябва?” “Вижте, Бизнесът (pbuh) има определени нужди. Това е икономика, нека не намесваме други неща.” Това е концентриран опит да бъде върнат на дневен ред дискурсът за лявото и дясното. Да си заринем носовете в това да говорим дали данъчната ставка трябва да бъде 5 или 7 процента и дали БВП ще расте с 1.5% или с 3% на годишна база. Сякаш това ще промени убийството на нациите ни, сякаш ще спре подмяната на населението ни. Сякаш ще прикрие факта, че сме обездвижени в един железен затвор с декоративни килии, а единствен надзирател в този паноптикон е хуманитарна империя на просвещенската гинекокрация. Пренареждането позволи най-сетне разговорът да се доближи до реалността. Да заговорим за местното и за глобалното като за основен разлом. Тук включително се опитват да сложат край на това, за да ни върнат в контролируемите граници на приемливата политика.
Сагата с Васил Терзиев е изцяло нелогична, ако я погледнем като нещо различно от концетриран опит да се подмени наративът. Никой не може да ме убеди, че Асен Василев просто си е казал, “еми, те ще се примирят с ДС”. В София това не е вариант и те го знаят. Не, това не беше стратегическа грешка или недоглеждане. Разговорът за ДС беше цялата цел на упраженението. За да може този иначе абсолютно безобиден тип да бъде обявен за символ на злия комунизъм и да бъде противопоставен на един друг абсолютно безобиден тип – Вили Лилков. Да си говорим със седмици за “дясното” и за “лявото”. За да може Шкварековци да пишат абсолютно безобидни постове за “либералните НПО-та” и за автентичната десница. Няма такова нещо като либерално НПО – има американско НПО. И всяко едно такова има идентичен механизъм на функциониране и на финансиране. Съществени разлики между Лилков и Терзиев няма. Единият е от едната страна на културната война, другият от другата, но крайната цел и на двамата е идентична. Да вървят тролеите навреме и София да бъде европейски град, изцяло неразличим от всеки друг европейски град. Виждате все повече афганистанци и разцветки на Леванта? Не се притеснявайте. Успешно маневрираме обратно към ирелевантното деление между ляво и дясно. Успешно ни съпровождат обратно към това да игнорираме записа, да игнорираме доказателствата на собствените си очи и да се преструваме, че не знаем кое е посолството с главно П. Ерата на кашерния консерватизъм настъпва и ако някой си мисли, че с още костовизъм, приватизационен патос за Светия Бизнес и държавата като универсално зло ще постигне нещо различно от полонизация, то за него имам една изключително изгодна крипто оферта с ниска цена на достъп и огромна възвращаемост.
Телеграм канал за методи за съхраняване на месо: https://t.me/osnovata
Просто приказки 