-
Бойко умря, да живее Бойко!
Бонапарт казва, че видял френската корона захвърлена в калта край пътя и решил да я вдигне с меча си. Макрон се снима с потни жители на Антилите, които му показват среден пръст, докато той се хили дебилно в камерата. C’est La Vie. Историята е циклична. И всеки изминал цикъл е по-блед и гейски от предишния.…
-
Мицуру, човекът като политическо животно и пътят на дисидента
През 1855г. се роди третият син на бедно самурайско семейство във Фукуока на остров Кюшу. Той порастна, възпитан във върлия консерватизъм на своето семейство, и участва в едно от последните самурайски въстания, това в Саге, срещу модернизаторската династия Мейджи. Така попадна в затвора за три години и там откри един свят, който беше много по-необятен…
-
Изборите или как престанах да се интересувам и обикнах ДПС
Може би няма по-пълноценна сумация на политическата ни и партийна система от ДПС. Нещо видимо старо и поочукано, което по никому необясними причини продължава не просто да функционира, но и да произвежда нови променливи, които влияят върху всички ни по реално осезаеми начини. Осезаеми, но не достатъчно вълнуващи, че някой от нас наистина да направи…
-
Изнасилването на историята и как се затрива човекът
Честото оплакване в средите на титаничната българска политологическа мисъл е, че българинът тачи “силни лидери”, че бил твърде склонен към вождизъм. Естествено причината за това оплакване отново се корени в дълбоката привързаност на тези набедени учени към западния демократичен модел на безлично, бюрократизирано управление – тяхната най-голяма мъка е, че не може да си изберат…
-
Доротеевият проблем и дългът на дисидента
I Младо момиче със зачервени бузи пристъпва нервно от крак на крак. С всяко движение латексовият костюм прискърцва леко и то се оглежда с гузна усмивка. Зад него се извива опашка до далечния край на улицата. Полуголи мъже, жени с разкъсани чорапогащници, маски на анонимните, дълбоки деколтета, дълги черни шлифери, ботуши до коляното, изцъклени погледи…
-
Тихата революция и системата на грозотата
Имаше един много кратък период от време, непосредствено преди и непосредствено след изборите, когато медиите ни се опитаха да създадат впечатлението, че държавата се движи стремглаво към някаква еднолична форма на управление – президентска република. Без значение, че тези заявки присъстваха (открито) единствено в изявленията на политически маргинали като късното ИТН и мижавеещото ВМРО, това…
-
Пешката на империята и последният гамбит на Европа
Един ден в родината ни се появи Дмитро Кулеба. Появи се и заплаши да не напуска пределите на малка България, докато не получи отговор на исканията си. Стоя в кулоарите на Народното събрание и чака. При него се изредиха представителите на всички големи евроатлантически партии. Минаваха да беседват, да се съветват, да се извиняват, да…
-
Армения и мълчанието на агнетата
Понякога се случва приятели да ме попитат защо изпитвам толкова жлъчна ненавист към журналистиката и журналистите в България. В различни степени на алкохолно опиянение съм водил този разговор (често на висок тон) с всевъзможни събеседници, включително и с хора в тази “сфера”, ако изобщо това инцестно пространство може да се нарече сфера, а не порочен…
-
85 Days in Slavyansk и митологията на войната в Украйна
85 Days in Slavyansk е епопеята на барона на черните хапове, терорист номер едно на Русия, на любимия политически и военен анализатор на всички украинци – Игор Стрелков. Стрелков, истинско име Гиркин, е руски монархист и бивш офицер от ФСБ. Участва във войни от 20-годишен, пътува из Източна Европа и се включва във военните действия…
-
Валхала Експрес и някои мисли за войната и национализма
Съвсем случайно попаднах на Valhalla Express. Като типичен лукав нечовек разбрах за книгата от снимка в проруски Телеграм канал – бяха я открили сред развалините на някакъв украински аванпост край Мариупол преди няколко месеца и я развяваха като нацистки манифест, който се чете дори в украинските училища. За втората част не знам (и се съмнявам,…