Едно птиченце ми каза, че Ивайло Дичев е описал всичко, което противоречи на Нашите Европейски Ценности като “национал-аутизъм”. Това е солидно попадение, доближава се до “лукавите нечовеци” на Стойнев. И не съм очаквал да го кажа, но съм напълно съгласен с него. Серумът срещу гейополитиката е върл национал-аутизъм, който се надсмива над всяка една квазирелигиозна доктрина на интернационализма и прогреса. Нека да обясня.

Властта винаги се нуждае от обосновка. Както съм споменавал и в други статии, тя действа първо и се оправдава след това. Да чакаш разрешение е по-лош вариант, отколкото да молиш за прошка. Това е и причината народовластните референдуми масово да се провалят – не можеш да измолиш нещо, което не си имал силата да си присвоиш. Казано с думи прости, Нешка Робева няма да забие кинжал в сърцето на Мъжа на Годината, масивния Манпол Пейков, и да наложи излизането от НАТО (а би трябвало). Тя ще моли настоятелно Мъжа на Годината да ѝ подари излизане от НАТО. Настоятелността си базира на неписаното правило, че народната воля (виж колко голям термин, извиква образи на огромни маси от население в съзнанието) трябва да се уважава от “представителите”. 

А народната воля е най-откровената лъжа на демократичния режим. Тя е нещо като обновен, езотеричен вариант на небесния мандат. Ако разполагаш с демократичен мандат, сиреч станеш един носител на народната воля, ти можеш да управляваш изцяло олигархично. Но олигархия, която е в името на народа. Звучи парадоксално, но в действителност така функционира всяка една власт. Тя има своя теология, по Шмит и Шваб (не онзи Шваб, не ме гледайте укорително) – предпоставка, от която всичко останало се стича надолу като пикня по крачол. Ако теологията ти се базира на съждението, че “Иисус е цар “, то всичко останало е функция на тази централна теза. Държавата ти, всички институции, съдът, правото. Всичко се стича от тази концепция. В този смисъл “народната воля над всичко” е равносилно съждение на “Иисус е цар”.

Но очевидно нещо се е случило. Нешка борави с народната воля, но Мъжът на Годината не я отразява изобщо. Това е сцената, в която героят ползва тайното си оръжие, взривява врага, но след няколко секунди прахта се разнася и злодеят се появява, невредим и усмихнат лукаво. Народната воля претърпя сериозно видоизменение през последните няколко (3-4) години. И самият “народ” дори не се усети.

Чрез тази теология, Борисов успя да дойде на власт преди много, много време, когато джойнтът още беше левче, а той нямаше формата на бойлер. При него народната воля беше една много чиста концепция, Борисов действа в името и интереса на българското население и всички заедно си кротуват и оцеляват както могат. Всяка теология, естествено, си има заложен враг. За ранната Бойковистка такава това бяха конкуриращи го бандити и журналисти, а като второстепенен враг винаги са присъствали патриотичните формации, които той ликвидираше със завидна ефикасност. Всичко в името на стабилността. Но времето се промени, през зимата вече няма сняг, а по Витошка има негри. Бойко преживя много, беше недосвален от свои не-точно врагове по време на мека, пъстра не-точно революция. Но колкото и да се подиграваме на събитията от 2020г., те бяха по същество началото на една смяна на елитите. Революция. И както се случва с всяка революция, на мястото на линеещата власт с нисък съпротивителен капацитет, дойде нова власт, която се захвана с централизация. Както става след Ник Втори с преминаването към консолидирания режим на Сталин, както става във Франция при смяната на Луи с Наполеон, както Кромуел въвежда Протектората след победата над Чарлс. Тук се намести нов елит с нови способи и нови цели. Заради него трябваше да се обнови и теологията.

Народната воля продължава да бъде причината някой да е на власт, причината той да може да действа безпрепятствено – все пак всяка власт е абсолютна, всяка власт разпознава само своята истина. Това е неизбежно, иначе няма власт. Но теологията на този нов елит е друга. Тя не е “стабилност и всекиму своето”, тя е “равенство, прогрес и атлантизъм”. Прогрес на всяка цена. Прогрес, който не бива да бъде възпрепятстван дори от самата народна воля. Напротив, той трябва да бъде пазен от мнозинството. Това мнозинство ни е назначило, но то не осъзнава напълно собствения си интерес. Ние, атлантиците, сме пазителите на нещо, което е по-важно от масите.

Новата теология предполага и нови врагове. Тук се появяват и национал-аутистите. За настоящата ляво-либерална теология основен враг е this thing of ours – нашият национализъм. Затова и Дичев, заедно с целия свещенически корпус на този режим на международния евнух, се е заел с това да напада националната позиция. Не унивайте, хубаво е врагът да ви забележи и да се захване пряко с вас. Това означава, че има някакъв смисъл от вас. Къде по-тъжно е да нападаш някой, който дори не отразява съществуването ти.

От гледната точка на теорията за консолидираната власт, свещениците са част от едно органично цяло с институциите. Те са тяхната мека сила. От тях идва обосновката за масова консумация, те подготвят терена за всяко следващо действие. Затова, примерно, десетките статии през последните дни за това как Възраждане са неонацисти представляват всъщност началото на съдебния процес по заличаването на партията. Винаги трябва да създадеш претекст. Вероятно в момента мечтата на всички замесени е Костадинов да свръхреагира и да организира свой Бирен пуч. Не се и съмнявам, че полуумните апаратчици, които са измислили историята с надписа Juden върху витрината на магазин за крафт бира са се кискали маниакално, докато са писали пиар заглавията за еднотипните статии, които последваха. Всичко в тази гейополитическа система е въпрос на въздействие и внушение. А ако нещо изглежда безплатно и невинно – вероятно ти самият си продукта. 

Но покрай цялата врява около Възраждане като че ли се позагуби най-важното. Истинският враг на настоящия Режим е национализмът. Не е Костадин и не са ордите от въоръжени баби с многоцветни бои за коса, които патрулират МОЧА. Истерията около руската намеса е претекст, чрез който да превърнеш националистическата позиция А) в изменническа и Б) в нещо толкова естетически отблъскващо, че нормалните млади момчета биха предпочели да си отрежат пишките пред това да се асоциират с нещо подобно. Това е последователна тактика вече от повече от година, около еврото изплува най-ясно. Кой би искал да се свърже с инициатива, чиито лица са комунисти, народовластници, бакпулверния полковник Марков и различните протестни отломки, които от години пробутват най-циганската версия на перманентна революция, която някога съм виждал?

Естествено не се изчерпва подкрепата за лева с подобни лица на анти-калокагатията, но това се тиражираше и така успешно се създаде впечатлението, че стотиците хиляди, които се подписаха са спящи агенти на кървавото азиатско джудже. Впрочем самият Режим знае, че латентната подкрепа за лева е огромна и затова в момента целият дискурс сред коментариата се фокусира около това как референдумът да бъде избегнат, не спечелен. Дебат няма за ползите, има само обсъждане на легалистичните похвати, чрез които да предотвратят изобщо гласуването. Талмудски пилпул по същество, но вместо това обсъждат колко разтеглива може да бъде Конституцията. Давам и гатанка – безкрайно е разтеглива, стига да имаш властта и топките да я разтягаш.

Нестихващият морален поход срещу псевдопатрЕотизма, национал-аутизма, примитивния шовинизъм и каквото още ви хрумне се дължи именно на това. В кръвта си новобългаринът усеща, че националистът е негов естествен враг. Както змията усеща лисицата, както полякът надушва руснаци. Така и теологията на този режим предпоставя сблъсък със силите на местното. А както знаем от Клаузевиц, две враждуващи армии са елементи, които не могат да се смесят. Огънят и водата не влизат в равновесие – те си въздействат, докато едното не премахне другото изцяло. Фундаменталният политически въпрос, единственият, който има значение. Прословутото “кой-кого” на антируския болшевишки проект. 

За да оцелее, нашият скъп национал-аутизъм трябва да се формулира ясно. Да бъде не балансьор, а полюс. В момента всяко негово действие е реакция; в смисъл, че отговаря на събитията, а не ги създава. Реагира срещу излъчването на гейски филми, но с тази си реакция постига единствено краткотрайни дивиденти, които по-късно се израждат в активни вреди. Както Възраждане сега ще види. Необходимо е да се излезе от хипотезата на “равенство, прогрес, атлантизъм” и да се влезе в наша, собствена. Да спрем, поне в интелектуален план, да бягаме от логическите продължения на антиглобалната и идентитарна линия на мислене. Да отхвърлим демокрацията като споделена призма. Тя е стремеж на държавата да бъде разтворена изцяло в обществото, а то на свой ред да бъде сведено до елементарни формули и междучовешки отношения. Какистокрация с наметалото на народна воля. Подмяна на всечовешкото с абстрактното общочовешко. Потискане на волята и на човешкия дух. И също така открадна сандвича ми по време на голямото междучасие в пети клас.

Отрицанието на демокрацията и на либералния интернационализъм е първата стъпка към това национал-аутистите да се обособят като ясен политически актьор, който може да се противопостави на режима на международния евнух. Ако целта ти е победа, предлагането на блудкав компромис е самоубийство. Означава да обречеш себе си на съдбата на ППДБ. Тихото поглъщане заради липса на воля. Много хора, включително и сред самоопределилите се за дисиденти, продължават да си бият главите в някакви криворазбрани концепции за “морал в политиката”. Само да можеше да се появи най-сетне един честен човек и всичко би се променило! Бабини деветини, казал е народът. До една почиват на идеята, че този режим не е във фундаментално противоречие с нас, а е леко счупен и се нуждае от нови хора на руля.

Това не е само синдром на постсоциалистическата духовна леля, а е глобален феномен. В Щатите кашерните консерватори го правят по отношение на Десантис – о, ето го, най-сетне, това е Тръмп с мозък. Такива статии имаше дори в Дневник, впрочем. Идеята, че системата може да тръгне в правилната посока, само и само да имаше някой сресан и приличен човек начело ѝ, който да говори правилните неща. Да споменава Господ или пък да бори джендърите. Този мач вече отдавна е игран. Източник на този режим, негов първообраз, бяха точно набожни християни, икономически либертарианци и върли антикомунисти. Някои от тях бяха всичко това в едно, като Рейгън, други бяха само елементи от това, както Буш или родния титан на мисълта Иван Костов. Години по-късно, продължавайки да си придават осанката на консерватори, тези хора показаха лицето си – разкриха своя елитен интерес, който пряко противоречи на националната държава и на местната идентичност. Буш няколко пъти говори как “бялото превъзходство е обида към кредото на американската идея”, а Костов в рамките на една и съща книга успява да критикува западния джендъризъм и да порицава примитивния българин, че не е готов за Истанбулската конвенция.

Всичко това е отегчителен софизъм. Думите им са вятър. Делата им са антиамерикански, антибългарски, антинационални и антибели. По същия начин, по който царският гоблин Ники Василев в последната си книга се захвана с половинчат анализ на нуждата от ограничаване на нелегалната миграция… като се увеличи легалната такава. Все пак тя е законна, сиреч поносима. Никога не забравяйте концепцията за социална поносимост – тя е основен похват на евнуха в неговия триумфален марш през институциите. Както големите компании ограничават ръста на цените на тока и водата до нива, които няма да предизвикат мигновени обществени брожения, така и хуманитарният режим регулира поведението си на база настоящата обстановка. Когато е необходимо, той дава заден и си придава вид на консервативен патриотизъм. След няколко години ходът на прогреса продължава необезпокояван.

Блудкавият електорализъм е лепенка върху дълбока порезна рана. Предлага не временна победа, а забавяне на тоталната загуба. Истинският лек е холистичен подход. Един реакционен марш през институциите. През изкуството, през медиите, общественото пространство, бизнеса, училищата и армията. Антибиотично решение, което да премахне изцяло паразитите, които морят политическото тяло.

---

Често срещана “теза” за държавата е, че тя представлява просто един сложен легален конструкт, който не съществува като друго освен като комплекс от закони. Но държавата е и винаги ще бъде политически инструмент. В числото на тези инструменти влизат и прокуратурата и съдът. Всичко, което ни се описва като демократична институция е просто една пушка в първото действие. Рано или късно се намира кой да я употреби нататък в историята. 

Всъщност краткият епизод преди прекратяването на мандата на Гешев представляваше може би единственият период, в който някоя от властите действително заработи, както се описва в учебниците по фалшивата наука политология. Сиреч, действа независимо. Гешев се превърна в конкуриращ властови център в противоречие с другите глави на Левиатан. Направи го по необходимост, за да съхрани своята кожа. Така изглежда истинското разделение, като открито противоречие.

Ако национал-аутистите искат да победят, те се нуждаят от институция. A foot in the door, както казват американските ми приятели, живи и здрави да са на този четвърти юли. Дано някой ден онази Америка на бащите-основатели се възроди изпод туловището на окупираното правителство. Нашата България може да го направи, но за тази цел се нуждае от лост. Коя институция може да бъде този лост? Очевидно не е прокуратурата, тя прекалено наскоро бе овладяна. НС към настоящия момент е непоклатимо, да не коментираме МС изобщо – с американското влияние няма смисъл да се влиза в състезание, освен ако нямаш фетиш към унижението. Местната власт е вариант, но в нея обикновено се влиза, когато вече имаш друга подкрепа: бизнес или администрация. Остава един основен стълб и това е Президентството. То е в открит конфликт с останалите, изолирано е и се намира в ситуация, в която може единствено да чака следваща атака от страна на атлантическата монопартия. Радев и неговата администрация са лоста, който националистите биха могли да използват, но преди това да стане възможно, президентът трябва да бъде преследван още. Да бъде принуден да разпознае заплахата за личния си (не групов) интерес от страна на американските проконсули. Радев е единственият подходящ таран за национал-аутизма и то не по линия на глуповатите обвинения от страна на коментариата, че той е “русосъветски агент”. С него може да се подходи по линия на проевропейския макронизъм. “Не сме против Щатите, но не искаме да им бъдем васали.” Така може да се влезе в неговото полезрение. А влезеш ли в нечие полезрение, вече всичко е възможно. Дори да го употребиш и смениш, както би се изразил един весел грузинец с проминентен мустак. Винаги има какво да се научи от врага.

---