Category: Нахвърляни
-
Да бъдеш поданик
“No doubt the Romans had felt that theirs was an eternal civilization, right up to the moment their empire fell apart. Were they suicides, too?” ― Michel Houellebecq, Submission 1Всички ние сме американски поданици по един или друг начин, а с времето контрастът между метрополия и периферия се стеснява – хондураските лели, прекосили южната граница…
-
Бантустан
Преди няколко седмици турчин наръга двама “българи” в Германия, в квартал Бармен във Вупертал — едва на няколкостотин метра от родното място на Фридрих Енгелс. Грандиозна предвоенна архитектура, град силно озеленен, река, над която се разкрачват големи мостове от червеникави тухлички, пресечени от дълги, дълги влакови линии, по които минава известната вуперталска окачена железница. 1…
-
Бойко умря, да живее Бойко!
Бонапарт казва, че видял френската корона захвърлена в калта край пътя и решил да я вдигне с меча си. Макрон се снима с потни жители на Антилите, които му показват среден пръст, докато той се хили дебилно в камерата. C’est La Vie. Историята е циклична. И всеки изминал цикъл е по-блед и гейски от предишния.…
-
Изборите или как престанах да се интересувам и обикнах ДПС
Може би няма по-пълноценна сумация на политическата ни и партийна система от ДПС. Нещо видимо старо и поочукано, което по никому необясними причини продължава не просто да функционира, но и да произвежда нови променливи, които влияят върху всички ни по реално осезаеми начини. Осезаеми, но не достатъчно вълнуващи, че някой от нас наистина да направи…
-
Изнасилването на историята и как се затрива човекът
Честото оплакване в средите на титаничната българска политологическа мисъл е, че българинът тачи “силни лидери”, че бил твърде склонен към вождизъм. Естествено причината за това оплакване отново се корени в дълбоката привързаност на тези набедени учени към западния демократичен модел на безлично, бюрократизирано управление – тяхната най-голяма мъка е, че не може да си изберат…
-
Армения и мълчанието на агнетата
Понякога се случва приятели да ме попитат защо изпитвам толкова жлъчна ненавист към журналистиката и журналистите в България. В различни степени на алкохолно опиянение съм водил този разговор (често на висок тон) с всевъзможни събеседници, включително и с хора в тази “сфера”, ако изобщо това инцестно пространство може да се нарече сфера, а не порочен…
-
Валхала Експрес и някои мисли за войната и национализма
Съвсем случайно попаднах на Valhalla Express. Като типичен лукав нечовек разбрах за книгата от снимка в проруски Телеграм канал – бяха я открили сред развалините на някакъв украински аванпост край Мариупол преди няколко месеца и я развяваха като нацистки манифест, който се чете дори в украинските училища. За втората част не знам (и се съмнявам,…
-
Кой обърна каруцата?
Чумата на експертите достигна и до България. Даниел Смилов е прав. И със своето пламенно евроатлантическо иконоборчество хвърля светлина върху зловредното безсмислие на собственото си пребиваване в публичното пространство. “Експертът” е изчерпан светец, чиято единствена функция е отбрана и легитимиране на статуквото. Това не важи изцяло и единствено за Даниел Смилов, естествено — това би…
-
За протеста, “Възраждане” и трайното заблуждение
Отдавна се занимавам с “Възраждане”. Или по-скоро занимавам света с “Възраждане”. Имам склонност да следя нишови политически движения, не само в България, но и в Европа като цяло, търсейки следващия “голям пробив”. От около година и половина съм убеден, че тази партия ще бъде именно това. Не заради някаква особена идеологическа привързаност към нея, а…
-
Зеленият рицар или как се умъртвява класика
Филмовата адаптация на средновековната поема от неизвестен автор “Сър Гауейн и Зеленият рицар” е гавра. Не защото филмът сам по себе си е лош, а защото историята е изменена до степен на неузнаваемост, за да отговори на модерните нрави на масовия потребител. Всъщност, не. Това не е вярно. Историята е изменена, за да отговоря на…
Просто приказки 