Понякога се случва приятели да ме попитат защо изпитвам толкова жлъчна ненавист към журналистиката и журналистите в България. В различни степени на алкохолно опиянение съм водил този разговор (често на висок тон) с всевъзможни събеседници, включително и с хора в тази “сфера”, ако изобщо това инцестно пространство може да се нарече сфера, а не порочен социален кръг на взаимно мълчание и насърчаване на чутовна посредственост. Сега ще илюстрирам причината за това си отношение чрез войната в Армения.

Нощта след първоначалната атака, когато погранични градове като Сотк бяха подложени на ракетен и артилериен обстрел и имаше удари дори по цивилни сгради, БТВ започна да тиражира версията, че всъщност е избухнал просто поредният конфликт в Нагорни-Карабах (оспорван анклав с автономен статут, който формално не е част от Армения) и всъщност всичко е провокирано, както твърдяха азерите, от опит за арменски саботаж. Не поясняват какъв саботаж, естествено, защото това предполага да се каже къде се е случил и какъв е бил, което на свой ред подсказва на всеки с елементарни географски познания за какво става въпрос – именно пограничен конфликт между Армения и Азербайджан.

В нито един момент БТВ не спря да лъже, че става въпрос за сражения в Нагорни-Карабах. Дори и сега, ако погледнете сайта на тази американска медия и потърсите тага “Армения”, ще 4 пресни статии от избухването на конфликта и всяка една от тях като заклинание повтаря тази нагла измислица, за да замаскира един прост факт — че голямата надежда на българския мустафоиден либералитет по отношение на газовата диверсификация напада суверенна държава без провокация.

Оттук произтича всичко. Мълчанието на този корпус от просветени морализатори е предизвикано единствено и само от неспособност да облекат този конфликт в одежди, които да са дори частично приемливи. Къде е този санктимониален тон на порицание, с който свикнахме през последните 6 месеца сега? Защо дайновци и смиловци не се впускат в сълзливи елегии, хагиографии и тем подобни патетични излияния по отношение на героичния арменски народ? Защото това ще изиска от тях да се откажат от централния елемент в митологията на своята идеология.

Какъв е цветът на газа? Не знам. А какъв е цветът на кръвта на арменската военнослужеща Ануш, която беше изтезавана, изнасилена и обезобразена от азерите? Да, има видео. Да, много е графично. И препоръчвам да се гледа. Защото това е лицето на истинската война на изтребление. Това е войната, която сталинистката измислица наречена Азербайджан води срещу арменския народ с негласната подкрепа на евроатлантическите партньори, които се изредиха при Алиев през последните месеци да му завидетелствата своето дълбоко уважение и подкрепа.

И да, Азербайджан е една комунистическа фикция. Една от многото в Централна Азия, впрочем, където тези етнически експерименти в чертането на граници са създали дори повече болка и страдание, отколкото в собствената ни част от света. Другият конфликт, за който на никого не дреме, а именно този между Таджикистан и Киргизстан, също е провокиран от създадени по времето на СССР анклави, ексклави, разделени кладенци и резервоари и подобни умишлени мини, които комунистическите апаратчици залагат, за да имат пълната увереност, че тези страни никога няма да излязат от орбитата им и никога няма да се развият достатъчно, че да не зависят от подкрепата на големите си братя.

Това, което днес е познато като Азербайджан всъщност носи кожата на региона от другата страна на реката Аракс. Това е провинция на Персийската империя с богата история и автентична култура. Този другия Азербайджан, на северния бряг, е земя на планински турци, създадена по време на любовните овертюри между СССР и Ататюрк в началото на 20-ти век и населена с кавказки татари и дагестанци, които след това са били дресирани да прожектират върху околния си свят някакъв повърхностен пантюркизъм и да служат като дестабилизиращ фактор по отношение на Каджарска Персия, по-късно Иран.

Това е задачата на всички тези изкуствени национализми, които първо СССР нацвъка в началото на 20-ти век, а след това Щатите в края на същия продължиха да подкрепят и развиват, за да имат инструмент за шантаж на реалните нации, от които тези апендикси са се откъснали. Забележете как всяка една държава с нещо, което дори малко наподобява потенциал за независима политика и геополитическа позиция през последните 20 години се сдоби със свой малък ретардиран брат, който си присвоява чужда история и борави с ценностната реторика на Държавния департамент за Нашата Демокрация™️.

Та, обратно към медиите — нищо от това няма да чуете, видите и прочетете там. Защото нашият шумен коментариат млъкна. Естествено ние вече знаем, че родният “дясно настроен”, “класически либерален” свободомислещ човек е напълно готов да приеме съветското инженерно начало като легитимен етногенезис на страна на 100 години. Дневничарите и oped-списвачите от чужди издания като Дойче Веле отдавна спряха да се преструват, че имат каквито и да било симпатии към българската позиция и смятат Македония за напълно истинска държава. Азербайджан, в този ред на мисли, не е нищо повече от една Македония с повече ресурси и повече оръжия (щедро предоставени от, барабани моля, най-висшата форма на изкуствено държавно строителство, а именно Държавата Израел).

В момента всичките ни смели борци срещу “статуквото”, което статукво очевидно дефинират като някакъв фантомен проруски монолит, който дърпа конците задкулисно откакто България я има, са млъкнали от ужас да не развалят крехката магия на евроатлантическата митология. Но по този начин компрометират основната си теза по отношение на Украйна — нима не ни се каза, че има неща, които са по-важни от материалните ни интереси? Защо, тогава, мълчим като партизани по отношение на този конфликт, който е десетки пъти по-лесен за възприемане от морална гледна точка? Излиза, че смелият българин, чиято изправена главица сабя не я сече, сега мълчи от страх да не обиди някакви си планински турци. Язък за перченето срещу Русия.

Арменците са в много лоша позиция в момента; и двете страни им казват, че общо взето са си го заслужили. Едните, защото се страхуват от гнева на турския газов геран, а другите, защото са дълбоко обидени на арменците, които са им “обърнали гръб”. Начело на Армения в момента стои Никола Пашинян, едно доста невзрачно човече с осанката и позициите на Христо Иванов след няколко месеца кето диета. Той дойде на власт на гърба на цветна революция и общо взето обеща да скъса връзките с Русия окончателно. Но, както е казал мъдрият българин, те каква я мислиха, а тя каква стана — партньорите решиха, че азерите са по-ценен съюзник и стояха безучастно при всяко нападение, включително докато през 2020г. излизаха масово видеа на обезглавявания, които азерските войници записваха по време на превземането си на села и паланки в Арцах. И така арменският Христо Иванов отново опря до Русия, която за момента изглежда няма особено желание да му помага. Тъжно!

Спомнете си всичко това, когато за пореден път видите статия за това как руснаците са си направили полилей от кожата на украински затворници или как в Изюм са открити хиляди машини за насилствена мастурбация. Това са глупости от един европейски медийно-културен субект, който е лишен от каквато и да било геополитическа позиция. Европа няма потенциал за външна политика и никой не гледа на нея сериозно. Способни сме единствено да преповтаряме жалките медийни фарсове на метрополията по отношение на войните в периферията на американската империя. Не очаквайте консистентност или морална последователност от хора, които преди 6 месеца бяха пандемични експерти, преди 3 станаха бранители на Македония, а утре ще бъдат експерти по тайванския въпрос или деколонизацията на Русия.

Та, да. Ненавиждам медиите и ги смятам за изключително фалшиви и изключително хомосексуални. По журналистическия въпрос е необходимо финално решение и то е било илюстрирано идеално от Жозеф Фуше по време на потушаването на лионското въстание.

Телеграм за весели терлички: https://t.me/osnovata