Принципно не говоря за мъртвите, освен ако не става дума за Бай Тошо (pbuh) или Хитлер, но днес съм благоразположен. Ще говоря за един пресен труп – ППДБ. И понеже съм особено благосклонно настроен, ще разясня на миниатюрната част от електората, която наистина вярваше в Промяната(тм), какво се обърка. Защо Промяната така и не успя да спечели. Защото в крайна сметка това е целта на участието в политическия процес – да печелиш. Освен ако не си принципен национал-консерватор. Тогава целта може и да е медал за участие. 

Казвам “миниатюрната част”, защото повечето електорат, както и повечето население навсякъде, има кучешко отношение към света. Той е дресиран. Иска да се хареса. Радва се, когато изпълнява наученото. Така се стига до ритуала на гласуването и кампаниите със слогани от рода на ИЗПОЛЗВАЙ СВОЯ ГЛАС, каквото и да означава това. Кучето маха с опашка, електоратът пуска бюлетини.

Истинският смисъл от това да участваш в политиката – всъщност да правиш политика изобщо – е да спечелиш. Което също така задължително означава другите да загубят. Това е нещото, което ППДБ в нито един момент не разбра. Може би, защото една огромна част от членската маса се надишва със собствените си пръдни и вярва в рекламните послания на предизборните си плакати. Смисълът от политиката е да спечелиш, за да се добереш до лостовете на властта. 

Тук ще си противореча сам за момент. В страни като България – по същество управлявани на автопилот от кадрите на пожизнена партийна бюрокрация – да спечелиш не стига. След печеленето идва етапът на овладяване, а за него никой досега не е имал топки. Освен ГЕРБ, естествено, но това е и причината ГЕРБ да е общо взето единствената партия-партия в страната. За жалост. Ако бях Харизанов, това може би щеше да ме прави щастлив. 

ППДБ се впуснаха веднага след идване “на власт” в това да реформират институциите. Реформирането на институциите е красив начин да кажеш, че ще ги овладееш. Тук това е мръсна дума и всичките безполезни бумерски вестници с хуманитарен уклон и ерекция на тема ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО започват да грачат срещу теб при първото надушване на воля за овладяване дори на могъщи институции като кварталното кафене, но принципно това е властова необходимост. Не можеш да управляваш с чужд мат’рял. 

Което ППДБ установи емпирично сравнително рано. Чуждият кадър не те спъва, защото е зъл. Спъва те, защото не е твой. Осъзнаеш ли това, вече имаш избор. Да опиташ да промениш пристрастията му – което ППДБ предпочитаха дълго време и визираха под тъповатите си постулати за правови държави и реформи – или да го уволниш. Първото е невъзможно, ако обектът на пристрастията на този кадър все още има власт. А ГЕРБ, както знаем от сутрешните новини, беше на власт едновременно с ППДБ. Мъчна работа е да чегърташ някого, докато си в коалиция с него. Сглобката не беше просто тъпа концепция от езикова гледна точка, тя е налудна властова стратегия. Вторият вариант пък – уволнението – не стига. Колко кадри ще уволниш? Тръгнеш ли да чистиш, рано или късно ще стигнеш до мъчната истина и тя е, че почистената институция не е превзета, тя е вражеска. Кадрите, които се произвеждат за нея, институциите, които произвеждат тези кадри за нея, медиите, които я пазят, социалната сфера, която я подкрепя. Всичко това е вражеско, то работи срещу теб. Да реформираш вражеска институция, мислейки, че тя е добричка и неутрална, но болна от зла воля за власт, е като да лекуваш педофил след петата му жертва. Няма неутралности в този свят. Ако някой ти казва, че нещо е неутрално, той го казва, защото има интерес от това ти да го вярваш.

А градският електорат има сериозен проблем с вярата. Дори повече от средностатистическия провинциален третосветник или русофил. Русофилът усилва и отслабва подкрепата си за Русия спрямо моментното ѝ състояние. Той има някаква интуиция, ако не друго. Градският левичар и атлантик има нулев инстинкт. Претендира за дейно участие в политиката на база на фундаментално сбъркано разбиране за нея. Да допускаш същата грешка отново и отново без да си взимаш поука и да променяш подхода не е лудост – това е чиста вяра. Това е по-лошият вариант. За нея лечение няма. 

Но съм в добро настроение. Днес съм мил и давам съвети. ГЕРБ не е непобедим, както никой режим не е вечен (макар че бездарници като ППДБ го карат да изглежда така). Овладяните институции се разтурват. Те се унищожават из основи. Заместват се, не се инфилтрират. Създават се паралелни структури, не се следва процедурата. За тази цел ти трябва истинска власт. Българинът не помни такова нещо. Той е свикнал да бъде гален по главата с празни приказки за колективния суверен. Това са злонамерени глупости. Встъпвайки в длъжност, Франклин Рузвелт излива основите на своя индоктриниран ред като в първата си реч изисква от слушателите правомощията на генерал, защитаващ нацията от нашествие. Такава власт му е била нужна тогава, за да овладее държавата и да бъде суверен. Така си проправя път, за да нарои безкрайните агенции и контролни органи, които до ден-днешен съставляват американската дълбока държава. Заради него днес на власт може да бъде дементен старец без държавата да се срине – това е неговият режим, той продължава да функционира. Кадрите определят институцията.

Затова Макрон създаде моторизираните полицейски части за потискане на протести и ги подчини пряко на себе си, практически заобикаляйки полицейската йерархия и ефективно смазвайки движението на жълтите жилетки. Кирил Петков разкри единствено собственото си безсилие, когато в интервюто за Евроком сподели как шефът на НСО отказал да бъде уволнен. Не, че има алтернатива; ППДБ предпоставя небулозни неолевичарски глупости за мрежовото общество и прозрачността като причина за съществуването си. Не можеш да направиш Оранжева гвардия при такава политическа теология. Можеш да протестираш. Нефелно.

Друг пример е вечното мрънкане за реформиране на службите и на армията. Искреното убеждение на тези демократични човечковци е, че някой като Тагарев може да промени насоката на армията със символни жестове като това да забранява в армейския вестник да се споменава името на авиобаза “Граф Игнатиево”. Такива ходове са настрани, не напред. Произтичат от грешно разбиране за врага. Врагът ти, овладявайки българската недодържава, на първо време винаги ще бъде местен. Винаги ще бъде ГЕРБ. Мордор или Мацква е просто мираж. Америка поне има някакво присъствие на наша територия, има войници тук, има някаква основа за реална власт. Русия може само да плаща пари. А дядовските поговорки за плащането и музиката трудно се класират дори за народна мъдрост що се отнася до отношенията на властта. Мъдрост има народът що се касае до саденето на картофи. 

В разграничението между приятел и враг, ГЕРБ винаги ще бъде първият и основен враг на всеки стремящ се към властта елит. ППДБ прецени, че изконният враг е Империята на Злото. Навлезе в абсурдни приказки за това как “всичката политическа корупция” произтича от Русия. Това е принципна ненавист към властта като идея и като метод. Никой не може да те корумпира, ако не си корумпиран по природа. Корупцията е просто механизъм на властта. Непотизмът е природна даденост. Борейки се срещу тях, ти се бориш срещу северния вятър или летните дъждове. В това има някакъв (ограничен, донкихотовски) смисъл да се бориш чак след това. 

И за да не се гавря твърде много с починалия, ще кажа, че това е систематичен проблем на всички. Националистическата версия на този демократичен синдром е също толкова клета. “Всички сме българи, нека се обединим около това”. Да, всички сме българи. Всички сме и част от един род, човешкия род. Всички сме направени от космически прах. Всички летим на един огромен камък в Космоса. Тем подобни редиторски обединизми са отвъд безполезни, те са зловредни. Българинът може да ти е враг. Даже има по-голям шанс да ти е враг,  отколкото някой навън. Българинът може да дели една кръв с теб и да ти вреди. Може да говори един език с теб и да бъде вреден за културата, която е пръкнала този език. Преди геополитиката идва идентичността. ГЕРБ и ППДБ не са приятели, защото радеят за Нашето Атлантическо Бъдеще. Това го вярваше (само част от) ППДБ. Бяха съставни части на монопартията с външно покровителство и посредничество. Монопартията се разпадна, защото покровителството отслабна. ППДБ са в шок от това, защото не вярваха, че това може да се случи – както Микола, клечащ в своя окоп, е в продължителен потрес от факта, че НАШИТЕ СЪЮЗНИЦИ се оказаха просто студени реалисти, които са го хвърлили на смрадлива смърт в името на това да свалят БВП-то на Русия с пет пункта. Ако разбираш нещо от нещо, ти се занимаваш с реалността. Бойко се занимава с реалността. Затова дори измежду приказките за подкрепата за смелия украински народ, той беше в режим омаломощяване на врага. Вътрешния враг. 

Което, аджеба, не прави Борисов добър управник, гаранция срещу порива на педерастията или нещо подобно. Бойко е много обикновен политически организъм. Той умее да оцелява и да пази елитната група, която се образува около него. Но това оцеляване често противоречи пряко на общия интерес – национален, ако ти е неловко да говориш за народи и етноси. Все пак това звучи малко volkisch, не бива. Ако Бойко беше цар, може би щеше да има малко повече време да разсъждава за това как да увеличи земите си – кхъ-хъм Македония – и по-малко за това как да изкара електоралните си конкурнети педерасти в медиите.

Такива са недостатъците на Нашата Демокрация. Дори и тя да носи отпред абсурдни представки като “илиберална” или пък в края си да има окончание Ъ. В този смисъл хомункулите, които смятат България за “Прусия на Балканите” имат известно право – това е ригидна автономна бюрокрация с партиен покровител, която парадира като държава. Нейна основна функция е да се пази от външните фактори. От опити за инфилтрация. Затова сега ще дам още един съвет на хората, които иначе не харесвам особено. Демокрацията е начинът да седнеш на масата. Няма Букеле без да си излъгал електората и да си седнал на големия стол. Но след това всичко, абсолютно всичко, в което вярвате, ви вреди. Меритокрацията няма да започне магически да съществува, защото има номинален РЕФОРМАТОР на министерския пост. Институциите се пълнят на клиентелистки принцип. Трябва ти смазваща корупция. Твоя си, работеща за теб. А след това…

След това идва ред на саморазправата. Традиционната теза на тези кръгове е антикорупцията. Което е логично. Това е нещо универсално в ерата на разбитите социални бариери и свободния достъп на циганите до мола. Всеки вижда, чува, има досег, разбира на някакво телешко ниво – тези над мен са корумпета. Те са зли и ми вредят. Не само на мен, но на държавата. Това е уместна линия, по която да нападаш врага си. И да, това е само линия на атака. В корумпираните страни всички са корумпирани. Ако някой е нарочен за корумпе, то това е, защото ще падне жертва в бой за позиции. Просто така работят нещата. Те спират да работят, когато объркаш инструмента си за репресия със секуларна религия. Не, Таков не е светец и рефрените за прозрачност и отчетност не са Библия. Таков не се класира дори за качествен идеолог, той не ви остави нищо освен някакви разсъждения за сутрешната рутина на България. Не много полезно.

Но аз ще ви дам нещо. Има как антикорупцията да ви спечели битката. Трябва да я превърнете в истинска битка. Както Бойко я беше превърнал в истинска битка. Хората харесват да гледат мутри в белезници. Мутри на колене. Трупясали мутри, дори. Това ти носи любов, а в демократичната ера това е единствената форма на властова легитимност. Бойко беше – донякъде още е – обичан от това население. Ако Радев утре събере топките, съвсем на теория, да се възползва от естественото предразположение на армията и полицията към личността и поста си, той би могъл да проведе истинска специализирана, ъъъ, полицейска операция. Да го направи, както се прави предизборно в махалите. И да арестува стотици бюрократични паразити от редиците на ГЕРБ и ДПС. Повечето от тях вероятно ще са напълно виновни. Някои от тях ще са откровени мутри. И някакви единици ще са невинни. Но те ще свършат своята пропагандна работа. Ще бъдат изтъпанени като доказателство, че България се Събуди или каквото там искате да напишете в описанието на видеото. Антикорупцията работи, когато се превърне в основа за мит. А митовете се правят чрез масирано насилие.

ППДБ имаха ключа в ръцете си. Буквално. Затвориха Бойко за 24-ка. Те спечелиха. След което толкова дълбоко се озадачиха или уплашиха от победата, че отстъпиха и си паднаха на гъза. Този верски ужас им попречи да разберат, че са напипали правилната формула. Тя не е сложна за отгатване, същата е, каквато е в Гърция поне от 40 години, общо взето след падането на генералите. В патронажната система, победителят взима всичко. Това американците с погнуса наричат spoils system – с причина са взаимствали термина от военната терминология. Който спечели, получава държавата и е свободен да уволни всички и да назначи свои. Така се менкаха известно време БСП и ГЕРБ, преди БСП да избере политическата идеология на Кърт Кобейн и да си размаже мозъка по стената. Начинът да счупиш тази система е като елиминираш източникът на власт, който покровителства вражеските ти обществени кръгове. Когато убиеш врага си, обикновено печелиш.

В края ще кажа защо съм благоприятно разположен към ППДБ въпреки очевидното им полуумно почитание към метрополията. ППДБ са партийно явление, което в крайна сметка е обвързано с конкретна социална група. Социална група, към която принадлежат повечето хора, които имат време да четат аутистични анализи в интернет. Това е градската средна класа, която няма пряк достъп до традиционните клиентелистки мрежи, които доминират постосвобожденската действителност на България. Социална група, която е възникнала и нараснала, къде естествено, къде поради целенасочено комунистическо действие, след индустриализацията на страната. Сега тя става още по-голяма заради новата вълна бхаратизиране на България. Това е социална група на средноинтелигентни, образовани отвъд когнитивния си капацитет, политически активни хора с воля за участие в процеса, което е модерната форма на воля за власт – макар и делегирана, прикрита, разводнена. ППДБ няма просто да изчезнат, колкото и градовете няма просто да се самовзривят. Даже виждам повече потенциал за това ГЕРБ по естествен път да се превърне в градска партия. “Градският електорат” ще го има и колкото повече бива лишен от потенциал да участва в клиентелистката мрежа, толкова повече ще търси алтернативни идеи, които да му дадат възможност да сграбчи и унищожи тези мрежи, за да намести нещо свое на тяхно място. Ако някой мрънка за това, че неговите идеи не са припознати от тези хора, причината за това е, че са скучни и далечни. Никой не гравитира около нафталина. Иначе Стефан Софиянски щеше да възкръсне и да се сдуши с Петър Москов, за да превърне България в дебилна “””консервативна””” държава. Дай на това население нещо ново, нещо, което то да може да боготвори пълноценно, и то ще те последва. Както всяко население.