Македонската държава има над 12 хилядолетия непрекъсната история, Илон Мъск е тръгнал от гаража на техните, Ким Чен Ир е изобретил бургера, а градската десница бори мафията. Всичко, всяка една идея, всяко едно движение, лежи върху основополагащ мит. Той конкретизира съществуването на тази идея и дейността на това движение, но също така оправдава всяко отделно действие. Оправданието е от основните функции на властта – тя действа първо и обяснява чак след това. Такава е реалността на човешките отношения. Масите, казва ни любимият автор на известния австрийски художник, са жена и тя следва да бъде ухажвана. Преди ухажването идва амбицията: да видиш хубавото момиче в другия край на стаята и да си кажеш, че трябва поне да опиташ да го направиш свое. Това е волята, тя е двигател на всичко на лично ниво. Заради нея действа лидерът – в нашия случай политик, защото да наречеш Настимир Ананиев лидер е малко като да наречеш Евгений Дайнов мислител.
Митът не е просто някакво цинично оправдание. Той е мощен двигател за масово и индивидуално действие, както и най-добър начин да обясниш света прегледно и структурирано. Това е изключително важно за масовия човек. Той не се нуждае от широки хоризонти, а от орнаментирана стена. По възможност с ярки, движещи се картинки, които да го разсейват, защото мозъкът му е изпържен от свръхдози допамин и хиляди часове в Тикток. Не бива акълът да блуждае, това е вредно.
Затова във всеки един момент сред масите върлуват множество митове. Някои от тях по-добри, други по-зле скалъпени и предназначени за по-нисък деноминатор. Градският десничар е един естрогенен Рут Бадер-Гинсбург или Джовани Фалконе и се бори със сенките на мутри, мафиоти и клиенти на Мая Манолова. Има второстепенен мит, него наричам призма на българската капитулация, а по някакъв особен синхрон на съдбата тези дни и Омни зачеркна темата под формата на неговия мит за българското неможене, както описва той основата на Стойневата идеология. При бесепарите митовете в голямата си част се разпаднаха и последователите на червената идея се отекоха в други посоки, но някога сред тях вирееше концепцията за България като жертва на МВФ и реставраторското правителство на Жан Виденов като основен враг на Сорос. За народовластниците има мономит, основан върху Клаус Шваб и СИФ, които искат да ядем хлебарките и да живеем в шушулките.
Всеки от тези митове има своята основа в наблюдаемата реалност, също както Зевс дължи своето пръкване от небитието на потребностите на древните гърци (това е много опростена версия за възникването на тези божества; четете “Златната клонка” и плачете). В случая на казуси, като мита за Шваб или по-ранния за тихия преврат на МВФ, те се базират върху неосъзнатата необходимост да бъде обяснен железният закон на олигархията – както е казал Михелс, “който говори за организация, той говори за олигархия”. Където има маса, там има налагане на едно малцинство над нея и упражняването на директен и индиректен контрол. Няма заобикаляне на този закон. Всяко по-голямо множество от хора се нуждае от посока и тя идва от малка, организирана група, която неминуемо налага волята си над шляещите се маси. Дори външното изражение на тази организирана група да са трима застаряващи анални бандити като Отровното трио. Тълпата не може да се организира сама. Оставена без контрол, тя се разбягва и разотива. Но нещо повече от това – човекът има вродена нужда да води или да бъде воден. Няма средно положение, няма делегиране на задължения или представителство.
Въпреки това би било наивно да гледаме на митовете като на лъжа. СИФ наистина иска да ядем бубите и да спим в нисковъглеродни кутийки, а МВФ действително имаше огромна роля в развитието на България през 90-те и наши индоарийски братя като Манмохан Сингх директно обучаваха кадри в злощастното правителство на Попов да изпълняват исканите политически реформи. В този смисъл митът не е лъжа или приказка, той е опростяване. Често това опростяване е зловредно – това е белегът на нискокачествения мит. Той няма ясна цел отвъд това някой кислороден крадец да хване лева. Ако аз, да кажем, изобретя мит, в който Расколников и Мая Манолова са последен пристан на националната съпротива срещу Левиатана на американската монокултура, то това би било просто начин да изкарам пари, за да напусна работа и да се съсредоточа най-сетне върху книгата. Само още няколко седмици и е готова, обещавам.
Нискокачествен, вреден мит е и концепцията на червените антикомунисти за епохалния сблъсък на правовата държава с mafiqta. Той стъпва върху едно обективно минало – ерата на българското мутренство. Но с анализационната леща на тези десетина години в началото на хилядолетието, той продължава да наблюдава настоящето. Гледаме Бойко и виждаме Императора. Така оставаме на сухо, като загорял ученик в чалготека. Вечната реторика за мафията, чегъртането, Доган, Борисов, Пеевски, борбата с порочните модели и прочее – това е един остарял маскарад, който единствено крие реалността. Крие, не обяснява. А реалността е, че модерната българска политика не е продукт на местни процеси, а на смазващо колониално вмешателство. За да не споменем посолството, ние говорим за мафията. Дори да се намираме в опозиция. Колко често БСП или ИТН споменават Америка в своите атаки срещу ППДБ? Никога. Макар самите ППДБ да споменават посолството с нескрито задоволство.
Властващият елит е обединен около своя стремеж да превърне България в един пълноценен европейски протекторат. За някои от членовете му това е материална необходимост, за други е идеологическо убеждение (това е далеч по-тъжният вариант и означава да прекараш един цял живот като Веселин Стойнев; настръхвам). Всички те имат нужда да консолидират своята власт, за да постигнат тази цел. И за никой от тях мафията или корупцията не са достатъчна причина да компрометират изпълнението на заложените цели. В този смисъл лица като Нинова, Караджов или Гешев не са дори контраелит. Нинова не е подала документите си за ролята на шеф на Чека, Гешев не е Шпенглер, Караджов не е Харви Милк – всички те са просто отчуждени елементи от познатия стар елит. Отломки в самата периферия на същата управляваща каста. Качествено разминаване между техните възприятия няма, макар като убеждения някои от тях да се различават в лично качество. Споделят един общ мит за България като разбита мафиотска сатрапия, която е тръгнала с огромни мъки по пътя към това да стане Нормална Държава, в която да си гей е окей. В това се вписва и умерената опозиция на БСП; всеки демократ има срещу себе си един Бен Шапиро. БСП влиза в ролята на консервативна партия, която се тюхка с преувеличена загриженост и се чуди дали пък не прогресираме твърде бързо към етапа на Тотална Педалска Победа. Безсилно е, но създава впечатлението за плурализъм. А впечатленията са много важни в режима на медийна демокрация.
Естествено, самите те го знаят. Митът е за ширпотреба, месото от кълките си го пазим за нас. Кирил Петков го загатна, когато нарече Борисов маркетингов враг – това са потребностите на неговата група в преследването на властта. Митовете са инструмент на елитите, чрез тях събират подкрепа, чрез тях оправдават решения. Един от най-трайните митове на европейско ниво е именно борбата с корупцията, чрез него наднационалните бюрокрации вече от десетилетия оправдават своя кръстоносен поход срещу местните апаратчици. Една осъзнала се бюрократична, менажерска класа, която води битка за още по-голяма централизация. Останалото е украшение. Или по-скоро оправдание. Митът, или множество митове, дава резон на иначе естествения порив на една малцинствена група да наложи волята си над други. От митовете в тяхната съвкупност пък израстват идеологии. А от идеологиите изникват транссексуални активисти, които изкупуват евтиния тестостерон по магазините и пречат на работливи културисти да постигнат аполонова форма. Тъжно.
Ако имаше проблем досега, то този проблем беше в изглаждането на версиите и жененето на митовете. Затова, подозирам, ГЕРБ ще имат по-големи електорални главоболия, отколкото ППДБ. При вторите винаги е присъствал атлантизмът като вторичен мит, който ръководи поведението и оправдава действията. При ГЕРБ на първо място винаги е бил редът и липсата на идеология – “ние сме Бай Тошо, но без Възродителния процес”. Което е доста лоша сделка, ако ме питате, но явно работеше дълго време. Сега вече такова нещо не може да бъде пробутано, а самата партия се напълни с хора, които имат характера и отношението на търговци на други митове. Митовете на доскорошната опозиция.
В брака между ППДБ и ГЕРБ виждаме завършването на едно тихо обновление на “елитите”. Изпод внушителните туловища на старите гербери изпълзяха нови изпълнители и нови свещеници, които ще прокарват други интереси и ще проповядват нова идеология. Това е добиващият форма новобългарски елит, който ще колаборира с враговете на държавата. Кастата на доскорошните обикновени шудри, които в опита си да разградят традиционната аристократична система се подмазват на Източноиндийската компания през 18 век и възприемат грозната амалгамация на хинди и английски, наречена хинглиш, като индикатор за социално положение. Социално положение, което се дължи изцяло на измяна на собствения род, история и нация. Има огромна ирония в това, че точно Сингх се занимаваше с артилерийската подготовка за превземането на България от името на МВФ. Както е казал режисьорът с тройната гуша Джордж Лукас, “it’s like poetry, it rhymes”.
Щетите са налице. В София (а също и в Пловдив) можете да чуете родители да общуват с невръстните си деца на развален английски, с надеждата да ги направят “нейтив” от малки, за да бъдат подготвени за неизбежното си напускане на България. Държава-разпределителна, която делегира някои от най-талантливите си чеда на други народи. За да станат част от смазващата административно-бюрократична система, която стрива родната им страна на прах. Ако звучи като една по-лицеприятна форма на еничарство, това е защото сме в познатата нам позиция на победена, разградена страна в състава на линееща империя. Но белият хап идва накрая, защото нищо не приключва преди дебелата дама да пропее. В България настъпи 1762г. и историята закрачи малко по-бодро. И малко по-злокобно за онези, които отмъкнаха суверенитета ни.
Телеграм за рецепти за селска супа: https://t.me/osnovata
Просто приказки 