През 1855г. се роди третият син на бедно самурайско семейство във Фукуока на остров Кюшу. Той порастна, възпитан във върлия консерватизъм на своето семейство, и участва в едно от последните самурайски въстания, това в Саге, срещу модернизаторската династия Мейджи. Така попадна в затвора за три години и там откри един свят, който беше много по-необятен от улиците на родния му град. В който можеше да бъде повече от продавач на сладки картофи с мечти за реставрация на стария ред. На излизане от затвора той създаде Kyoshisha – Общност за гордост и патриотизъм – и в него организира безделниците, бандитите, побойниците, джигитите. Изгубените на Фукуока конгрегират около едно момче на 23. То става известно като кварталният император. Неговите борчета контролират работническото недоволство в региона, следят за размирици, разправят се с провокатори в зародиш. Местните управници влизат в преговори с него от страх от нарастваща му власт и се възползват от услугите му за смазване на опозицията си. 

Тояма Мицуру е това момче. 

Основателят на най-влиятелното тайно общество в Япония, Genyosha, Общността на черния океан. Често се описва като ултранационалистическа групировка, но това е твърде тясно и дребно название; става въпрос за бранителите на стара, имперска Япония. Лобизмът на Genyosha е насочен в посока продължаването на войнствената, експанзионистка политика и съхраняването на автентичния дух на японската традиция, на самурайството и на културния и социален изолационизъм. Вторична функция е боренето на левите движения, които се прокрадват в Япония малко след края на ерата Мейджи. Постига всичко това чрез превземане и овладяване на подземния свят; Genyosha, както и последвалата организация Kokuryu-Kai (Черен дракон), е предшественик на Якудза и от тези среди подбира своите най-ценни кадри; шпионите, от които стотици по-късно биват изпратени в Манджурия с цел провеждане на масова пропаганда срещу руското нашествие през 1903г. Целта на това е създаването на условия за евентуално преминаване на провинцията под японски контрол; нещо, което с подкрепата на Мицуру и Genyosha става важен елемент от японските стратегически цели през ВСВ. Това е само един малък аспект от въздействието на организацията, наистина е изключително трудно да се опише с думи колко дълбоко пропива това влияние във всеки един аспект от японското общество и особено в средите на управленските касти. Наследниците на Мицуру в Черния дракон са нещо като авангард на японските войски по време на войната с Русия – война, чрез която Япония, подкрепена от Великобритания, практически срива имперска Русия и променя света. 

Няма успешно движение, което да ограничава полезрението на политиката до урната и предизборната реклама. Изобщо конпцепцията, че политиката е нещо различно от човешката природа е абсурдна; човекът е инхерентно политическо животно. Самият акт на неговото групово съществуване (а той не би могъл да има друго) предполага въвличането в най-базисния тип политиканство – борба за ресурси, коалиции с цел самозащита, овладяване на пространство, примирия. Отвъд това – дори оригиналните воински общности, онези на принципа на сегментирането като племената в Галия, те също се впускат в политика при необходимост. Сам Цезар описва как по време на войната си срещу тях, те излъчват представители на своите общности, които да изберат един общ лидер, един общ първоизточник на авторитет, около който да се обедини конфедерацията им. Те дават на този лидер пълен контрол над живота и смъртта си. Това ще нарекат демокрация днес, това ще ни кажат, че е първообразът на нашия електорален тумор. В действителност ние сме просто политически животни. Ние не избираме, ние живеем. И този ни живот е свързан с политиката, тя е неразривна част от нашия развит интелект. 

Това е малък откъс от Разбунващия дух, книгата, която писах по време на дълги седмици пиене на ферментирало козе мляко с монголски говедовъди в една продрънкана таверна в Дархан.

_{Телеграм канал за традиционен степен айраг: https://t.me/osnovata}