“Днес трябва да алармираме за казус, който, за съжаление, е отвъд контрола на Народното събрание и извън контрола на правителството. Казус, който неимоверно ще усложни и затрудни изборния процес и по-специално броенето и отчитането на резултатите.”

Когато вицепремиер на републиката говори за тайни заговори, за “мероприятия” на локално и национално ниво, за конституционна криза и повсеместно съмнение в резултатите от изборите, нещата няма как да вървят на добре. Жалко, че никой не намери за уместно да попита Томислав Дончев какво всъщност има предвид под конституционна криза. Какво по-точно в или след изборите би могло да предизвика конституционно противоречие?

Прави впечатление, че управляващите като че ли се опитват да прехвърлят собствените си провали на някаква друга, по-дълбока сила в държавата, която предотвратява изпълняването на програмата им и постигането на същинско развитие. Най-простоват в този си стремеж е Валери Симеонов, който едновременно си приписва заслугите на кабинета, но и се опитва да се представи като извънсистемен елемент, който ще доведе промяна. Промяна на… статуквото, което самият той е създал. Заедно с коалиционния си партньор Веселин Марешки, който също подкрепяше кабинета Борисов.

Но това е малко по-различно. При т.нар. Патриотична коалиция между Воля и НФСБ се налага известно разграничаване от по-големите им братя в миналия парламент, тъй като те ги изоставиха току преди изборите и поставиха под сериозно съмнение по-нататъшното им кариерно развитие в сферата на професионалната политика.

При ГЕРБ се случва нещо друго. Партията е сериозно компрометирана на всички фронтове. Да, фактически тя със сигурност ще остане първа политическа сила (и то вероятно с доста сериозна преднина пред втората), но пътят към съставянето на правителство е напрактика затворен освен ако ВМРО не направи нечувано самостоятелно представяне на 4-ти април. Няма друга партия, която да е готова да се коалира с ГЕРБ – това би означавало публично самоубийство. Трифонов не би могъл да си го позволи, БСП, която така или иначе изглежда на доизживяване, не може да си го позволи, ДПС е даже по-лош партньор от самия ГЕРБ от гледна точка на пиара, а останалите формирувания могат да съществуват единствено и само като антипод на управляващите.

Затова на ГЕРБ се налага да се обърне навътре. Неясни загатвания за опорочаване на изборите, опасения за интегритета на гласуването, обвинения в опити за саботаж, та дори и открити провокации в изборния ден. Всичко това, докато самата партия е тази, която създаде бъркотията около вота. Промените в Изборния кодекс миналата година, последвалият категоричен отказ от страна на ВМРО и ГЕРБ да преразгледат закона предвид необикновените условия, цялата неяснота около мобилните секции, гласуването на карантинираните, обучението на членовете на отделните секции по места. И това е като се абстрахираме от (не толкова) конспиративните теории, че Борисов и сие позволиха пандемичната обстановка да излезе извън контрол, за да стане още по-хаотична ситуацията около 4-ти април. И въпреки всичко това, въпреки, че ГЕРБ има практически пълен контрол върху държавата, и то не от днес или от вчера, Дончев си позволи да създава внушения за внедрени саботьори и компрометиране на изборите. ГЕРБ създава усещането за надвиснала външна заплаха, когато външната заплаха са самите те.

От какво се страхуват управляващите? Изгледите са БСП да претърпи колосален крах на тези избори – чисто демографски електоратът на социалистите е по-възрастен, уязвим. Колко от тези хора биха рискували здравето и живота си, за да гласуват по време на пандемия? Колко от тях биха рискували здравето и живота си, за да гласуват за партия, която се самоизяде току преди изборите и позволи на Корнелия Нинова да си присвои практически едноличен контрол над структурите в страната? Отвъд БСП, коя партия може да представлява заплаха за хегемонията на ГЕРБ? Има такъв народ на Трифонов вероятно ще има силно представяне, но е млада партия, без здрава организация, без ясна програма, и с висока вероятност да се разпадне при отсъствието на силното лидерско присъствие на шоумена. Демократична България пък, въпреки фанфарите, е поредният проект на градската десница, без особени шансове да се пребори с традиционния контрол на ДПС и ГЕРБ в малките градове и по селата. За да пробиеш там ти трябват средства, каквито никоя прохождаща формация или коалиция не може да си набави.

Та, установяваме, че страхът на ГЕРБ не е от загубата като такава. Страхът е от неспособност да формират правителство дори при убедителна победа на изборите. Вторият мандат, който президентът ще връчи при такова стечение на обстоятелствата, ще бъде за БСП. Шансовете на БСП да сформира коалиция също изглеждат нищожни – Трифонов преди дни в живо включване по Фейсбук изключи коалиция с партиите ГЕРБ, БСП, ДПС, ВМРО, ВОЛЯ и НСФБ, Христо Иванов от името на ДБ направи същото преди месец-два, а формацията на Мая Манолова, която може да влезе може и да не, няма да бъде достатъчна сама по себе си. Остава ДПС. Шанс за подобен брак по необходимост има, но спомените от просъществувалия едва около година кабинет Орешарски вероятно още са пресни в главите на социалистите. Ако БСП иска да просъществува като партия, тя трябва да стои далеч от ДПС.

Третият мандат се дава по усмотрение на самия президент. По всяка вероятност той ще бъде връчен на ИТН, като в тази посока би могло да сочи и скорошното изказване на Слави, в което той изрази подкрепата си за Румен Радев и загатна, че може да заложи именно на него на президентските избори по-късно през годината. Трифонов не веднъж индикира, че е готов да работи съвместно с Демократична България и Изправи се! Мутри Вън!, но сами по себе си те не биха могли да сформират парламентарно мнозинство, особено при присъствието на повече партии в парламента (какъвто се очертава да бъде случаят ако и ВМРО и ВОЛЯ-НФСБ успеят да влязат).

Единственият плюс от гледна точка на настоящите управляващи е, че при повторни избори е много вероятно голяма част от по-малките партии и коалиции да се откажат от участие заради липса на средства. Така би могло ГЕРБ да консолидира част от десните избирателите, които са против тях на принципна база, но желаят предвидимост преди всичко. По-малък е този потенциал при БСП по простата причина, че левият електорат е изключително малък в България и се свива с всяка изминала кампания.

Нека се върнем към думите на Томислав Дончев. Сега, като имаме всичко това предвид, как точно би могла да изглежда една евентуална конституционна криза в този контекст? Отговорът е – никак. Поне ако изхождаме от законите на държавата. От ГЕРБ по никакъв начин не биха могли да оспорят правото на президента да назначи служебен кабинет при положение, че бъде спазена описаната в чл.99 от Конституцията процедура. Остава тогава вариантът ГЕРБ да оспори резултатите от самите избори. Избори, които по всяка вероятност партията ще спечели убедително. Прецедент за подобно нещо в демократичната история на страната няма. Дали ГЕРБ са готови и способни да се впуснат в непозната територия, за да избегнат евентуален служебен кабинет на Радев?

Има и трета вероятност. ГЕРБ се готви за престой в опозиция. Това е рискована опция, особено за някои от главатарите на партията. Напрактика няма настояща опозиционна партия с шанс да присъства в парламента, която да не е заявила готовност да търси наказателно преследване срещу членове на кабинета Борисов. Има огромна вероятност да бъде проведена много скоропостижна лустрация по отношение на всички лица, свързани с ГЕРБ и управлението на партията. Има ли готовност Борисов да посрещне такъв сценарии и може ли да го преживее политически?

Усеща се едно особено латентно напрежение. От ГЕРБ само чакат и се надяват някой да им даде повод да посочат с пръст и да кажат: “Ето, това е то, те клатят държавата!”, а от опозицията тръпнат в очакване на бленуваният мирен, законосъобразен край на ерата Борисов. Тези два стремежа, малко или много, взаимно се неутрализират, което прави много вероятно истинският развой на сагата да дойде на по-късен етап, вероятно около 10-ти април. Дотогава ЦИК по всяка вероятност ще има сигурни резултати от изборите и ще стане ясно точно как ще се процедира.

Преди това има още няколко променливи. Една от тях е Васил Божков. Партията му ще остане ирелевантна, макар да вярвам, че ще събере повече подкрепа от очакваното предвид финансовите възможности на своя патрон. Въпросът сега е как ще приключи делото по екстрадицията на бизнесмена и кога ще излезе това дългоочаквано решение. Вчера в интервю за Цанов Напред и Нагоре Божков загатна, че при отхвърляне на искането за екстрадиция, той би се върнал в България моментално. Също така не веднъж се закани, че ще си “говори” с главния прокурор Иван Гешев. Ако може да се има доверие на Божков и той действително разполага с компромати срещу Гешев и Борисов, и при положение, че ги вкара в игра в идеалния момент преди изборите, обстановката около 4-ти април може да се промени коренно.

Другият казус е общественото настроение. Едва ли някой от нас помни избори, за които почти всички имат опасения от масови манипулации. Каквото и да се случи на 4-ти, голяма част от електората категорично ще откаже да признае резултатите. Какво произтича от това? Отговорът зависи от това точно колко голям е хаосът около преброяването, колко голямо е забавянето на резултатите и колко голямо е разминаването между резултатите, които се отчитат в независимите платформи за симултанно преброяване (като тази на в. Сега и Демократична България) и действително обявените. Сценарият със забавянията и драстичните разлики в отчитанията вече е познат на света – разигра се в Щатите около президентските избори в края на миналата година. Дали тука има необходимата гражданска енергия за голямо напрежение, ще си проличи след седмица. Възможно е привидното заспиване на гражданската съпротива след летните протести да се яви период на събиране на сили за още по-мащабни действия. Може и да се наблюдава колективно изтощение заради вируса.

Последно си струва да се спомене и това доколко самите партии, особено по-малките, ще са готови активно да мобилизират електората си в случай, че съмненията в легитимността на вота се материализират. Несъмнено една подобна обстановка създава предпоставки за реализиране на големи политически облаги. В страната вече има няколко партии, които демонстрират склонност да влизат в опасни ситуации в името на медийно внимание и разбунване на духовете. Сидеров преди години популяризира Атака с щурмове на джамии и спонтанни акции. Възраждане в началото на миналата година организира големи митинги срещу правителството, като кулминацията беше случаят пред Министерството на регионалното развитие, при който имаше сблъсъци с полицията и опит за нахлуване в сградата. Дори партиите с либерален уклон като Демократична България демонстрираха театралния си уклон с акцията на Росенец. Това са все стратегии, които могат да се окажат и примамливи, и много успешни при една кризисна ситуация около вота.

Перфектната изборна буря, както я нарече Михаил Константинов, е налице. Въпросът е кой ще излезе от нея цял.