Преди няколко седмици турчин наръга двама “българи” в Германия, в квартал Бармен във Вупертал — едва на няколкостотин метра от родното място на Фридрих Енгелс. Грандиозна предвоенна архитектура, град силно озеленен, река, над която се разкрачват големи мостове от червеникави тухлички, пресечени от дълги, дълги влакови линии, по които минава известната вуперталска окачена железница. 

1

Може би най-изконно европейската черта в момента е усещането за инерция. Чувството за пасивност и неучастие, докато някъде там животът се случва. В това отношение българите сме изцяло интегрирани в Запада, няма какво да му гоним. Ние сме Запада и той е нас. 

2

Волно или не се озовахме на едно и също цивилизационно ниво със Стария континент. Озовахме се в напредналия стадий на национално разложение, който характеризира западната “държава”. Не визирам някаква повърхностна упадъчност и рязане на пишки, а съвсем реалната неспособност за решително действие. Иво Христов говори за периферни територии със затихващи функции и това е точна диагноза, но тя не се отнася по някакъв особено уникален начин за България. При нас този ефект е по-впечатляващ, защото наличните ни елити имат вида на управляващите касти в банановите републики. Те са грозни по един унизителен начин. Няма как да не се чувстваш засрамен от факта, че антропоморфни прасета с тен ти говорят за ценности и цивилизации от екрана на дъртия ти телевизор Самсунг. Сходно с това да си гвиански индианец, принуден да живее под окупацията на африканско правителство, образовано в Америка. Функцията на системата е това, което тя прави. Ако тази система произвежда скопци с нисък капацитет за реакция… 

3

У все повече представители на коментариата и на академичните среди, вероятно заради вече наистина невъзможната за игнориране физическа уродливост на ситуацията, се промъква идеята за необходимостта от “авторитарен период”. По-непредпазливите директно призовават за просветена диктатура на Радев, елиминиране на партиите и преминаване на ръчно управление. Естествено това се посреща с нещо средно между ужас и насмешка от ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, да се свети неговото име. Но принципно всеки демократ с акъл за пет стотинки би следвало да прозре много стари истини в тази реторика. Христо Иванов напоследък е много загрижен за това да не се озове неговата общност в позицията на декабристите, но по-скоро би следвало да се притеснява от това републиката, която го е пръкнала, да не приключи по безславен ваймарски модел. Да, знам, адски голямо клише са сравненията с Ваймарска Германия, но в случая има известен резон. Радев има някои от чертите на Хинденбург — за жалост не носа му — и те не се касаят до някаква зла нацистка заплаха, а до очевиден отказ от решително действие. Един вид жената е гола, но нашият президент седи с ръце в джобовете. 

Хинденбург има възможността да управлява чрез декрет по силата на 48-мия член от ваймарската конституция. Той може да запълни вакуума с относителна лекота, но отказва да управлява чрез декрет, всъщност изобщо отказва да прави каквото и да било смислено. Кулминацията на тази принципна позиция — продукт толкова на личността на президента, колкото и на лекото му монархистко пренебрежение към концепцията за политическото — идва през 1933, когато назначава Хитлер за канцлер, до голяма степен заради едно писмо (наричат го “Писмото на консерваторите”, хех), разпратено от лидера на Центристката партия, в което призовава за даване на мандат на най-голямата група в Райхстага. Именно онази, която не бива да назоваваме. Даже в момента шепна, не знам как ме чуваш. 

4

Виждаш накъде бия. Радев има сходна привързаност към нелепия принцип на неутралността. Надеждите, които се възлагат върху него, по-скоро са мечтите за една-единствена фигура, която да съсредоточи в себе си капацитета за идентифициране на врагове и елиминирането им. Под враг не визирам абстракции за Нашите Ценности и Нашата Демокрация, а изобщо за колективното съществуване на такова нещо като български народ. Политика е само това, което има цена. Политиката е опасна. Всичко останало са просто дебати. Либералната демокрация естествено има уклон към неутрализация на политиката, тя иска съперничество без шанс за истинска победа или истинска загуба. В крайна сметка либерализмът се нуждае от законова основа, за да гарантира правата, които сам предпоставя като идейна своя цел. А законът иска деперсонализация. Иска си лелите на гишетата, номерчетата на опашката, хиляди страници данъчни закони, разпоредби. Това е миопията на либералната държава, която в стремежа си да пази индивида и да го освободи, успява напълно да елиминира всичко лично.

5

Другото течение е “буржоазната революция”. Версии на това се изповядват отново както от ляво, така и от дясно. Глишевщините за Майдан и Вацевите фермани за нуждата от буржоазна революция по същество са едно и също нещо. Много е народняшко и е стреснато и като цяло е реакция именно на страха, че може да бъде наложена някаква решителна персонална власт, която в крайна сметка ще срути със самото си присъствие голяма част от халтавите недоинституции, които са обрасли по политическото тяло като тумори. ППДБ реагираха в този дух като се опитаха да ограничат потенциала за действие и решение на президента. Резултатът, естествено, беше залитане в посока на тиранията в класическия смисъл. Власт въпреки населението, вероятно в перспектива дори срещу населението. Принципно не ме интересува особено моралният аспект на въпроса с властта, но тиранията рядко води до някаква висока форма на живот. Спарта е аберация, но при нея има важен нюанс, че първоначалният етап на тирания след това се затвърждава и се превръща в традиционна власт, благодарение на мистичния законотворец в основата на държавата. Тиранията не е инструментите на властта — тя не е Белене и масови екзекуции за лочещите бира на Народен, макар че това би било видим резултат за България. Тиранията е начинът, по който властта се взима, задържа и не се наследява. ППДБ с конституцията си улесниха именно това. 

6

Жестоките общобългарски (да се чете цигански) надзиратели в родния Берген-Белзен няма да бъдат избегнати като всички се съберат в кръг и много силно се молят за разрешаването на този тежък, тежък проблем. Проблемът, естествено, е политическото. Това е нещо, което ПРИЛИЧНИТЕ КОМПАНИИ в България много мразят принципно, затова реагират рефлексивно при самото споменаване на такова нещо като “враг” — в един от сутрешните блокове на БНТ наскоро Харалан изпадна едва ли не в конвулсии само при споменаването на думата, защото извика образа на омразния “нацистки идеолог” Шмит. Политическото е въпрос на самоопределяне. А определяш себе си чрез изключване. Групите са изключителни, иначе не са групи. Няма общност, която автоматично да приема всички в себе си. Или поне не би следвало да има. Затова например еврейството се предава по майчина линия. Предполага се, че жените отбират поне минимално — дали днес е така е друг въпрос. Групите се нуждаят от нещо, което да ги откроява външно и да ги обединява вътрешно. Мит, разказ, както казва моят приятел Омни.

7 

Има хора, които осъзнават тази реалност. Може би е само един човек. С причина Феномена използва новооткритата си способност да говори на микрофон, за да агитира срещу президента — той знае как се оцелява, знае кого трябва да нападнеш, за да оцелееш. А в момента остава една фигура, която все още може да съсредоточи у себе си авторитет и легитимност в такава степен, че да опърли прасето, един вид. С цялото ми уважение към Момчето. Радев се подсмихва ехидно и се шегува с тези заплахи и това е признак точно за онова неутрално, либерално начало в него. Човекът е модерен войник. Модерният войник не може без институции, не може без да мине по каналния ред. Дори юмрукът, за който герберите още сънуват кошмари, беше едно много тежко преглъщане на себе си. Стефан Янев е прототип на този тип хора в българската армия. Ако пуснеш Янев и Пеевски един срещу друг в кална дупка да се бият до смърт, смятам е очевидно от само себе си кой ще излезе победител. Ако кажеш Янев, и ти няма да се справиш, извинявай.

8

Виждам Дебелата държава ясно и искам да споделя това видение: просто си представи как моторизирани бригади от мешерето налагат чрез физическо насилие нов проевропейски режим, който превръща страната в Мека на Дъблинското споразумение, в гара разпределителна за отхвърлени мигранти, една безкрайна циркулация на масите от Третия свят. Мислиш си, че си правя ташак, но това е функция, която ще е крайно необходима по границите на отслабения и осакатен ЕС след Тръмп. Германия, Франция, Англия, всички те ще ни пратят своите немити-недраги, за да се преструват на дейни националпротекционисти пред собствените си буйни електорати. Дебелата държава, не само ние, но целият Балкан, ще изплюва обратно тази биомаса срещу рушвети и подкупи. Политиката на фалшивите паспорти на Симеонов, изведена до машина за помпане на БВП. София пълна с центрове за “деца-бежанци”, които вече няма да бъдат заплашвани от обществен отпор, защото Феномена ще регулира насилието зорко. Не си видял нищо още. Ще става много, много по-зле. Който не искаше Радев с мекушавия си нрав да наложи еднолична власт и да възстанови (макар и неволно) изобщо концепцията за суверенитет, той покани онова, което изпълзя от бездната на дългите десетилетия българска дисгеника, да го направи вместо него.

9

Това да си избираш между бабешки авторитаризъм и кафява окупационна анархотирания не е особено оптимистично. Принципно, когато някой ти представи опции и каже “избирай”, положението никога не е цветущо. Изборите не се правят на база налични опции. Затова и посланието на всичко това не е СЛЕДВАЙТЕ РАДЕВ, защото Радев е безкрайно скучна фигура с очевидно огромно нежелание да участва в този свят. Защото светът е борба и изключение, а тези неща не се нравят на хората отгледани под похлупака на стабилни системи — дори и те да са излезли от сектора им на отбрана. Хората на соца не просто не могат да разберат явления като Феномена, те не искат да приемат, че изобщо са възможни. Пеевски е нещо много странно. Той е като да се събудиш и да видиш, че вратата на стаята ти се е преместила на друга стена. Изведнъж всякакви неща са възможни. Всеки може да бъде предизвикан и всеки може да бъде сразен. Съществуването става еднократно действие, не перманентно състояние. И това е хубаво нещо. Защото в странните преходни моменти се раждат дракони.