Something grimy this way comes

It feels like ages since the golden era of the Wu-Tang and the East Coast, of gangster rap, gruff voices rapping over booming, sample-heavy beats, talking about cooking crack on a stove pot and slinging it on the corner block. Today's rap isn't that different, thematically speaking, but it shifted sonically, moving away from the …

Continue reading Something grimy this way comes

Скучен апокалипсис

Всички очаквахме зомбита. Дори се надявахме на тях. Да се превърнем в Рик Граймс и с магическа прецизност да требим немъртвите орди. Да сме господари на един свят, който вече няма правила и ограничения, но си струва да бъде приведен обратно във форма и да бъде съхранено това, което прави човекът - човек. Вместо това …

Continue reading Скучен апокалипсис

Пикник над метрото

Трилогията Метро на Дмитрий Глуховски е едно от малкото произведения, които успяват да уловят усещането за света след разпада. За бавното изстиване на трупа на една цивилизация и отчаяните опити на оцелелите да си върнат поне частица от миналото. И тук не става дума само за изпепеления постапокалиптичен литературен топос на Москва, а за това …

Continue reading Пикник над метрото

Универсалното правило

Никога нищо не се случва. Това е то. Нищо не се променя. Нищо не расте. Нищо не се срива окончателно. Така работи Вселената, сиреч така работим и ние. Човешкият свят е отражение на обективната действителност. На невидимите закони, които управляват самото мироздание. Та нали никоя система не би могла да функционира безупречно ако има прекалено …

Continue reading Универсалното правило

Убихме Коледа

Мека светлина се разлива иззад заледени прозорци. Скромен дом, но спретнат. Поддържан. По покрива, обсипан с мек, леко блещукащ снежец, внимателно са поставени макети на Дядо Коледа и на няколко от джуджетата му. По стените надолу като лиани се спускат лампички, които озаряват спящата околия с всевъзможни цветове. Над вратата има кичозен венец, а отвътре …

Continue reading Убихме Коледа

Суперсили

Всеки иска да бъде този, който мърда пешките. Да е движеща сила в историята, да не е страничен герой с откъслечни реплики. Модерният свят е огромен и с разрастването му на сцената се появяват нови играчи, кой от кой по-уродлив и странен в стремежа си да изпъкне пред останалите. В миналата си статия споменаха едно …

Continue reading Суперсили

Клоуни

Истерията е най-често срещаният социално-културен феномен в последно време. Има някаква странна всеобща склонност към нелепа свръхреакция по повод на всякакви незначителни случки, слухове, или, в този случая, произведения. Говоря за прословутия филм Жокер, който, макар и все още да не е обществено достояние, се превърна в основна тема на разговор последните седмици (вероятно заради …

Continue reading Клоуни