Something grimy this way comes

It feels like ages since the golden era of the Wu-Tang and the East Coast, of gangster rap, gruff voices rapping over booming, sample-heavy beats, talking about cooking crack on a stove pot and slinging it on the corner block. Today's rap isn't that different, thematically speaking, but it shifted sonically, moving away from the … Continue reading Something grimy this way comes

Авто-фелацио

Има едни момчета в малката ни родина, които смятат, че са авангарда на някакво автентично ъндърграунд течение в рапа. За тях всеки с повече от няколко десетки последователи, слушатели и фенове, е продажник с вроден уклон към плагиатството - видиш ли, не можеш да си прекалено агресивен в рапа си, защото в България не било … Continue reading Авто-фелацио

Пикник над метрото

Трилогията Метро на Дмитрий Глуховски е едно от малкото произведения, които успяват да уловят усещането за света след разпада. За бавното изстиване на трупа на една цивилизация и отчаяните опити на оцелелите да си върнат поне частица от миналото. И тук не става дума само за изпепеления постапокалиптичен литературен топос на Москва, а за това … Continue reading Пикник над метрото

Клоуни

Истерията е най-често срещаният социално-културен феномен в последно време. Има някаква странна всеобща склонност към нелепа свръхреакция по повод на всякакви незначителни случки, слухове, или, в този случая, произведения. Говоря за прословутия филм Жокер, който, макар и все още да не е обществено достояние, се превърна в основна тема на разговор последните седмици (вероятно заради … Continue reading Клоуни

Аз съм АРТИСТ

Аман от хора на изкуството. Където и да тръгнеш да копаш в днешни дни, все от някъде изскача някое самопровъзгласено артистче, което веднагически е готово да започне с типичните приказки - колко отдадено е на работата си, колко много страст и емоция има в написаното или нарисуваното, колко дълъг е бил пътят към "успеха" (под … Continue reading Аз съм АРТИСТ