Солидарност

Българският народ стои плътно и категорично зад протестиращите... до момента, в който същите тези протестиращи не започнат да блокират кръстовища и пътни артерии. Това е граница, която не бива да се прекрачва. Кощунство. Протестите поеха нов курс. Вместо шумното съществуване на триъгълника на властта, започна гневно ходене по главните улици на София. Това не е …

Continue reading Солидарност

Какво идва след това?

През 2011г. бе заловен и екзекутиран либийският ръководител и революционен лидер Муамар Кадафи след половин годишна гражданска война, вдъхновена от Арабската пролет. Конвоят, в който се движи Кадафи, бива нападнат от засада и разбит, а самият той попада в ръцете на бунтовниците жив. На видео, заснето с телефон, се вижда как тълпата издевателства с тялото …

Continue reading Какво идва след това?

Левият цирк

Фундаментално безсмислено начинание е събарянето на паметници, когато то не е съпътствано от някакво силно, идеологически-издържано политическо движение с ясни цели и ясна визия за бъдещето. Още повече, че никой уважаващ себе си "ляв революционер" не би следвало да придава особено значение на абстрактното в борбата си с материални неправди. Цялата идея на лявата политическа …

Continue reading Левият цирк

А пък Сибир гори

Има едни много популярни назидателни макрота в интернет, които звучат горе-долу така -- докато ти се занимаваш с еди-кое си безсмислено нещо, хората в Йемен умират от глад. Или пък N на брой тъмнокожи се самоубиха чрез обесване на публично място. И двете са истински истории впрочем. Далеч съм от идеята да ги омаловажа. Но …

Continue reading А пък Сибир гори

Не е моя работа

В модерния онлайн дискурс няма място за обяснения и пояснения. Аргументацията е напълно мъртва, заменена от примитивно племенно говорене. Стил на мислене тип "ако не си с мен си срещу мен и няма да направя никакъв опит да те въведа във върховната истинност на твърденията ми." Най-популярната платформа за онлайн активизъм (бих сложил кавички и …

Continue reading Не е моя работа

See no evil, hear no evil

Доскоро светът ни беше малък. Местни вестници, клюки, той какво казал, тя какво направила. Информацията минава по кратки и естествени пътища. Бавно. Има предостатъчно време да отсеем това, което ни интересува и да го усвоим напълно. Не особено напоителен начин да се oсведомиш за случващото се наоколо, но пък и човекът не е машина. Поемаме …

Continue reading See no evil, hear no evil

Скучен апокалипсис

Всички очаквахме зомбита. Дори се надявахме на тях. Да се превърнем в Рик Граймс и с магическа прецизност да требим немъртвите орди. Да сме господари на един свят, който вече няма правила и ограничения, но си струва да бъде приведен обратно във форма и да бъде съхранено това, което прави човекът - човек. Вместо това …

Continue reading Скучен апокалипсис

Пикник над метрото

Трилогията Метро на Дмитрий Глуховски е едно от малкото произведения, които успяват да уловят усещането за света след разпада. За бавното изстиване на трупа на една цивилизация и отчаяните опити на оцелелите да си върнат поне частица от миналото. И тук не става дума само за изпепеления постапокалиптичен литературен топос на Москва, а за това …

Continue reading Пикник над метрото

Универсалното правило

Никога нищо не се случва. Това е то. Нищо не се променя. Нищо не расте. Нищо не се срива окончателно. Така работи Вселената, сиреч така работим и ние. Човешкият свят е отражение на обективната действителност. На невидимите закони, които управляват самото мироздание. Та нали никоя система не би могла да функционира безупречно ако има прекалено …

Continue reading Универсалното правило

Убихме Коледа

Мека светлина се разлива иззад заледени прозорци. Скромен дом, но спретнат. Поддържан. По покрива, обсипан с мек, леко блещукащ снежец, внимателно са поставени макети на Дядо Коледа и на няколко от джуджетата му. По стените надолу като лиани се спускат лампички, които озаряват спящата околия с всевъзможни цветове. Над вратата има кичозен венец, а отвътре …

Continue reading Убихме Коледа