Бонапарт казва, че видял френската корона захвърлена в калта край пътя и решил да я вдигне с меча си. Макрон се снима с потни жители на Антилите, които му показват среден пръст, докато той се хили дебилно в камерата. C’est La Vie.

Историята е циклична. И всеки изминал цикъл е по-блед и гейски от предишния. Виждаме познатите форми на миналото, но те прогресивно губят все повече от своята грандиозност. Ето, сега се намираме, ако може да се вярва на развълнуваните викове на кислородните крадци от коментариата, в нова ера на мафиотски войни. Но вместо да получим братя Илиеви, които поливат и празнуват своето надмощие и се стрелят с враговете си по улиците на София, имаме застаряващи дебелаци, които се заканват, че всеки момент ще си видят сметката взаимно. И други също толкова застаряващи дебелаци, които коментират всичко това в казионните медии със сълзи на очите, защото най-сетне се сбъдва пророчеството им, че след 2 седмици mafiqta ще се самоизяде. Гущерът най-сетне си изяде опашката!

Действително нямам кон в тази надпревара, не би следвало някой изобщо да има такъв. Става въпрос за обикновен сблъсък на враждуващи елити, доскоро принадлежали към една и съща властова ос, но принудени от обстоятелствата да влязат в пряк сблъсък. Романтична трагедия. Човекът с най-неуспешното автоголпе в човешката история отдавна даде силен знак и ясен сигнал, че не смята да стои встрани и пасивно да наблюдава ухажването на ППДБ и ГЕРБ. При всяко по-сериозно сближаване през последната година, радостта на нацията отвръщаше с активни мерки. Под “активни мерки” разбирайте да държи речи пред многолюдни антиправителствени протести… на цигани. Той наистина се превърна, макар и само за няколко красиви минути, в Спартак на потиснатите обитатели на Факултета. 

Гешев се размърдваше при всеки контакт между ”””новата коалиция”””, както пиарите настояват да бъдат наричани ППДБ, и Борисов. Причината, отново, е защото Гешев ясно си даваше сметка, че политическото му оцеляване зависи пряко от желанието на Борисов да не приема изцяло атлантическото амплоа и да продължава да симулира локалистка политика с местните елити. Но се случиха някои неприятни неща навън (войната) и тази позиция стана невъзможна за поддържане. Бойко умря, да живее Бойко. Но вече вместо вето срещу Македония получаваме преговори за гей брак и Истанбулската конвенция. Отново тази неприятна цикличност. И това въпреки вродения ми скептицизъм към тезата за базирания Бойко, който е играл петизмерен шах под водата, докато е позволявал чуждите НПО-та да разграждат социалната база на властта му и да създават условията за хомопреврата, който го извади от обращение за повече от година. 

Старият ГЕРБ е политическа невъзможност. Гвардията се смени окончателно. Хора като Горанов и Менда си заминаха и на тяхно място се настаниха Даниел Митов, който рони горки сълзи на погребението на Мади Олбрайт, и Томислав Дончев, който си играе на философски цар на Платон. Старата олигархична прослойка на ГЕРБ се изпари. Неин наследник са хора, които имат наченки на истински убеждения. Глупави убеждения, зле формулирани, но достатъчно осезаеми, че да им попречат да играят по старите Бойкови правила. Като да подариш кученце на Путин – това вече не е кашерно.

С такива хора Бойко може да играе, защото Бойко е най-качественият копирач на Ердоган, който някога е стъпвал на тази земя. Сиреч е качествен политик, макар хронично лишен от ясна посока. Гешев от друга страна е старо куче. Може би през 2004г. бабите щяха да видят черно-бели кадри от зловещото покушение срещу главния прокурор на заглавната страница на “Труд” в ръждивите вестникарски будки и да се удивят. Сега вече никой не го боли шмайзера. Намираме се в ера, в която единствената “сериозна” форма на протест е щурмуването на институции – трябва да се постараеш малко повече от няколко грама пиратки, за да впечатлиш средния информационно пристрастен българин. Гешев, опасявам се, вече не е радост. 

Или поне не беше преди да направи поредния преход от “всичко е обречено” към “завърнахме се”. На Гешев се наложи да действа открито, защото се нуждае от отзвук. Той няма много други инструменти. Както съм казвал много пъти на свои приятели, когато се канят да заговорят изключително грозно момиче – в бурята всеки плаж е пристанище. Ако си загубил институционалната си подкрепа, ако твоят елит, твоята ексклузивна група, се рони, тогава се обръщаш към аморфната маса на обществото. Тълпата търси силна теза, тя няма твърдо убеждение отвъд това да следва признаците на надмощието. В този смисъл пресконференцията, на която той скъса оставката си беше изключително важен елемент от оцеляването му – символното действие свърши своята работа и сега има някакъв (макар и не особено голям) сегмент от обществото, който гледа на Гешев с нескрита симпатия. Особено добро хрумване беше това, предвид че Бойко е зает да играе с ППДБ и техния градски електорат. Ръцете му са вързани и той не може да реагира по подобаващ начин, затова е принуден да беснее безсилно пред журналистите. Сега Бойко изглежда слаб, а Гешев – уверен. Слаб кон, здрав кон. 

Качествената разлика между двете групи е близо нулева, естествено. Дали избирам херпес или гъбична инфекция, заболяването все ще се предаде нататък. Подобен е казусът и тук. И двете страни се обвиняват взаимно в корупция, бандитизъм и русофилия. Двете страни посещават редовно Щатите и променят поведението си на база чутото и видяното там. Нито една от двете страни няма някакво съществено национално самосъзнание, което да не се изчерпва с размахването на “С нами Бог” като патриотична брошка на ревера. Дали Борисов ще превърне Гешев в изкупителна жертва или Гешев ще завлече Бойко със себе си в небитието няма никакво значение. Получаваме същия развой. Тук ще продължат да се въдят същите социални и културни движения, София ще се превърне окончателно в свърталище на анарх(А)феминисти, блудният български син Ковачев ще продължи да обяснява на всеослушание как ние сме фашисти и България се отнася към комунистическата измишльотина на границите си както Русия се отнася към Украйна, а аз ще продължа да пиша книгата си и всеки месец тя ще бъде на точно един месец разстояние от завършването. Цикъл и то все по-гейски.

Но има и добра новина. Тъй като ние сме националисти и не свеждаме четенето си до Фукуяма и Хегел, можем да заявим бодро, че историята няма конкретен край. Тоест, цикличността на световната история не води непременно до една неизбежна крайна точка на Тотална Педалска Победа. Готиният женкар-националист чете Шпенглер и знае, че цивилизациите са живи организми, които преминават през всички познати етапи на развитие. От раждането в един изблик на неудържима съзидателна енергия до тихото изтляване на смъртния одър. Смъртта на всяка цивилизация (и под цивилизация разбирайте по-скоро етап от развитието на историята) идва вследствие на културно изтощение. Загуба на живец. Когато онази оригинална съзидателна енергия, която е била толкова могъща у индивидите, че ги е принудила да местят планини и да създават нации, вече е угаснала у техните синове и дъщери и те се занимават основно с това да трошат статуи и да обмислят на каква възраст, аджеба, могат да започнат да гледат на децата като на сексуален обект. Цивилизациите губят своята посока, губят изобщо концепция за причината за своето съществуване. И биват изместени от нещо по-живо. 

Много кандидати има за титлата “Нещо по-живо”. По някаква причина самият Шпенглер гледа като основен на т.нар. Ислямска цивилизация – германската обсесия по Исляма е по-дълголетна, отколкото повечето хора осъзнават. Но сред тези кандидати има и едно заформящо се националистическо движение, което още не е много сигурно точно какво представлява, но знае с твърда убеденост кои са неговите врагове. А това си е доста голяма работа. Ако познаваш врага си, половината работа вече е свършена. 

Това не е явление, което е ограничено до границите на България, то се случва по цяла Европа. Идентитарното самоосъзнаване на европееца набира скорост и дори заспалата българска действителност започва да се разтърсва. Действително доц. Таков беше прав – България се буди ужасно бавно, но Слънцето вече изгрява. Ще се става. И призмата на заученото българско безсилие ще бъде потрошена, за да се замени от нещо друго. Може би по-положително. Това предстои да се разбере. Но подозирам, че ще се забавляваме. Все пак имам да си отмъщавам, задето глобалисткият кабал сключи съглашение срещу мен и в името на това да опетни репутацията ми като първокласен политически анализатор саботира Мая Манолова и не ѝ позволи да влезе в парламента.

Чуждестранната окупация ражда зловеща реакция. 

---

^{Телеграм канал за споделяне на снимки на кафяви мечки: https://t.me/osnovata}