Може би няма по-пълноценна сумация на политическата ни и партийна система от ДПС. Нещо видимо старо и поочукано, което по никому необясними причини продължава не просто да функционира, но и да произвежда нови променливи, които влияят върху всички ни по реално осезаеми начини. Осезаеми, но не достатъчно вълнуващи, че някой от нас наистина да направи нещо по въпроса. Може би причината Щатският департамент да даде своята “мека” подкрепа за свалянето на Борисов и атаките срещу ДПС се криеше именно в това до известна степен – застоят в периферията създава редица проблеми за вечностабилния неоконсервативен ред, дори когато идва от оператори, които поне номинално са негови съюзници или поддръжници. 

Но както и да е, събрали сме се да си говорим за Венци Чикагото, за неутралните русофили и за сините комунисти. Гниещият международен режим рядко разочарова що се касае до качествения цирк. Рядко, но се случва – не мисля, че някога съм усещал по-лепкава атмосфера на апатия преди избори, отколкото сега. Принципно присъства поне спортната тръпка; някакви хора, повечето от тях изцяло голи и неграмотни в сферата на политическия анализ, се надпреварват да познават коя партия колко процента ще изкара. Сега дори това го няма. За сметка на това ИТН ни остави един прекрасен финален дар преди да изгасне като запалена пръдня и благодарение на законодателните ѝ инициативи партии като ИСТИНАТА И САМО ИСТИНАТА получават възможност да говорят за юдео-масоните в национален ефир. Има много schadenfreude в това да наблюдаваш как българският туитъриат губи малкото си останали колективни мозъчни клетки, докато се мъчи да разбере дали Венци Чикагото е лукав нечовек, сиреч путинист, обикновен антисемит или някакъв много дисгеничен признак за духовния упадък на българина. За себе си мога да кажа, че по време на кратките му появи в БНТ съм чул по-забавни неща, отколкото за над 1 година слушане на надменно мъмрене в национален ефир от страна на търговците на фалшивата наука социология. Ако Даниел Смилов някога е формулирал нещо, което изобщо се доближава до оригинална мисъл, то това вероятно е убягнало и на най-посветените му читатели. 

За сметка на това собствените ми бесове ме пуснаха за малко от насилственото ми интерниране в Балдуиновата кула, в която, подобно на нацистите с техните прословути машини за антиеврейска мастурбация, ме принуждават против волята ми да завърша най-сетне своя Разбунващ дух – книгата, която ще покоси Евгени Дайнов като изпепеляващата мълния на Заратустра. Освободиха ме тези дълбоко не-достоевски бесове, за да разтъркам кристалната топка и да разкрия с една седмица по-рано какви ще бъдат резултатите от тези (потвърдителни) избори. 

ПП-ДБ

Далеч от триумфален вик, коалицията на червените консерватори и на сините комунисти в лицето на ПП и ДБ е по-скоро агонизиращ стон: наближава вече моментът за жалкото примиряване с доминацията на Бойко. Истината е такава – между ГЕРБ, ПП и ДБ просто няма достатъчна идейна или идеологическа разлика, че тези две по-млади и по-безсъдържателни партии да успеят да надвият Борисов. Последователните избори са излагация в очите на скъпоценните партньори. Тези панически ходове на Кирил, цялото молене на чужди премиери да му записват поздравителни видеа, с които да показва колко го обичат на Запад – това е признак на безпомощност от човек, който предусеща скорошното си потъване в лоената дупка на атлантическата коалиция. Признавам, че отне малко повече време, отколкото предполагах. Може да отнеме и още едни избори, доколкото очевидно ПП-ДБ вярват, че (възможната) победа в София може да им осигури някакъв шанс да демонтират регионалната и местна власт на Бойко. Но това са илюзиите на наивни true believer-и, които така и не успяха да разберат защо ГЕРБ са вездесъщи и не могат да бъдат свалени току-така с някакво смехотворно електорално движение на благородно скандализираните. След 40 години един Киро на преклонна възраст ще лежи в скъпия си крайбрежен хоспис във Флорида и ще се пита едно-единствено нещо: “Какво щеше да стане, ако бях ликвидирал Бойко в затвора?” В действителност имаше момент, в който Киро можеше да се превърне в един Макрон и с лекота да се разправи с основната си вътрешна опозиция без да има особен отзвук отвън. Но ПП, както всички подобни изкуствено създадени “””социални””” движения, няма никаква жизненост или действителна воля за надмощие и просто остави Борисов да се изплъзне. Сега ще трябва да са младши партньор и да слушат почетния председател, който номинално няма да бъде премиер, но дефакто винаги ще бъде. Тъжна участ. Признаци за това има много, като най-важният (и най-елегантен) отново дойде от метрополията – в скорошния доклад за състоянието на демокрацията по света, Щатският департамент описа ареста на Бойко като опасен произвол. Моментът на разколебаване мина, ГЕРБ отново са избраниците. Подозирам, че ПП/ДБ няма да успеят да свият първото място и ще бъдат победени дори ЗА-Е-ДНО от нео-Живков. 25% реалистичен резултат, 28 като таван. 

БСП

Сънуват ли десебарите облечена в латекс и доминираща Корнелия? Най-вероятно. Нинова е най-успешният враг на лявото в България. В някой друг, може би дори по-добър, свят, тя щеше да бъде един прекрасен Железен Феликс. За нейно, може би дори и за наше, нещастие Корнелия е принудена да оперира в един угаръчен свят без масирано политическо насилие и без инструменти за репресия. 

Шегата настрана, аз съм наистина озадачен от пълната липса на рационално политическо позициониране у БСП. И не само у БСП, впрочем, това е често срещан проблем тук. Защо е цялата врява с боренето на джендъризма в училищата? Естествено не искам някакви космати двуметрови труунове да контактуват с децата ми, но защо БСП точно сега, в този един момент, се захванаха с тази кауза? Електоралният сегмент, който живо се интересува от тези по същество американски въпроси, гласува активно – за ВМРО, за КОД, за ГЕРБ (бихте се изненадали колко много националисти и Шкварекови консерви се крият под широката шапка на Бойковата партия), в по-малки количества за Възраждане. Кого ще привлече БСП? ВМРО и КОД са антикомунисти, Възраждане са новото реакционно ляво и са по-живи във всички отношения, отколкото БСП някога са били и някога ще бъдат, ГЕРБ са живковистката партия. Как изобщо се очаква маневрата с анти-джендъризма да мине от чисто електорална гледна точка? Безсмислено е. Като всичко друго, което Нинова прави. Дядо ми някога твърдеше, че Нинова е десебарски кадър, който е внедрен в БСП, за да ликвидира партията. С всеки изминал ден провиждам в думите му все по-голяма истина. 

Досега БСП получаваше чадър от рушенето на традиционните партии благодарение на асоциацията си с ПП и ДБ. Но Асен Василев вече е проработнически настроен, ДБ са антипутлеристки фронт, а БСП се оказва абсолютно излишен партньор. Медиите на атлантическата коалиция се захванаха с ликвидирането на партията и подготвят почвата за Нормалното Ляво(тм), в лицето на хомункули като Божанков и котемразци като Крум Зарков. В този смисъл ще ми липсва БСП – нещото, което ще изникне на нейно място, ще бъде уродливо, антибългарско, ще носи кожата на едно заблудено комунитарно движение, което е породено повече от неосъзнат антиглобален, може би дори етнически, сантимент, отколкото някаква класова солидарност. Много млади българи ще се подведат по тези глупости през идните години, ще загубим още народ, още време, още жизнена енергия. А ние нямаме в излишък. БСП ще загуби от Възраждане, ще загуби от Левицата, ще загуби от ПП, ще загуби от Радев; 6-7% реалистичен резултат, 9 като таван.

Левицата и Възход

Мая. Ще. Вземе. 4. Отново. 

Вечната оцеляваща. Ако опрете пистолет до челото ми, пак няма да мога да ви кажа каква е качествената разлика между Изправи се и Левицата. Това е ребрандинг, партиен живот като гейски маркетинг. Татяна Дончева е забавен субект, може би най-успешният остатък от мутренските години. Тя е жена с характер – вероятно в предишен живот е принадлежала към някоя женска гвардия, като онези кафяви амазонки, които пазеха Кадафи при всяка негова поява. В родната политика има малко червенокръвни хора, които да са способни да се разгневят, да си отмъстят. Слави го направи, за жалост той е в напреднал стадий на разложение. Татяна Дончева е друг такъв човек: стига далеч по лични подбуди, които не са непременно обвързани с някаква конкретна облага. Не мога да мразя Левицата; целта ѝ е толкова прозрачна, че чак е умилително. Не бих си купил кола от Дончева или Мая, но бих им се доверил да си отмъстят на Корнелия. Целият този сюжет е много дълбоко женски, което го прави и забавен. 

Обратното на забавен е Стефан Янев. Ако някой се е чудил какъв е профилът на българския военен, това е той. Скучен, лоялен до смърт на установените методи и на бюрокрацията, неспособен да мисли отвъд призмата на наличното и видимото. Той не умее да създава. Много хора се ядосваха на Янев, присмиваха се на начина, по който се извъртя още в нощта след изборите, но това в действителност му е привично. Той не може да управлява, не може да води движение, не може да крои нещо ново. Неговата функция е и винаги ще бъде на обикновен изпълнител. Войник. Това е причината и българската армия да не е никакъв политически фактор, впрочем. Радев е първият и единствен български военен, който е успял да се прекрои като политическо животно. И дори той не го прави особено успешно с безкрайното си балансиране. Янев едва ли ще влезе – просто си пролича прекалено ясно, че той не е нищо. Защо някой би гласувал за Янев? Със същия успех можеш да пуснеш “не подкрепям никого”. Или вот за ДПС. Няма нищо да се промени, той е фундаментално неразличим от всички останали. Празен костюм. 2 процента. Левицата пък ще влезе на негово място. И ще изпълнява същата функция. Но с повече хранене на Корнелия, което е плюс за всички, които си нямат друга работа освен да гледат парламентарен контрол.

Възраждане

Трудно е, когато спрат да те обсъждат. Достойнство, комплимент и най-важното ползотворно е за всеки опозиционер и дисидент да получава вниманието на своите врагове. Ако пишат за теб статии в Дневник, ако университетските преподаватели говорят за теб като за заплаха, ако в затворените групи на режима се въртят твои изказвания и ги обсъждат с тон на морална индигнация – то ти си победил. Това е единственият начин да се разпространи дисидентското мнение. То трябва да бъде достатъчно могъщо, че да принуди врага да говори за него. Възраждане вече минаха периода на нюби гейновете, както се нарича във фитнеса, когато някой слаботелесен се захване сериозно да тренира и в рамките на 1-2 месеца има осезаем ефект, докато мускулите му градят маса и памет. Вече самото съществуване на партията не е достатъчно скандално, че да предизвиква постоянни дискусии и вечен матриархален укор от страна на лелите в Дойче Веле. Имаха напоследък един проблясък, това беше референдумът, но и той отшумя. Дневничарите се научиха, че е по-добре да мълчат и да се правят, че Възраждане не съществува. 

В плюс за Костадинов е референдумът; ефективно кампанията на Възраждане започна още преди няколко месеца заради него. Има известна перформативна функция всичко това. Пречупва се бариерата на достъп, борбата срещу еврото е всеобща кауза, която надхвърля партийните линии и заради нея много хора получиха първия си пряк досег с възрожденците. Дадоха им подписа и ЕГН-то си, вече няма какво да ги стресне от това да им пуснат един глас и на 2-ри април. 

Отвъд референдума Възраждане няма някаква особена теза. Костадинов напоследък се разкрива като тошовист, което нямаше да бъде никак лошо, ако тошовизмът му се изразяваше като vaporwave националболшевизъм с призиви за втори Възродителен процес. За жалост живеем в призмата на буумърската политика и вместо това получаваме изключително неестетични бабешки протести в защита на един паметник, който, каквото и да си говорим, е пътник и няма да го бъде. Когато говорим за лошо позициониране, акциите на Възраждане около съветския колец са пореден пример; Костадинов практически заплю малкия, но активен младежки националистически електорат в полза на това да опоска бесепарските пенсионери. Аз имам сантиментална привързаност към тези хора и симпатизирам на поколението им, но те не са фактор. Протести, преврати, промени, това не са задачи за 80-годишни. Също така трябва да бъдем откровени; много от младите ни националисти имат инстинктивна реакция на погнуса към всички лозунги от типа на “смърт на фашизма”. Изобщо цялата тази случка беше доста показателна, че на първо място Възраждане се бори да запълни нишата, оставена от БСП и да се установи като една антисистемната системна партия (което впрочем много рязко ги откроява от Сидеров, с когото винаги ги сравняват) и на второ място, че Костадинов страда от същите дефицити като всички останали от поколението си и ограниченията му като ракета носител са, да кажем, задушаващи. И все пак вероятно ще има ръст, Възраждане около 15% на тази врътка, което мисля, че е и таванът към настоящия момент. Плюс-минус в зависимост от някакви външни променливи като войната; русофилите имат склонност да заявяват присъствие основно, когато Русия взима територия. Силен кон, слаб кон, Осама ги разбираше тези неща интуитивно.

ДПС

За да разберете душата на депесарския крепостник, трябва да се впуснете в изследване на изкуството, което обособява турското движение. Напишете ДПС кючек в Ютуб и пред вас ще се разкрие всичко. 

Но действително, за ДПС няма какво да се говори. Ако не вземат своето, то е, защото не са го пожелали. 

ИТН

Друга партия, в чието съществуване няма особен смисъл. Имах известни надежди, че може да прерасне в нещо по-интересно след разпада на бизнес крилото и напускането на онези отегчителни костюмари, които превърнаха Трифонов в параван за противното технократско гоблинче Ники Василев. За жалост Слави е такъв, какъвто е и действително вярва в онези еврофедералистки нелепици, които постоянно повтаря. Македония беше шансът им да сменят курса и да се превърнат в сценаристка патриотична партия, която общо взето да се намести на мястото на ВМРО. Вероятно надцених желанието за живот на Слави. 3 процента ще са им много. 

Изписаното дотук много звучи като коментар на мач, анализ на трансферния прозорец, такъв род неща. Причината е, че в медийната демокрация изборите и партийният живот имат сходна тази функция. Не точно развлечение, колкото някакъв полу-пасивен хобиизъм, който едновременно легитимира режима като избран от “народа”, но и дава на този народ някакъв белег, по който той да си гради обща идентичност. Ти си активен гражданин, ти си ляв реформатор, ти си десен консерватор. Колкото повече го украсяваш, толкова повече забравяш, че в действителност тези идентификатори нямат особена стойност и реалната политика не се ръководи от тях. В този смисъл разлика между “Ти броиш” на Мирчев и кючека на ДПС няма. Двете са хармонична част от една обща система на кабуки електорализма. Просто едното размахва пръст, порицава и морализаторства, докато другото се забавлява с доминацията си.

---

^{Телеграм канал за излети в градски паркове: https://t.me/osnovata}