Средносрочното бъдеще и някои мисли за изборите

Дойде време за предсказания отново. Всички са Нейт Силвър, всички пускат смехотворни пушполове и навсякъде се говори само в проценти. Ще пробвам и аз.

Можем най-общо да работим с две хипотези. Едната е “business as usual”, другата е апокалиптична. Първата има шанс да се сбъдне, ако изборите се проведат преди ноември месец. Тогава кризата ще е започнала, но промените все още няма да са толкова големи във всекидневието на средния гражданин, че да задвижат обществените пластове и да предизвикат катаклизмична промяна. Втората хипотеза е вероятна около ноември и практически неизбежна отвъд декември. 

BUSINESS AS USUAL

За ГЕРБ – Борисов ще пострада от позицията си по македонския въпрос. Това беше външен гамбит, опит да демонстрира на партньорите, че все още може да му се има доверие и може да ги обслужва по-добре, отколкото го правят ПП и ДБ. Фактически разлика между тези фракции няма, основното разграничение е чисто естетическо. Докато ГЕРБ все още има някои от повърхностните характеристики на местен елит, ПП и ДБ напълно са се отказали от това и гордо се изявяват като привнесен елемент, който е тук, за да катализира цивилизационни и културни промени. 

Причината Борисов да загуби от решението си да подкрепи вдигането на ветото е, че в периферията на герберския електорат винаги е имало сегмент от меки националисти с прагматични възгледи, които го разглеждат като по-приемлива версия на ВМРО. Тази илюзия окончателно се разпадна през последните месеци и ясно пролича, че фундаментално ГЕРБ не може да се отдалечи прекалено от своите корени. А тези корени са на партия, финансирана от и устроена по модела на германската ХДС. 

Въпреки всичко ГЕРБ не е ИТН, потъването ще е плавно и няма да бъде фатално, докато Борисов още е на политическата сцена. Не очаквам свиване под 19% (като това, чини ми се, е абсолютният минимум към настоящия момент; има и вариант в чисти гласове партията да се срине, но отново да задържи добър процентов резултат заради ниска активност, както и голямо разслояване на общия вот). 

За ПП и ДБ – слуховете за консолидацията на градската десница са силно преувеличени. ПП и ДБ делят един и същ електорат. Това са едни и същи хора. И абсолютният им таван може да се види в проучванията на Евростат за нагласите по темата за войната в Украйна и санкциите срещу Русия. Мобилизираната градска десница е около 25% от населението ни. ПП постигна по-добър резултат от това на миналите избори заради президентския вот; това беше “неговата партия”, а Радев точно излизаше от кампания и беше в пикова форма. Покровителството му позволи на ПП да достигне до демографии, които иначе не биха се впуснали да гласуват за либерални градски формации. Без президентската благословия, ПП ще срещне сериозни трудности в провинцията. 

За техните малки братчета ситуацията е доста по-мрачна. Те са третото проявление на проамериканското лоби в парламента, както и най-малкото такова. Тяхното присъствие в коалицията е белязано от постоянно обмисляне на това кога ще дойде време да бъдат принесени в жертва в името на просъществуването на една по-широка евроатлантическа коалиция. И така е доста вероятна.

От известно време вече се говори за широко дясно обединение, за ново ОДС. Такива заявки дават и лидерите на някои по-малки отломки от рода на Републиканците и КОД. Дори политически трупове като Стефан Софиянски вече сериозно обсъждат завръщане на сцената, за да участват в бъдещето евроатлантическо братство. Този триумфализъм ще се окаже твърде прибързан, а коалиционната аритметика ще покаже, че много от тези партии така или иначе делят един и същ електорат и тяхното сдружаване ще доведе до нещо, което да наподобява резултатите на ПП от ноемврийските избори. Тогава, естествено, те ще бъдат първа сила и вероятно ще гледаме дълги и драматични преговори за сближаване с ГЕРБ. 

Резултатът ще е скоропостижен разрив между различните факции – антикомунистическото ляво в лицето на ДБ трудно ще понесе християн-патриотичното поведение на по-малките субекти – и ще гледаме отново фрагментация a la разпада на Реформаторския блок. Това няма да е краят на сагата, естествено. Рано или късно ще има нов обединяващ център и ще се повтори всичко отново. Може да отнеме по-дълго единствено заради отсъствието на идейни бащи като Кристиан Таков, които да задвижат процесите. 

За БСП – те още ли са живи? Не за дълго. 

Шегата настрана, БСП напълно се изчерпа във всички отношения. Това, което спасява партията е инерция: по инерция възрастни хора, които не следят особено активно политиката гласуват за нещото, което се предполага да е “червено”, по инерция присъствието на БСП в евроатлантически коалиции се толерира, защото се предполага, че те бяха “опозиция” на ГЕРБ, по инерция БСП продължава да има структури навсякъде в страната и запазва своята разпознаваемост. 

Голямата опасност за БСП ще дойде от евентуална нова вълна на КОВИД, както вече ни се говори по телевизията. Електоратът на БСП е най-уязвим и е най-податлив на внушенията, които произтичат от медийната кампания около вируса. Ако има мерки, а защо не и локдауни (отдавна не сме имали, пък войната взе да се изчерпва като наратив), БСП ще остане без част от избирателите си. Въпреки това не очаквам окончателното изчезване на партията все още. Това ще настъпи, когато кръговете около Ваня Григорова и Солидарна България се активират и създадат нова социалистическа левица със социално консервативни възгледи. Мая Манолова и Янев, естествено, ще допринесат за опоскването на електората дори и сега. 7-8 процента изглежда реалистичен резултат. 

За ДПС – най-красивата политическа схема в историята на българската партийна система, наследена директно от КГБ. ДПС е практически сталагмит. Там измененията са минимални и няма причина да смятаме, че нещо ще се промени. Имаше опити от страна на американското лоби да разбие хегемонията на ДПС над турския вот (Местан преди време, санкциите сега), но те се оказаха безуспешни и ДПС продължава да съществува автономно, като някаква машина, която СССР-ските апаратчици са забравили да изключат, тя продължава да пърпори все толкова гладко и безаварийно след десетилетия в забвение. 

За Възраждане – най-виталната и интересна партия на политическата ни сцена, както и тази, за която тръбя от прекалено дълго време и съм изключително доволен, че най-сетне мога да кажа “а казах ли ви аз?” Възраждане ще регистрира между 1.5 и 2 пъти по-голям резултат от предните избори. Това е следващата бариера, която партията трябва да преодолее. Тя трябва да демонстрира своята жизнеспособност, за да докаже на широката си потенциална периферия, че глас за нея няма да отиде в небитието, а ще има истинско значение. Най-силният резултат на възрожденци ще дойде не на тези избори, а на следващите. 

Предимството за Възраждане е, че никога няма изчерпване на темите. Нова КОВИД вълна означава нова тема, по която Възраждане да остане практически насаме със 70 процента от електората, защото останалите ни проевропейски партии не могат да скъсат със западното си наследство по тази тема. Сега има и Възход на Янев, естествено, но това е умерен субект, който все пак съществува в рамките на приемливото за западните партньори. 

Възраждане не е националистическа партия – тя е проявление на нещо ново. Тя е регионалистка, антиглобалистка партия, която прекосява границите на старото разделение ляво-дясно. Подобен е, впрочем, и случаят с ДБ и ПП, които се позиционират по същия начин, но от обратната страна на демаркационната линия. Партиите, които не успяват да съобразят с новите разломи остават дълбоко в миналото – такъв е казусът с ВМРО. ВМРО загуби такт с избирателите си около началото на КОВИД кризата, когато ръководството се видя раздвоено и зави в посока западна епидемична политика, която просто не резонира на местно ниво.  

За ИТН – шансът на Трифонов и сие да спасят партията си е сега, колкото и парадоксално да звучи това. Беше пределно ясно, че този субект няма как да просъществува. В себе си той съдържаше две фундаментално несъвместими крила. От една страна стояха технократите и остеритетните десни, кастата на “експертите” в лицето на хора като Каримански, Василев, Митева и избраните с кастинг професионални не-политици; от друга имахме по-откровената страна на партията, която носи в себе си духа на Шоуто на Слави, а не на еврофедералистката политика, която заявява. Тошко Йорданов и Балабанов са лица на тази фракция и изглежда, поне за момента, взимат превес. 

Много от експертите ще се оттеглят от ИТН в близките месеци, някои ще напуснат политиката като цяло, други ще се присъединят към новата партия на бившите членове на ИТН (не на продалите се, а на тези около Десислава Димитрова и партия Развитие). Бих спекулирал и за евентуално създаване на отцепническа партия около бившия министър на спорта, но изглежда, че той ще се появи като парашутист в листите на ПП. 

ИТН може да влезе в следващия парламент, може и да не влезе. Но ако успее да се реформатира и да избере най-сетне своята посока, след зимните катаклизми има всички шансове да се завърне. 

За Възход – Янев мълчи. Това изглежда като правилната стратегия. Колкото по-малко внимание привлича към себе си, толкова по-дълго ще може да поддържа илюзията, че той е носител на радевия вот. Функцията на Възход изглежда е да събере вота на разочарованите от управляващата коалиция. При него ще отидат част от деморализираните бесепари, част от широката периферия на ПП (тези, които гласуваха тактически за партията като начин да бъде пресечено завръщането на ГЕРБ), част от предпазливите патриоти, които все още не желаят да се включат в електората на Възраждане и са разочаровани от Слави и/или Борисов. 

Янев няма да стигне твърде далеч. Той не е традиционна месианска фигура, всъщност самото лице Стефан Янев е практически лишено от харизма и обаяние. Опитите да бъде боядисан като путинофил са особено нелепи, предвид че той е прекарал по-голямата част от живота си в структури на НАТО и американски военни школи около Вашингтон. Именно тази негова блудкава недефинираност ще означава, че неговият пик ще бъде сега, когато умерената позиция (по отношение на КОВИД и на войната) може да се възприеме като “екстремна антисистемност”, каквато в никакъв случай не е. 

АПОКАЛИПТИЧНИЯТ СЦЕНАРИЙ

Другият вариант е да правим избори в контекста на пълния разпад на европейската икономика. Една много дълга, много студена и много тъмна зима, в която дълбокото безсмислие на европейската външна политика ще лъсне и повече никой от нас няма да е в състояние да си каже: “Ами то така трябва, не може да накажем Путлер без да счупим няколко яйца.” Като в този случай разбирайте яйца като евфемизъм за уязвимото население на Европа като цяло и на България в частност.

И трябва да сме ясни за едно – това не е никакъв черен лебед. Не е нещо непредвидено, непредвидимо, невъзможно за предотвратяване. Участта на Европа беше предизвестена. Има определени хора, които я предизвикаха и тези хора си имат адреси. Но това ще бъде релевантно по-нататък в годината. 

Как изглежда едно общество в процес на социален бунт? В България сме виждали наченките на това не прекалено отдавна – става въпрос за протестите срещу ЕРП-тата през 2013г. Тогава няма песни и дълги речи, както напоследък стана модерно в българския “активистки” живот. Ако дори в умрели и умиращи градове като Ловеч по площадите се събират хиляди и разбиват офисите на електроразпределителни дружества, значи става въпрос за нещо по-сериозно от софийски протести на низвергнатите морализатори, които много искат, но все не могат да останат в България. 

Всичко, което се натрупва през последните години ще се отприщи, когато сметките достигнат умопомрачителни нива и хлябът удари 4.50-5 лева. Мистериозната концесия на Топлофикация, например, направена в съответствие с доклад на американска консултантска фирма (който е платен с грант от федералната агенция USTDA). Инвеститорът е неизвестен, процесът, по който той е избран също е неизвестен. А самата инвестиция е “потенциална”. Концесията (която, естествено, не се нарича концесия, защото това не би съответствало със закона) е за 35 години. Целта е създаване на нови мощности за производство на ток и постигане на отношение 1:1 на ток и топлоенергия. Защото парното има “социална тарифа” и не е рентабилно само по себе си. Тоест – неизвестен чужд инвеститор е назначен за концесионер и ще инвестира в дружество в дълг (дълг, който е натрупан благодарение на неефикасното управление на ГЕРБ) и ще направи от него максимални приходи, преди да го хвърли обратно на държавата. Схемата е БТК, годината е 90-та и нещата никога не се променят. Очакваме триумфалното завръщане на Костов и Софиянски. 

Кризисната ситуация ще промени изцяло изборите. Традиционните дефиниции, редовната политическа лексика, всичко ще излети през прозореца и на негово място ще дойдат примордиалните съображения на всяка човешка общност, когато тя бъде изправена пред тежко предизвикателство и нужда от лидер. Кой е достатъчно силен, за да поеме контрол? Кой може да промени курса? Кой може да отмъсти за случилото се? 

В тази ситуация няма да става въпрос за наказателен вот срещу ПП или ДБ – ще говорим за наказателен вот срещу евроатлантизма изобщо. Мобилизацията няма да бъде на гърба на конкретна мярка. Ще бъде срещу непроменен курс на развитие, който за 30 години успя да превърне страната в пуста икономическа територия на Европейския съюз без независима външна политика и без силата да защитава интересите си дори на вътрешноевропейско ниво. Не мисля, че е нужно да споменавам кой ще спечели от това в партиен план. 

Ще означава и период на силно влияние на Радев в политиката ни. Период, който ще се характеризира с нещо, което много ще наподобява неофициална президентска република. Радев е единственият политик на родната сцена с нещо, което изобщо наподобява мандат от народа – сам получи над милион гласове, радва се на консистентно високо (най-високото изобщо в модерната ни история) ниво на одобрение. Цялостно той е човекът, който успява да персонализира възгледите на широкото българско население. Това е и причината да е толкова омразен на градския либералитет и на Полиса. Той представлява една политика на личности, която нарушава неофункционалния консенсус на технократските утописти.

Променливите са много. Една партия, която се позиционира като радетел на президентската република отскоро е ВМРО – тя така или иначе ще укрепне в някаква степен в близкото бъдеще, ако съумее да стои далеч от коалициите и да застане самостоятелно като отделна ос. ВМРО може да се окаже в положение на пророк в това отношение и, при наличието на смелостта да заяви по-ясно ориентацията си, ще успее да си върне някои от загубените позиции. А защо не и да започне обратен процес на канибализиране на ГЕРБ, които преди няколко години изядоха стария им електорат? 

Каквото и да се случи, едно е видно и сега. Кирил Петков и сие приключиха престоя си във властта. И те го знаят. Това беше смисълът от финалния им реверанс към партньорите и изгонването на руските дипломати – миниране на отношенията с Русия с цел затрудняване на евентуално възстановяване на газовите доставки и развиване на сериозни търговски отношения. Американските апаратчици си дават ясна сметка, че ситуацията поне в средносрочно бъдеще е малко вероятно да се развие в тяхна полза. Затова те изпълниха всички свои задачи дори с цената на камикадзе на ПП. Ветото беше вдигнато, курсът към Еврозоната утвърден (макар че това може и да не се случи в крайна сметка по причини, които са по-скоро общоевропейски, отколкото плод на вътрешни процеси), санкциите бяха въведени, газът беше спрян, задлъжняването на България започна с умопомрачителна скорост. Това е прословутото “настигане” на Запада, за което дайновци и дичевци плачат жално от толкова време. 

И всичко това върви към приключване. Както се изрази преди години бащата на сегашното проявление на градската десница: „България се събужда ужасно бавно, търка очи, обръща се отново на другата страна, вика: „Хайде да си подоспя малко“, но вече е ясно, че слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става.“ 

Българинът няма да отритне чуждото си управление чрез революция и борба. Ще го направи по същия начин, по който прави всичко останало – със закъснение, с доза досада и с огромна неохота. Но ще го направи трайно. И ще отвори пътя за една независима национална държава, която ще е свободна да извърви собствения си път в един свят на стари империи и нови разпределния на силата.

Телеграм канал за бране на лалета https://t.me/osnovata

%d bloggers like this: