Кой обърна каруцата?

Чумата на експертите достигна и до България.

Даниел Смилов е прав. И със своето пламенно евроатлантическо иконоборчество хвърля светлина върху зловредното безсмислие на собственото си пребиваване в публичното пространство. “Експертът” е изчерпан светец, чиято единствена рационална функция е отбрана и легитимиране на статуквото.

Това не важи изцяло и единствено за Даниел Смилов, естествено — това би било твърде голяма заслуга, която да се припише на един толкова незабележителен теоретик. Смилов е просто един от по-големите метастази на медийния тумор, който е израснал до степен на пълно сломяване на съпротивителните сили на политическото тяло в България.

Никой от нас не бива да си мисли, че смиловците на този свят не си дават ясна сметка, че нещата, които се опитват да пробутат на аудиторията си са в най-добрия случай лъжа, в най-лошия симптоми на една човеконенавистна идеология, която цели да заличи националната държава като такава. Даниел Смилов знае много добре, че българската икономика не е “стабилна” при едно от най-високите нива на инфлация в ЕС, хроничното формулиране на нови бюджети през 4 месеца не е признак за отговорност и “управленски политики”, този кошмарен бюрократски жаргон, който има същия смисъл като вечните “силни знаци” и “ясни сигнали”. Даниел Смилов знае, че националният интерес на България не бива защитен посредством поголовен провал в елементарни преговори в рамките на non-zero sum игра, от която трябва и двете страни да извлекат нещо. Знае, че към настоящия момент законодателството на държавата ни бива едностранно влияно и променяно от две чужди държави, една от които дори не е член на Европейския съюз и има стандарти на живот, които са двойно по-ниски от собствените ни.

Даниел Смилов знае всичко това. И въпреки това той продължава.

Защото той е придатък на един чужд контраелит. Той е дребният политически функционер, който се интегрира безшумно в системата и я корумпира отвътре чрез елементарно клетъчно делене. Лишен от обаяние и харизма, той предизвиква промяната чрез намеса в суперструктурата, казано по марксистки: това е културата, семейството, образованието, медиите, философията, религията и т.н. Той създава едно бъдещо поколение от идеологизирани последователи на собственото си течение. И го прави с експлицитната подкрепа на свои съмишленици в други сфери. Всички сме виждали емблемката на “Америка за България”, която се мъдри като гордо напомняне за американско покровителство във всякакви сайтове от “Дневник” до “Господари на Ефира”. Всички сме виждали как анализите на Дойче Веле се появяват спонтанно във всичките им партньорски сайтове. Идеологическият извор е един-единствен и той е много далеч дори и от София.

Но да се върнем към същината на тези опорки. Защото същината е това, което трябва да вбеси всеки българин. Борбата за институционално овладяване, инфилтрацията, битката на воюващи елити — това са дадености. Така се взима контрол над една номинално демократична държава. Чрез подмолно задкулисие и масивна манипулация.

Нужно е само да влезеш в кварталния магазин, за да се убедиш, че пропагандираното от Смилов, Дайнов, Дичев, Инджев, Дечев, Кюранов и всичките останали взаимозаменяеми евроатлантически стожери е нагла, безочлива лъжа. Нужно е да заредиш бензин или дизел, за да разбереш, че животът ти не е приказен западен рай, какъвто ти обещават.

https://www.dnevnik.bg/analizi/2022/07/01/4364498_stiga_sram_posolskite_shpioni_vun/

Българинът обеднява. Не обеднява заради Путин. Обеднява заради Кирил Петков и Асен Василев; няма причина инфлацията в страната ни да е двойно по-висока от средната за Европа. Няма причина да купуваме американски газ с краткосрочни и еднократни споразумения на цена, която е с около 12 евро на мегаватчас по-висока, отколкото тази на “Газпром”. Няма причина сметките ни за ток, парно и вода да растат главоломно през няколко месеца. И това е само чисто материалната страна на въпроса. Не, че тя сама по себе си не е достатъчна.

Тя е достатъчна, защото срещу нея няма никаква обосновка. Никой, в нито един момент, не се опита да ни обясни защо това трябва да се случва? Очевидно е за всички, че българинът не е бесен десебарски русофоб — дори най-върлите либерални медии с минорност и прискърбие редовно съобщават данните от поредното проучване на Евробарометър, което сочи, че повечето българи изобщо не са впечатлени от тежката участ на Украйна и нейната неравна битка за интеграция в света на 25-те процента самоопределящи се за ЛГБТ тийнейджъри и колениченето в името на Black Lives Matter преди футболни мачове. Защо българинът трябва да купува хляб по 2.50, скоро 3 лева? Каква е неговата полза от всичко това?

Безсмислени въпроси можем да си задаваме безкрайно. За истината обаче можем да съдим по наблюдаемите реалности. Кой имаше интерес от това България да вдигне ветото не просто безвъзмездно, но и даже на цената на собственото си национално достойнство като новите ревизии на френското предложение включват нашето индиреткно признаване на съществуването на македонския език? Тук не става дума за морал или за история, а за интереси. Българската държава имаше един-единствен лост на принуда — това е realpolitik, това е рационалната политика. И ние не просто се отказахме от него, а даже откъснахме плът от себе си, за да я дадем на една титовистка фикция, която се радва на подкрепата на всички наши партньори. Интересите, както обикновено, са много далеч от София.

Кой имаше интерес от това Кирил Петков да лъже и маже в продължение на месеци, че България не участва във войната с техническа помощ за Украйна? Кирил Петков сам си призна в интервю пред “Гардиън”, че това се случва — дори не благоволи да го обяви пред народа, който (предполага се) го е избрал. Направи го косвено, след вота на недоверие, далеч от границите ни и то само в контекста на атака срещу президента Радев. Интересите, както обикновено, са много далеч от София.

Кой имаше интерес от това ние да скъсаме окончателно дипломатическите си връзки с Русия и да се позиционираме като част от самоубийствения източноевропейски буфер, който Америка създава между себе си и Русия? Интересите, както обикновено, са много далеч от София.

Националната катастрофа, пред която сме изправени се дължи само и единствено на пълната девалвация на националния ни суверенитет. Лица като Даниел Смилов целят именно това — заличаване на националната държава. Създаване на европейска федерация в орбитата на Щатите, която се обитава от Новия Европейски Човек. Постнационален, постисторически, основаващ идентичността си върху нещата, които консумира в покъртителни количества и с нестихваща жажда. Защо България позволява на чужди страни да променят законодателството ѝ? Защо каним германски граничари на Капитан Андреево? Защо Даниел Смилов фантазира за чужди магистрати на наша територия? Защо повечето ни медии се финансират от чужбина? Защо Америка ни сочи лошите чрез санкционни режими, били те вътрешни по Магнитски или външни чрез безсмислените действия срещу Русия?

Защото България е тестова площадка. Същото важи за Полша, за балтийските държави, за Румъния. Това е защитната ос на Запада. Функцията на тези страни е да бъдат фронт, за да гарантират спокойно съществуване на “сърцевината”. За да може берлинският анархист да продължи да обитава прогнили съборетини. За да може Франция да продължи самоунищожението си чрез импортиране на Третия свят на собствена територия. За да може Испания да продължи да линее икономически и в дългосрочен план. Източна Европа има една функция и тя е да бъде буфер. Това е нещото, което Даниел Смилов желае за всички ни. И в момента го постига.

Телеграм канал за монголско гърлено пеене: https://t.me/osnovata

%d bloggers like this: