Истинската политика се случва зад кулисите. Истинската политика се създава и провежда от консултанти. От съветници и стратези и секретари. От хората, които сноват из коридорите на парламента, извън заседателната зала, обикалят офисите с доклади, анализи и предложения. Тези, които пишат програмите. Тези, които планират кампании, сглобяват речи, измислят послания, позиционират партиите идеологически и изготвят фундаменталните тези, върху които те стъпват.

Един от най-великите политически консултанти за всички времена, поне от тези, които са излезли от американската школа, е Артър Финкелстийн. Започва кариерата си като полстер при втората кампания на Никсън, по-късно става основен участник в предизборната кампания на Рейгън (именно тогава се появява и оригиналният слоган “Let’s Make America Great Again”, който Тръмп преработи и превърна в собствен бранд 30 години по-късно, макар да не е ясно точно кой е неговият първоизточник), а в най-новата история на глобалната политика остава като човекът зад изненадващите първи победи на Виктор Орбан в Унгария и на Бенямин Нетаняху в Израел.

Финкелстийн е баща на модерния популистки модел на политическата кампания – деморализация, демонизация и възползване от обществени кливиджи за създаването на антагонизъм между отделни прослойки от населението. По-късно той предава щафетата на своя “чирак”, Джордж Бирнбаум, с когото работят заедно до 2017г., когато Финкелстийн почива. Интересен факт е, че тяхната съвместна дейност оставя ясен отпечатък и върху българската модерна политическа история – тяхната обща консултантска фирма помага на Сергей Станишев и БСП да спечелят изборите и да навигират минното поле на коалиционните преговори за Тройната коалиция през 2005г.

Може би най-доброто резюме на идеята на Финкелстийн за това как се води успешна кампания е следният цитат: “Не се бориш с нацистите, бориш се с Адолф Хитлер. Не се бориш с ал-Кайда, ами с Осама Бин Ладен.” Това е теза, която директно се пренася и в работата на Финкелстийн и Бирнбаум с Виктор Орбан; заедно, те създават събирателен образ на злото в лицето на Джордж Сорос. Това е начинът им да се преборят с ляво-либералното течение, което нахлува в страната откъм Западна Европа и заплашва да превърне умерения (към онзи момент; впоследствие Фидес асимилира голяма част от радикалната реторика на крайнодясната Йобик) консерватизъм на Орбан в отживелица. Според Финкелстийн, винаги е необходим враг, който да държи електоралната база жива и активна. А ако врагът не е наличен, той може с лекота да бъде създаден.

Друг модерен пример е Доминик Къмингс, един от основните идеолози на Брекзит кампанията. Къмингс прекарва по-голямата част от кариерата си като съветник по въпроси, свързани с образованието. Така натрупва опит в омразния нему Уайтхол, където постоянно се сблъсква с посредствеността и липсата на интелектуален хоризонт на британската администрация. Всичко се променя, когато бива поканен да участва в Брекзит кампанията, след като прекарва години наред в това да пише в блога си дълги и задълбочени анализи на теми като анализа на риск в природата и политиката или необходимостта от т.нар. одисеева система на образование, за да е подготвена политическата класа за сблъсък с наблюдаемата реалност на естествените науки и математиката.

Работейки върху Leave кампанията, той се сблъсква с необходимостта от това да достигне до електорални сегменти, които преди никога не са били политически активни. Семейства от работническата, старата работническа, класа в северна Англия, които са пострадали от глобализацията и деиндустриализацията на страната и нямат действително политическо представителство поне от десетилетие и половина, след като Тони Блеър окончателно маргинализира лейбъристката партия и я превръна в лайт версия на неолибералната консервативна партия.

Къмингс, заедно с небезизвестната компания Кеймбридж Аналитика, достига до тях чрез технологиите на Силиконовата долина и едно ново поколение микротаргетиране и събиране на данни, което се оказа толкова ефикасно в това да доставя персонализирани послания на милиони потребители, че се наложи на Фейсбук да ограничи сериозно потенциала за подобни агресивни кампании за в бъдеще. Нивата на политическа активност и мобилизация сред опонентите на Европейския съюз достигнаха нечувани нива, а британското общество остава поляризирано до краен предел. Борис Джонсън, Найджъл Фарадж, Арън Банкс, Майкъл Гоув, никое от политическите лица в двете Leave кампании нямаше да успее да постигне дори една трета от успеха на референдума без посветената работа на Къмингс и екипа му.

Едно от основните послания на Брекзит кампанията бе, че страната плаща на ЕС 350 милиона паунда седмично. Пари, които могат да остават в Англия и да отиват в NHS. Къмингс директно заяви след кампанията, че подобни внушения са имали за цел единствено да влудят Remain кампанията. По същия модел, по който Финкелстийн и Бирнбаум обвиняват първия опонент на Нетаняху, израелският социалист Шимон Перес, че ще разцепи Йерусалим и ще позволи на Палестина да основе самостоятелна, легитимна държава. Целта е предизвикване на смут и хаос.

Обръщам вниманието си за момент към България. Към поредната електорална “изненада” в лицето на “Продължаваме промяната”. Много въпроси се зададоха по отношение на това как една нова формация, която дори не е регистрирана като партия и не разполага с местни структури и установени позиции, успя за два месеца да щурмува и разграби крепостите на най-големите политически сили в страната. Отговорът се крие в консултантската фирма, в която ПП наляха съществена част от събраните над милион лева от дарения. CIY Global на бившия шеф на Мосад, Дани Ятом.

Ятом и екипът му залагат на негативна кампания, фокусирана върху личността на Борисов и връзката на ГЕРБ и ДПС. В статия на израелския вестник Globes дори се загатва, че новите снимки от стаята на бившия премиер са разпространени именно от консултантската фирма на Ятом. Макар това твърдение да е недоказуемо, то съществува много сериозна вероятност, ако снимките не са публикувани оригинално от кампанията на ПП, то те да са били агресивно споделяни в социалните медии именно посредством техните групи, чатове и ботове. Категорично можем да сме сигурни, че детайли около работата на ПП със CIY никога няма да излязат – това са неща, които не се коментират. Орбан почти не е споменавал Финкелстийн и Бирнбаум, въпреки че двамата са в близкото му обкръжение от десетилетие. Същото можем да кажем и за Владислав Сурков, основен стратег на Путин до анексирането на Крим, който е известен повече на запад, отколкото в Русия, тъй като името му рядко се споменава официално.

Има нещо неестествено в цялостния начин, по който седи партията ПП. Не става въпрос за политиките й или за политическото й поведение. Абстрахираме се от потенциалното назначаване на най-големия донор на партията на поста министър на транспорта едва седмици след като е спрял да бъде шеф на “Еконт”. Абстрахираме се от начина, по който ПП разкостиха министерствата и прехвърлиха най-доходоносните агенции към свои министри. Абстрахираме се от “суперминистъра” Василев, който едновременно ще управлява финансите и енергетика, както и диархията, която Петков очерта в интервюто си за германския “Шпигел”. Става въпрос чисто и просто за излъчването на членовете и народните представители на това движение.

Процесите, които задвижиха възхода на “Продължаваме промяната” са безспорни – това е естественият завършек на един размирен период на разместване на пластовете и ликвидиране влиянието на традиционните партии. В политологията е познат като колапс на партийната система. Това е етапът, в който влиянието на т.нар. институционализирани партии отслабва, организацията им постепенно намалява, а електоратът им започва да се измества към нови политически актьори. Това, което далеч не е толкова ясно, е как именно ПП успя да се превърне в синтеза на общественото недоволствие и политическото противоречие.

В по-голямата си част представителите на формацията са изключително млади хора – между двадесет и тридесет. Много от тях нямат абсолютно никакъв опит в политиката. Влизат в Народното събрание с ентусиазма на ученици. Снимаха се, правиха постове в Линкдин, в които се хвалиха с новата си работа. Кой по-точно е избрал тези хора? Как по-точно са редени тези листи? Как някой решава да се обади на млад човек, който никога не е участвал в управлението на държавни ресурси или формулирането на каквито и да било политики и го кани да се откаже от частния си бизнес, за да се занимава именно с това? Създава се усещането, че наблюдаваме нещо, което много наподобява истинска политическа формация, но в действителност зад тази лъскава реформаторска маска се крие съвсем различно създание.

“Възраждане” е друга партия, която очевидно има много силно консултантство, макар то да е забулено в абсолютна мистерия. Позиционирането й е изрядно от чисто утилитарна гледна точка. Реториката на Костадинов е дистилирана до най-ключовото за един успешен източноевропейски популист, а прави впечатление и колко умело борави с някои класически похвати като секюритизацията – “Възраждане” се закача за съществуващи проблеми и ги извежда на преден план до степен, че те да се трансформират в потенциално апокалиптични катастрофи, които трябва да се превърнат във фокус на националната сигурност. Отделно поведението на Костадинов изглежда все по-професионално отработено. В рамките на новия парламент той демонстрира завидна интуиция за това кога камерите се намират върху него и как да се държи пред тях, а малките му символични действия – като това да седне, заедно с цялата парламентарна група на “Възраждане”, при започването на европейския химн, докато всички останали в залата слушат изпълнението прави – са плод на очевидна предварителна умисъл.

Политиката е поле на идеи. Сблъсък на воли. Тя е игра за силни личности, които са готови да се нагърбят с отговорността да променят съдбата на цяла една нация. И е крайно време дезорганизираната опозиция на либералния ред в България да излъчи собствено интелектуално ядро, което да не се занимава с участие в краткосрочни политически интриги, а да формулира основата на печеливша електорална стратегия, чрез която да достигне до сегментите от населението, които наистина се нуждаят от представителство в политическия живот – тези, които станаха жертви на самоубийствената деиндустриализация на развития свят. Които страдат от бруталното отчуждение на градския живот и икономическата система, която е базирана върху поддържащи дейности и работа без добавена стойност и без материално значение отвъд създаването на изкуствена заетост. Тези, които загубиха от поголовната глобализация на Европа.

^{заглавна снимка: Иля Репин, 1883, “Събрание (При светнати лампи)”}