Простичкият отговор на въпроса „Защо?“ в случая е типичната за високите обществени прослойки склонност към поддържане на илюзията за ерудиция и културна релевантност. Стойността на един банан, залепен с тиксо за парче бяла стена, изконно и изначално, е близка до нулата. Тя се формира изцяло от социалното очакване за цена и търсене. Всичко това, фундаментално, е просто прах от феи – не съществува, не се наблюдава, има го само в света на човешката субективност.

Тук идва проблемът със стойността на модерното изкуство. Цялата концепция за естетическа задоволителност бива изхвърлена като нежелана вехтория след края на ПСВ, благодарение на течения като Дадаизма и Кубизма. В това отношение приносът на Марсел Дюшан, ако изобщо може да се нарече принос, доколкото става катализатор за пълното отричане на традиционното разбиране за изкуство и началото на половинчатите интерпретативни движения в света на изобразителното изкуство и архитектурата, не може да бъде подценен – той напълно отхвърля идеята за създаването на нещо, което да задоволява сетивата и окото. За артисти като Дюшан, изкуството трябва да се асимилира на ниво съзнателна мозъчна дейност. Оттам и чудовищната модерна архитектура на Питър Айзенман и други като него, чието най-голямо терзание в живота е, че трябва да строят домове, които се обитават от човешки същества с елементарни биологически потребности, а не от автономни роботи.

И се връщаме обратно към това защо не един, а даже двама души са платили над 100 хиляди долара за банан и тиксо. Естетиката на прогресивизма е нещо повече от маркер за социален статус. Тя е символ на отделянето от циклещото на едно място общество, съсредоточено върху простички неща като оцеляването. Тук вече става въпрос за свобода, за красота, за преследване на нещо по-различно и утопично. Проблемът е, че деконструкциите на Жак Дерида, изведени до философия на изкуството и живота, неизбежно завършват ако не в хаос, то в пълен фарс. Бананът, предназначен за смел и силен символ, се превръща в елементарна шега, която единствено заблудени nouveaux riches си представят, че схващат. Междувременно обикновеният потребител им се смее.