Не гласувай

за проф. Герджиков

Има огромна пропаст между консерватизма и безсрамното реакционерство. Консервативният човек не е враг на прогреса. Той е мнителен, пресметлив. Страхлив, дори. Има свой собствен начин, по който разглежда неизбежния процес на развитие и еволюция в обществото. Реакционерът, от друга страна, е застинал във времето. Той отрича всеки стремеж към промяна, всеки опит на човешкия дух да преодолее, поне за момент, ограниченията на завареното си положение и да надникне към едно различно бъдеше. Консерваторът е голямата хрътка, която си грее костите край камината, докато наблюдава лениво какво се случва наоколо. Реакционерът е злобният стар пинчер, който се гневи срещу един непознат свят, в който той постепенно става ненужен.

Професор Герджиков демонстрира пълно нежелание да разгледа света такъв, какъвто е. Да приеме, че времената се промениха. Че ГЕРБ загуби много от старите си позиции и се нуждае от промяна, за да се закрепи и да подсигури по-нататъшното си оцеляване. И в това си последователно отрицание на новото място на партията в българската политика, проф. Герджиков пропусна да забележи, че и обществото, което предизвика тези промени, вече не е същото. Изобщо. И фокусът му е изместен, настроението му е различно, тенденциите са напълно обърнати. Жизненият консерватизъм изисква постоянно рекалибриране на позициите. Иначе започва да изглежда жалък, лудитски.

Тежка тактическа грешка е да говориш неща от типа на това, че “прокуратурата и КПКОНПИ си вършат работата прилично.” Че “някакви олигарси бяха разследвани, някакви средства бяха конфискувани.” Това е абсурно изказване, граничещо със самопародията. Това е отхвърляне на споделената ни реалност в името на изпълняване на партийно задължение. Дори да приемем, че има резон в самото твърдение като такова – нима това е начинът да формулираш тезата си в защита на тези институции? И тук идва друг проблем: професор Герджиков няма изявена позиция по никой въпрос. Може би това е стратегическо решение. Може би щабът му е преценил, че едно апатично и деполитизирано общество като българското не се нуждае от политическо говорене и ясни послания. И може би има нещо вярно в това. Но поне трябва да имаш патос. Живина. Професор Герджиков не демонстрира особена заинтересованост дори в случаите, в които напада основния си опонент.

Ако ГЕРБ иска да продължи да е сериозен участник в българската политика, трябва да приеме, че е дошло време за промяна. Преминат е, както цинично се изразяват електроразпределителните дружества, прагът на социалната поносимост. Поведението на ГЕРБ в настоящите условия е токсично. То задушава собственото му идеологическо пространство. Изчерпва силите и легитимността на иначе напълно компетентни партийни оператори, които си пропиляват целия политически капитал върху воденето на една обречена борба – тази за защитаване на честта на Борисов и съхраняването на някакво положително историческо наследство от неговото крайно незадоволително и твърде дълго проточило се управление.

за ген. Радев

Армията е фундаментално недемократична институция. Няма как да бъде иначе. Една демократична армия би се разпаднала в рамките на по-малко от година под тежестта на собствените си безкрайни процедури и вечни диспути и обсъждания.

Армията, може да се каже, е от малкото институции, които не се влияят от порива на демократизацията и децентрализацията. В някои отношения тя дори става по-авторитарна, отколкото е била преди. Концепцията за меритокрация тръгва именно от военните сили. Това се случва около 4-ти век на територията на днешен Китай, когато Западен Цин тръгва по пътя на легализма, ръководен от съветника-реформатор Шан Ян, и въвежда практиката герои от войната да бъдат награждавани с титли и позиции. Това нарушава традиционната патримониална йерархия и променя из основи обществената база на една от най-старите държави (в модерния смисъл) на Земята. Впоследствие тази практика се възпроизвежда на много места по целия свят и се превръща в ръководен принцип. Доскоро. Днес армията не е способ за социална мобилност, а храбростта носи медал и пенсия, вместо потенциално място сред елита на страната. Модерният генералитет е преобладаващо диванен. Това са хора, чийто опит на терен се свежда до тренировки и съвместни учения с въоръжените сили на съюзнически държави.

Армията няма място в управлението на една цивилизована модерна държава. Няма западна държава, в която президент или премиер да е бивш или настоящ генерал. Това е просто невъобразимо. И причината е една – въоръжените сили трябва да бъдат държани настрана от изпълнителната власт. Трябва да бъдат държани далеч дори от представителни институции, каквато е президентската в България. Защото военният начин на мислене е утилитарен. Той консумира ресурс и го превръща в груба сила по оптимален начин. Победата за военния е игра с нулев резултат.

Не смятам, че Румен Радев е диктатор. Смятам, че има естествени авторитарни наклонности. Причина за това е средата, в която е израстнал, в която се е развил не само професионално, а и като личност. Наскоро Радев каза, че наближава времето за неговия проект за Конституцията. Нямаме абсолютна яснота около това в какво ще се изразяват тези промени и предложения. Имаме яснота около това какви партии ще влязат в парламента и какви партии определят дневния ред на обществото в момента. И това са партии, които са плътно до президента. Не до президентската институция. До конкретната личност Румен Радев. “Продължаваме промяната” не е президентска партия в типичния смисъл на думата, но е партия, която дължи изключително много на президента. И вероятно не би могла да съществува без или въпреки него. Балансът на силите в държавата е застрашен сериозно.

Съществува потенциалът за повторение на ерата “Борисов”. Румен Радев, по всяка вероятност, ще спечели втория тур. И то доста убедително. Това означава още пет години в президентството. В едно президентство, което никога не е било по-силно от сега. След края на този втори мандат, при запазване на настоящите си нива на одобрение, е съвсем естествено да се влее в партийния живот на страната. И партията му, която и да е тя, най-вероятно ще спечели. Това означава още дълги години управление на Румен Радев. Потенциално около едно десетилетие. Нима българската политика се е превърнала в това? Редуваме доминацията на един генерал в цивилния живот с тази на друг? Отхвърляме един вожд с авторитарни маниери, за да го заменим с друг? Това е жалък развой на събитията за един народ, който толкова жарко брани правото си на самоопределение в личния живот. За един народ, чийто етногенезис почива върху героичната история за борбата с тиранията и робството, на всички обществени нива.

не гласувай

Защото не ти е даден избор. Правилно решение при подбор от злини, някои по-големи, други по-малки, няма. Избиращият винаги губи. Българското общество вече сне доверието си от политическата класа на изборите в неделя. Не може да се говори за легитимност при 40% избирателна активност. Демокрацията е церемониалност. Подобно на закона, нейното функциониране зависи почти изцяло от добросъвестността на всички замесени субекти. Моментът, в който някоя от групите, които участват в тази церемония, спре да изпълнява ролята си, илюзията се разпада, магията изчезва. Връщаме се в един по-студен и по-опасен свят, в който общото ни усещане за ред просто спира да съществува. В момента българското общество се прави, че всичко е наред, а политическата каста се преструва, че си върши работата. И никой не вярва в целия този фарс, но в същото време не е и способен да види път отвъд това състояние на безтегловност. Затова единственото решение е да се откажем от тази игра. Един последен колективен напън от страна на българското общество. Финален отказ то да участва в собственото си безмилостно баламосване.

заглавна картина Jean-Léon Gérôme – Diogenes

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s