Ориентировъчно за изборите

Политическата обстановка в страната се промени. Партиите на промяната изтърваха топката. Свободното падане на ГЕРБ се превърна в мъчен поход обратно към старите висини. А вярата на българина в смисъла от политиката, ако изобщо сме могли да говорим за такава в някой момент от последните 30 години, се изпарява пред очите ни. Най-вероятно безвъзвратно.

ГЕРБ отказа да си отиде кротко в тъмнината. Партията бесня и вилня пред здрача и успя, някакси, да си върне баланса. Подчертавам думата баланс. В действителност, ГЕРБ едва ли ще си възстанови скоро изгубената електорална територия – натрупането недоволство от повече от десетилетие еднолично управление няма да се забрави току така. Плюсът на партията е, че успява да отъждестви себе си с държавата, поне в съзнанието на твърдото си ядро от симпатизанти. ГЕРБ не расте, но и не се смалява, и това ще продължи да е така, докато партията има контрол над по-голямата част от провинцията на ниво местна управа. Истината е, че верността към Борисов и компания продължава да е твърде изгодна, за да бъде загърбена. А отвъд това трябва да признаем и ефикасността на партийната организация – докато опозицията се раздираше от вътрешно- и междупартийни скандали, ГЕРБ продължи да държи всичко стегнато и под контрола на централните си фигури. Това придаде известна (козметична) меродавност на аргумента за реда в хаоса. Всъщност ГЕРБ получи втори живот именно благодарение на враговете си. ДБ, ИТН и БСП имаха възможност да нанесат финалния удар и да запратят бившите управляващи окончателно в небитието. Трепнаха в последния момент и резултатът е налице: ДБ и ИТН се сринаха, ГЕРБ се стабилизира, БСП дава признаци на реанимация (поради липса на вдъхновена алтернатива).

“Продължаваме промяната” е може би финалния дъх на практиката deus ex machina в българската политика. Трифоновата партия, с цялата й театралност, беше аматьорско копие на триумфалното завръщане на Царя и създаването на НДСВ. Петков и Василев пък са сянката на същото това копие. Кампанията им е лишена от всякакво вдъхновение (аджеба, как тези предполагаеми милионери не успяха да инвестират в една добре организирана, структурирана, или дори оформена графично кампания? Нима не получиха над 1 милион лева в дарения в рамките на краткото съществуване на коалицията си?), посланията им са по-общи и неясни дори от тези на ИТН. Генералният проблем е в тайминга – не мина достатъчно време от най-пресния пример за разочарованието от поредния месия. Впрочем, трудно се появява нов, преди старият окончателно да е залязъл. В момента на този клон са едновременно Борисов, Трифонов и двамата харвардски възпитаници. Василев и Петков са най-излишни в тази група, със своите дървени маниери и непривични за родната сцена нрави. Културният сблъсък е виден дори в политиките им, като постоянно се опитват (не особено умело) да лавират между западния либерализъм и традиционно консервативните възгледи на средностатистическия българин. Всъщност изявлението им по случая с Боян Расате и вандализирането на офиса на “Рейнбоу Хъб” е един от малкото моменти, в които те заеха категорична позиция в една или друга посока. Отвъд това се съсредоточават върху универсално приемливи, и напълно лишени от пълнеж след като са били експлоатирани вече години на ред и от къде-къде по-компетентни политици, каузи като борбата с корупцията или “постигането на европейски стандарти”. Ентусиазмът за “Продължаваме промяната” е осезаемо по-нисък от очакваното и, до известна степен, вменяваното от редица казионни анализатори и политолози, които цяло лято ни убеждаваха, че в България се е пръкнал нов спасител, който ще заеме първата позиция от раз и ще съсече гордиевия възел на политическата ни сцена. ПП вече видимо дръпна част от халтавата периферия на Демократична България, предизвиквайки и вътрешни трусове в коалицията, която досега не бе срещала дълги периоди на застой и упадък в електорален план. По всяка вероятност ще успее и да изкара Мая Манолова от парламента.

БСП може гордо да продължи да се хвали с челната позиция в класацията на най идейно банкрутиралите партии у нас. Минималния обрат в иначе трайната нисходяща тенденция на партията се дължи изцяло на неспособността на партиите на промяната да демонстрират дори минимален управленски талант. Има вероятност резултатите на БСП да са по-ниски от очакваните. Причината за това е пандемията – ако ситуацията продължи да е критична, възрастните хора отново ще се поколебаят преди да излязат. Допълнителен фактор може и да е сложността на изцяло машинното гласуване при избори две-в-едно, която вероятно ще отблъсне поне някаква част от пенсионерите. А всички знаем какъв е електоратът на БСП в преобладаващата си част.

ДПС усилено се реконструира след като прекара повече от година в хибернация, спотайвайки се някъде из ъглите на политическия живот. Надеждата беше, че рано или късно партията ще бъде забравена, или поне ще се спре да е нарицателно за порочния управленски модел от последните 15 години. Законът “Магнитски” сложи край на тази стратегия и принуди ДПС да се притече в защита на обсадения Делян Пеевски. В момента съвсем уверено можем да кажем, че ДПС се намира във фаза контраатака. И то толкова активна и яростна, каквато не е била от много време. Самият факт, че санкционираният Пеевски е в листите им и е превърнат отново в основно действащо лице в партията, е провокация срещу цялата концепция на глобалния закон. Ако, както най-вероятно ще стане, Пеевски успее да стане депутат от Велико Търново, това би изправило както България, така и САЩ, пред много интересен казус – подлежи ли държавата на санкции, след като има финансови връзки с Пеевски? Оставяйки това настрана, трябва да отчетем и забележителната мобилизация на партийните структури в Турция. Вестници, близки до управляващата Партия на Справедливостта (AKP), пускат статии, с които призовават българските турци да гласуват масово, за да може ДПС да вкара “40-50 депутати” и да покаже колко значимо място взима партията в българската политика. Подобно нещо се наблюдава и за президентската надпревара, като акцентът там пада върху историческата кандидатура на Мустафа Карадайъ като първият етнически турчин, който се включва в надпреварата. Мобилизацията на електората на ДПС е сериозна, а по места вече се говори и за някакъв вид симбиоза между ГЕРБ и Движението, навярно в опит да се изградят нови бастиони на местно ниво, към които да могат да прибегнат при загуба на политическите лостове на национално равнище.

Има Такъв Народ успя да оправдае прогнозите на всеки един “зъл език” съв светкавичния си възход и катастрофалното си сгромолясване в рамките на по-малко от година. Въпреки очевидно отдръпване и загубата на всякакви инерция, Трифонов и компания отново не водиха никаква предизборна кампания и напрактика направиха обратното на ГЕРБ – примириха се с падението си и като че ли са готови след още няколко месеца на доизживяване да приключат окончателно политическата си дейност. Тук наистина няма какво да се коментира, това е картина на разпад във всички отношения. Единственото интересно, което ще излезе от ИТН, е анализът на това в каква посока е избягал електоратът им. Част от избирателите навярно са отишли при следващите спасители – Василев и Петков от “Продължаваме промяната”, но някак ми се струва по-вероятно, че при младите гласоподаватели на ИТН след разочарованието ще се завърнат към летаргията и апатията и няма да си направят изобщо труда да гласуват на настоящите избори. Ако го направят, пък, подозирам някакъв тип наказателен вот в полза на антисистемна партия, която напълно излиза от настоящата парадигма “статукво – партии на протеста”. За добро или зло, към настоящия момент като такава се очертава единствено Възраждане на Костадин Костадинов.

Демократична България е изправена пред това да се окаже напълно излишна в настоящия ред на нещата. Освен, естествено, ако 1) не се влее в “Продължаваме промяната” при конституирането на новия парламент, или 2) не се изправи срещу идеологическите си братовчеди открито и не влезе в битка за пространство. Има много въпросителни около това до каква степен Демократична България изобщо има воля за подобна битка. ДСБ няма какво да дели с партия, която клони към лявата страна на политическата права, Зелените са някакво особено явление, което само по себе си едва ли би имало някаква релевантност извън коалицията, а Да, България продължава да е шизофренична партия, която има много сериозни колебания относно каква е и къде се намира. Едно нещо е много очевидно – ДБ има сериозни проблеми по отношение на консолидирането на собствените позиции, когато на преден план не е големият враг от ГЕРБ. Това е естествен проблем на партиите на протеста, които започнаха съществуването си в една деструктивна (идейно, не материално) среда, чиято причина за поява бе абсолютното демонтиране на предишната власт. Сега вече сме в ново време. Властта е демонтирана, авторитетът на бившите първи е подронен, та чак пулверизиран, а мандатът виси някъде над главите на доскорошните опозиционери и чака някой да го сграбчи. Какво се случва след като големият враг спира да бъде толкова голям? Наблюдават се наченки на т.нар. синдром на пенсионирания св. Георги. Какво прави свети Георги след като е победил змея? Търси други, по-малки. И по-малки. И накрая не остават. А героят не спира да бъде герой, дори когато борбата е преминала в съвсем различна фаза. Никой не обича да гледа как някой, който преди е бил велик, постепенно се срива. Затова и периферията на ДБ ще направи плавен преход към ПП. За момента вероятно този отлив ще бъде поне частично компенсиран от фрагменти от електората на ИТН, който се прехвърля към позната протестърска партия от размирните времена на миналото лято, но това няма да е траен феномен.

Възраждане е голямата изненада през тази година и ще продължи да впечатлява с резултатите си. В момента партията е позиционирана идеално да погълне разхвърляния патриотичен вот, а евентуален престой в парламента, ако приемем, че хората на Костадинов запазят настоящите си позиции и застанат в категорична опозиция на всички останали партии, ще им даде възможност да оберат и последните патриотични отломки, които се подвизават под чадъра на ИТН в близкото бъдеще. Спокойно можем да говорим за краха на ВМРО и НФСБ/ВОЛЯ в настоящия им вид, престоят в управлението се оказа същинско самоубийство за патриотите. Именно тук идва ролята на Възраждане като обединител на този сегмент от електората. Партията по някакъв изключително парадоксален начин успява да привлече даже нишовия либертариански вот в България, благодарение на сътрудничеството си с Българското Либертарианско Общество на Стоян Панчев по темата за еврото, и по-точно протестите против неговото приемане. Парадоксално е, защото отдавна в програмата на партията присъстват политики за разширяване на държавата като национализацията на ключови индустрии като водоснабдяването и електроразпределението.

Трайно правителство едва ли ще има. Едва ли ще има мнозинство на партиите на промяната. Ключовете за държавата ще са в ДПС или БСП. И отново компромисите ще са болезнени. Въпросът е, дали ще има кой да ги направи. И кой да поеме отговорност.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s