За политическия анализ, гадателството, астрологията и защо всички грешат.

С наближаването на изборите и навлизането в предизборна кампания все повече зачестяват гостуванията на политически анализатори в телевизионните студия, пръкват се все повече обзори и предсказания онлайн за резултатите от вота, правят се какви ли не концентрирани (и не толкова) опити да бъде предвиден всеки един детайл, да се разпредели предварително всеки един процент. Накрая повечето от тези стремежи се увенчават, в най-добрия случай, с неуспех и, в по-лошия, с абсолютен провал и пълно дискредитиране на гадателя. Признавам, че аз самият не се сдържам на моменти и си позволявам волни спекулации и разкази по картинка – твърде приятно е систематизирането на наличните знания и информация, че да мога винаги да удържа на тези си пориви. Но и аз, както всички останали самопровъзгласили се или набедени анализатори, греша в повечето си прогнози. Ако не във всички, то поне частично в повечето.

Генералният проблем в това отношение в медиите е търсенето на привлекателно заглавие. Търсенето на сензацията в този случай не се изразява във фалшифицирането на истината, а в тенденциозното изтъкване на привлекателния, смилаем наратив. Това е и фундаменталният проблем на човека при изготвянето на качествена прогноза за бъдещето – мозъкът ни е добре пригоден към това да си обяснява света с приказки. Можем да навържем поредица факти чрез каузална връзка и да си кажем, че нещо се е случило заради други наглед подобни или свързани дадености във времето, но не можем да си позволим да разгледаме света като съвкупност от числа и математически константи, които се ръководят единствено от законите на вероятността и шанса. Нуждаем се от приказка, която да постави всичко в перспектива и да свърже случващото се с миналото.

Миналото е ключов аспект от политическия анализ в модерния свят. Всеки опит да се предскаже бъдещето преминава през предварително разглеждане на случилото се в историята. Ако партията А е имала успех в населеното място Б1, то вероятно представянето й ще отговаря на така поставените очаквания и стандарти и в близкото бъдеще. Ако електоратът е имал изискванията С, Д и Е в рамките на последните няколко десетилетия, то той неминуемо ще продължи да ги има и през следващите няколко. Следователно и партията Y ще им отговаря в рамките на същия този период. Или поне ще се стреми към подобен развой.

Проблемът с този подход е, че историята не е добър съветник за бъдещето. Всяка аксиома важи до момента, в който не спира да важи. И тогава започва паниката сред тези, които дори не са се замисляли, че хегемонията на миналото над предсказването на бъдещето не е нищо повече от илюзия. Модерният свят, както пише Насим Талеб, може да бъде регулиран в мащаб. Сиреч, намираме се в среда, в която изключенията имат колосални последствия и оказват диспропорционално влияние върху цялото. Книга, написана от един известен и успешен писател (например Джордж Мартин) се продава повече, и съответно прибира повече приходи, от повече от 60% от книгите и писателите, които изобщо съществуват на пазара. Така този един човек, със своите няколко книги, доминира сферата и я изменя напълно въпреки десетките хиляди други променливи, които съществуват в рамките на същия този пазар. Това е ефектът на черния лебед. Непредвиденото, което изменя напълно терена. Това може да бъде пандемия, както се случи с КОВИД, може да бъде финансов колапс, както се случи през 2008г., може да бъде и обикновен инцидент в личен план, който напълно изменя битието на потърпевшия. Черният лебед е непредвиден (не непредвидим; важно е да се направи това уточенение) и има диспропоционално влияние над хода на историята и събитията, макар да представлява един нищожен процент от общия брой случки, или променливи, които съществуват като цяло.

Именно това е същността на човешкия свят. Историята прогресира не инкрементално, тоест постепенно и поетапно, а на големи скоци, които се случват на случаен принцип и зависят почти изцяло от процеси, които са необясними чрез наративните функции на човешкото съзнание. Защо се случи КОВИД? Защо 2008г. беляза пълния крах на западната икономика?

...And then, one day, almost 30 years later, in 2008, it all came crashing down. In the end, Lewis Ranieri’s mortgage-backed security mutated into a monstrosity that collapsed the whole world economy, and none of the experts or leaders or talking heads had a clue it was coming. I’m guessing most of you still don’t really know what happened. Yeah, you got a soundbite you repeat so you don’t sound dumb, but come on.

The Big Short (2015), emphasis mine

Поне частично можем да си обясним този проблем с това, че е буквално невъзможно да предвидими точно коя версия на бъдещето ще произтече от развиващите се обстоятелства. Човешкият свят (т.е обществото) е нелинеен и комплексен, може би дори по-комплексен от естествения. Всяко едно решение води след себе си до потенциално безкраен брой възможни развои на събитията, като игра на шах или популярната китайска игра Го. Всяко следващо решение води до нови хоризонти и нови вероятности. Някои от тях могат да се проследят от повърхността, други остават скрити до момента, в който не излизат на преден план; след това можем единствено да спекулираме за останалите (неосъществили се) потенциалности ретроспективно. Това е и един от аспектите на гореспоменатия черен лебед – събитието е неочаквано, но post factum търсим начин да го свържем с предхождащите го чисто хронологически случки и променливи. Истината за непредсказуемостта му остава, но човешкото обяснение, наративът, се циментира в съзнанието.

Ще ползвам съвсем пресен пример, за да илюстрирам казаното дотук. САЩ налага санкции върху Васил Божков. От негова гледна точка това вероятно не е черен лебед – той знае истината за финансовото си състояние, знае точно как парите му са се озовали там, където са, знае какво е направил и знае как законодателството както на собствената му държава, така и на Съединените щати, се отнася към бизнеса и личността му. За по-широкото общество, обаче, санкциите, малко или много, идват като гръм от ясно небе. Можем да си обясним налагането им именно сега по хиляда начина – да ги свържем със служебното правителство, със зачестилите срещи между представители на президента Радев и американския посланик Херо Мустафа, с новата администрация в Белия дом и традиционно по-експанзионистката и склонна към намеса във вътрешните работи на международни партньори Демократична партия, с чадъра, който Доналд Тръмп правеше през последните години на проруски настроени олигарси в Източна Европа… обясненията наистина са потенциално безброй. Истината е, че няма истина. Или по-скоро, че има десетки различни истини.

Никой анализатор не предвиди подобен развой на събитията. Също както никой политически анализатор не предвиди представянето на партията на Божков, Българско лято, на парламентарните избори на 4-ти април. Прецедент за подобно събитие, дори да имаше, нямаше да свърши никаква работа. Защото човешкото общество е твърде сложно, за да бъде събрано в едно консистентно уравнение, което да дава във всеки един момент качествени резултати, които да могат на свой ред да се употребят за формулирането на кохерентни предсказания, гадания, предписания и тем подобни. Всеки, който твърди, че има ясен поглед върху бъдещето развитие на което и да било задълбочено човешко занимание е или идиот, или търговец на змийско масло.

Да се върнем на случая с Божков. Какъв може да бъде резултатът от санкциите? Тръгваме по ред на номерата: 1) подкрепата за партията му се изпарява, 2) подкрепата за партията му остава непроменена, предвид факта, че повечето й избиратели са млади, участват в избори за първи или втори път и като цяло нямат особен интерес към политиката, 3) подкрепата за партията му и за личността му като цяло се увеличават заради привлекателността на наратива за самотния вълк изправен срещу целия свят. Три варианта, всеки от тях еднакво вероятен, всеки от тях възможен сам по себе си. Всъщност, тези варианти дори не се изключват взаимно. Всеки един от тях може да съжителства едновременно с останалите. Освен тях има и десетки минимални вариации на изброеното. Има и други, които навярно ми убягват в момента поради естествените ограничения на мозъка ми.

Кой от тях ще се избере зависи от две неща – какви са убежденията на “анализатора” и какви са потребностите, чисто комерсиални и идеологически, на медията, която позволява на съответния гадател да практикува занаята си пред публика. Изниква тук един оптически въпрос: защо медиите биха позволили на някой, който очевидно е грешил в миналото и продължава да греши сега, да продължава да се управжнява в словоблудство от тяхната частна или публична трибуна? Отговорът е в начина, по който хората възприемат информация. Да кажем, че в дадена година най-различни политолози, социолози, политически експерти, наблюдатели, дейци, активисти и тем подобни лица ангажирани с политиката в дадена страна правят, сумарно, 10 000 уникални предсказания по еднакви теми. Повечето от тях, по дефиниция, няма как да се сбъднат – имаме една реалност и тя може да позволи само един от многото потенциални развои. Но това няма значение. Дори и половин процент от тези 10 000 да се окажат поне частично правилни, именно този половин процент ще бъде забелязан и ползван като доказателство за легитимността на начинанието. Някой анализатор може в рамките на 20 годишна кариера да улучи само веднъж. В публичното съзнание той ще бъде запомнен като “човекът, който предрече Х”, а не като “онзи, който 20 години позна само веднъж”. Човешкото внимание е естествено привлечено към положителното и оптимистичното. Такъв е случаят и с гадателите по малките населени места. При направени хиляди предсказания, все някое, някога, ще вземе да улучи. И точно човекът, който смята предсказанието за сбъднато ще разнесе най-шумно новината за вълшебните способности на гадателката. А останалите ще мълчат и ще си мислят, че просто още не се е стигнало до техния ред.


За да избегнат големите разочарования, анализаторите обикновено залагат на прогнози, които попадат в средната част на гаусовото разпределение. Възприемат се един тип социално-политически или изборни наративи и се развиват съвсем минимално. Така се спестява едновременно поединичният срам от грешната прогноза (“Това никой не го предвиди, всички сгрешихме, не е моя вина!”) и необходимостта от влагането на прекомерно време и интелектуален труд във формулирането на нещо, което поне малко наподобява сериозна, издържана хипотеза. Именно затова в политиката конвенционалната логика, в повечето случаи, е грешна. Тя е плод на страх от остракиране от академичните среди и лишаване от медийни дивиденти и социален кредит. Което на свой ред насърчава мисленето в рамките на определена (силно ограничена) парадигма, която, в крайна сметка, напълно осакатява потенциала за сериозно, точно и научно мислене за политиката в една по-широка перспектива.

В България това се манифестира като един безкраен поток от статии с висок емоционален заряд и изключително ниска информативна или анализаторска стойност. Видни политически мислители като проф. Дайнов и Даниел Смилов редовно получават поле за изразяване на вътрешните си душевни потребности и надежди през призмата на политиката – действието Х на политика Y представлява дългоочаквана победа за свободата и е безспорен признак за явлението Z. И накрая резултатът, всъщност, е нулев или даже обратен на твърдението. Освен може би за този, който е получил възможността да отприщи артистичната си същност.

Тази елементарна логическа връзка, изложена в предишния абзац, очертава и общото между комерсиалния политически анализ и астрологията. Основата на астрологията е простичка: тя позволява на индивида да навърже случващото се в живота му като поредица каузално свързани явления, продиктувани от наблюдаеми и измерими дадености (откъдето произтича и поривът да се прави асоциация с астрономията; споменаването на планетите, орбитите им и т.н. придава известно усещане за автентичност и научна издържаност на предсказания от типа “пазете се от движещи се коли през днешния ден заради влиянието на ретроградния Меркурий”). Иначе казано, всичко става по-хубаво и смилаемо, когато може да се вмъкне думичката “защото”.

Именно това ни се предлага редовно от средите на политическите експерти. Елементарни логически връзки, съставени изцяло на базата на (частична) историческа информация, обагрени с лични преразсъдъци или резултатите от половинчати поведенчески модели и проучвания. В чужбина всичко това се представя по един изключително сериозен начин, от хора облечени в скъпи черни костюми с хубави вратовръзки и гръмки научни звания от известни университети, които ни дават да разберем, че не бива да се съмняваме в достоверността на казаното. Всичко това е магията на пушека и огледалата, за да се прикрие факта, че няма никаква наука зад представената информация. В България дори естетиката я няма. “Особняците”, които нямат вид на истински експерти, не са с нищо по-добри или интересни от типичните company men.

No official estimates even mentioned that the collapse of Communism was a distinct possibility until the coup of 1989.

Dealing with the Future: The Limits of Forecasting, разсекретен доклад към Агенцията за национална сигурност на Щатите

Ако някой се нуждае от още доказателства за трагикомичната истина за политическите прогнози трябва обезателно да си закупи книгата Expert Political Judgement на Филип Тетлок. Ето и абзац от страхотната статия (която всъщност събуди в мен още през 2016г. силна неприязън към политико-анализаторския “елит”) на Доминик Къмингс, Complexity, ‘fog and moonlight’, prediction, and politics II, в който той резюмира едно от проучванията на Тетлок:

He charted political predictions made by supposed ‘experts’ (e.g will the Soviet Union collapse, will the euro collapse) for fifteen years from 1987 and published them in 2005… He found that overall, ‘expert’ predictions were about as accurate as monkeys throwing darts at a board. Experts were very overconfident: ~15 percent of events that experts claimed had no chance of occurring did happen, and ~25 percent of those that they said they were sure would happen did not happen. Further, the more media interviews an expert did, the less likely they were to be right. Specific expertise in a particular field was generally of no value; experts on Canada were about as accurate on the Soviet Union as experts on the Soviet Union were.

акценти негови

Накратко – Тетлок събира предсказанията на редица експерти между 1987 и 2002г. и открива, че са горе-долу точни, колкото маймуни, които замерят табло със стрели за дартс. Освен това проучването показва още, че популярността и медийното внимание растат обратнопропорционално на вероятността прогнозите на съответния експерт да се окажат правилни. Сиреч, колкото повече се появяваш по телевизията, толкова по-голям е шансът да нямаш представа за какво говориш. И оттук произтича и заключението на тази статия, което, опасявам се, не е особено дълбоко. Следващият път когато някой тръгне да ви обяснява какво ще се случи и защо ще се случи се замислете – тези приказки дали не са догматично или емоционално убеждение, сервирано под формата на обективна прогноза? Има ли пълнеж в цялото перчене, ръкомахане, мръщене, тежките думи, страшните заклинания, ентусиазираното клатене на глава, самодоволното подсмихване и всичко останало, присъщо за родните политически гадатели?

заглавна снимка: БНТ

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s