За провала на един владетел и как Борисов пропиля преднината си

За ума на всеки владетел може да се съди по хората, които го заобикалят. Когато те отговарят на заеманото от тях положение и са верни, владетелят е умен. Когато не отговарят на заеманото положение, тогава не можем да имаме високо мнение за владетеля, защото основната си грешка той прави при този избор.

Николо Макиавели, Владетелят, Глава 22

Бойко Борисов е едновременно най-успешният и най-успешно сгромолясалият се политик в модерната българска история. В тази статия ще се опитам да обясня както успехите, така и провалите му без да прибягвам до емоционални заключения и квалификации с оглед настоящата политическа обстановка. Това, което Борисов олицетворява е нещо повече от моментна картина на българската реалност – той е изображение на политикът, “принц” по определението на Макиавели, който успява да се сдобие с властта чрез хитрост и лични качества, но се оказва неспособен да я задържи заради собствената си немарливост и липса на далновидност.

Искам да отбележа предварително, че тази статия няма да представлява анализ на личния живот на бившия премиер или пък напомняне за сенчестото му минало. Това са детайли, с които повечето граждани на страната отдавна са наясно. Това, което не е толкова очевидно за много от нас, обаче, е как един от най-компетентните родни политици изпусна юздите до степен, че се озова в пълна политическа изолация и, въпреки позицията си на победител на редовните избори на 4-ти април, изглежда напълно безпомощен да се справи със зараждащата се опозиция.

Може би първите сериозни признаци за пропукването на фасадата на Борисов дойдоха през 2017г. по време на президентските избори. Тогава премиерът излъчи в лицето на Цецка Цачева един от най-слабите кандидати за президент в модерната българска история. Това твърдение не е преувеличение предвид контекста – ГЕРБ, на гърба на поредната си победа на парламентарни избори, след дълъг престой във властта, установила се като най-голямата и стабилна партия в България, си позволи демонстративно да се подиграе с електората си като му предложи жена, която в продължение на години бе обект единствено на подигравки и закачки в общественото пространство. Срещу нея застана ген. Румен Радев, подкрепен от БСП – уважаван военен пилот с дългогодишен опит, който влезе в политиката като лице на промяната. Останалото е история.

Ако погледнем този ход на ГЕРБ, той не е точно грешка по силата на това, че грешките обикновено са неволни или поне плод на грешни изчисления. ГЕРБ и Борисов знаеха прекрасно колко слаб кандидат е Цецка Цачева. Всъщност един цитат на бившия американски президент Доналд Тръмп може много добре да сумира “дълбокия” мисловен процес зад издигането на Цачева през 2017г.:

“I could stand in the middle of Fifth Avenue and shoot somebody, and I wouldn’t lose any voters, OK? It’s, like, incredible.”

Donald Trump

Това е арогантността на човек, който е загубил връзка с електората си. При Тръмп тя се появи още в ранните етапи на политическата му кариера и в момента е в процес на коригиране на това отчуждаване от обикновения републикански гласоподавател. При Борисов подобен стремеж няма. Бившият премиер изглежда като човек, който няма ни най-малко желание да промени стратегията си или да се върне поне към старите принципи, които някога са работели. Защото при Борисов това определено работеше. Някога той стана известен именно с близостта си с обикновения човек, по-американски the average Joe. Всичко в Борисов бе насочено към средностатистическия българин, от поведението му, през външния вид, та до начина на говорене. Тези му черти бяха изтъкнати и изведени на преден план благодарение на топлите му връзки с медиите и, както отдавна се говори, с някои репортерки и журналистки. Към настоящия момент единственото, което е останало непроменено във времето е опростеният език, с който бившият премиер се обръща към гласоподавателите.

Да се върнем към Цачева. Истината е, че тя беше само едно от многото слаби лица на ГЕРБ. През последните 4 години останаха много малко тези около Борисов, които наистина изглеждат като силни личности сами по себе си. От една страна партията и близкото обкръжение на Борисов се изпълниха с бивши негови политически противници, които изведнъж се превърнаха в негови скъпи довереници. Това е опасна игра. Предателят остава предател завинаги. От друга страна, в политиката личностите са от значение, колкото и някои хора да не искат да си го признаят. Хора като Цвета Караянчева, Десислава Атанасова или Вежди Рашидов не могат да бъдат авангард на партия, която е в процес на преобразяване. Напротив. Те са признак на застой, както в партията, така и в политическата интуиция на Бойко Борисов. Да, може би тези хора са добри организатори или пък изпълнители, но съживяването на гаснещо управление се нуждае от нещо повече от това. Искрата на политическата иновация си има много по-дръзки носители.

Една от силите на Борисов в исторически план бе именно способността му да гради връзки и да привлича ефикасни кадри. Едва ли е нужно да споменавам кои бяха хората, които дадоха начален тласък на лидера на ГЕРБ в политика. След оттеглянето си от НДСВ, Борисов успя да привлече към новия си политически проект цял куп известни десни дейци, както и да даде път на някои талантливи нови кадри, които самият той е отгледал или открил. Цветан Цветанов бе може би най-успешният му проект – човекът, който според много коментатори създаде почти собственоръчно добре смазаната изборна машина, която беше ГЕРБ до 2017г. Другите хора в обкръжението му, като “ковчежникът” Менда Стоянова, създадоха фактическата база за управлението на Борисов. Отвъд изброените, не може да забравим и дългия пантеон от млади десни политици, опозиционери, които се превърнаха в парламентарна “патерица” на ГЕРБ (народни представители от “Атака”, от РЗС, от ББЦ, Реформаторския блок, на моменти дори от БСП), бивши червени и агенти на ДС като Георги Марков и така нататък. Всички тези хора Борисов успя да привлече на своя страна напрактика сам, благодарение на естествения си политически нюх. Други от тях пречупи както само той си може. Но безспорният факт е, че Борисов знаеше как да изгради собствената си къща. Това е умение, което изглежда той загуби почти изцяло през последния си мандат.


Жестокостите са приложени добре тогава (ако, разбира се, е позволено да се говори добро за злото), когато са извършени наведнъж, поради необходимостта да се запази властта, и после се прибягва към тях само когато чрез тях може да се постигне полза за поданиците. Зле приложени жестокости са ония, които в началото са малко, после се увеличават вместо да намаляват.

Николо Макиавели, Владетелят, Глава 8

Друга фатална грешка на Борисов бе неспособността му да ограничи собствения си ламтеж. Както стана ясно от изслушването на бизнесмена Илчовски в комисията по ревизия, изнудването и рекета от страна на правителството и кръговете около Борисов (и тук е редно да спомена, че към момента това все още са твърдения; необходимо е да се каже от правна гледна точка) са се увеличавали постепенно вместо с годините да намаляват. Насилието и репресията с политически цели могат да бъдат обосновани ако те са единичен случай и се извършват с цел запазване на някакъв баланс или стабилност. Продължителното изнудване на населението и потъпкването на свободата на предприемачеството е сигурна рецепта за пълен провал. Това са практики, чийто срок на действие може да бъде удължен във времето единствено чрез стоманена авторитарна намеса. А това, на свой ред, води до предпоставките отново за зараждането на силна съпротива в гражданското общество. Заключението е, че силният владетел, дори този с амбиции за пълен контрол над държавата, трябва всячески да избягва откритото антагонизиране на собственото си население. Това е наглед простичко заключение, но е изненадващо колко често бива забравяно. Особено сред управлявалите по-продължителен период от време.

Страхът от болка, от насилие като цяло, е много силен и предизвиква бурна първосигнална реакция у всеки рационален човек. Като че ли най-пресният пример за това е твърдението, че на Светослав Илчовски е показано видео, в което се вижда сексуално издевателство над бизнесмен, който понастоящем, предполага се, се намира в затвора заради нежеланието си да съдейства. Самата мисъл за това призовава в човешкото съзнание възможно най-негативните асоциации и затвърдява в колективната психика представата за Борисов като за мафиотски бос, който седи някъде далеч от народа в покоите си и диктува кой и как да бъде прегазен от добре смазаната машина на държавната репресия и контрол.

Друг подобен случай намираме в протестите от лятото, но не по време на големите сблъсъци от т.нар. “велики народни въстания”, а още от първите дни, когато момче и неговата приятелка бяха завлечени зад колоните на Министерски съвет. Момчето е пребито докато гледа как полицаите разсъбличат момичето и го снимат за спомен. Отново сцена, която е изключително висцерална и не би могла да предизвика друго освен остро отвращение към всички замесени, било то пряко или косвено. Такива случки имаше много в ерата Борисов. Досега бившият премиер някак успяваше да тушира ефекта им благодарение на факта, че изпълняваше определени други управленски функции ефикасно, но този период приключи и вече сме в етап на damage control-а.


Падението на Борисов няма как да се обсъди пълноценно без да се спомене грешното му решение да заложи на “лични” медийни изяви посредством услугите на партийни пиар специалисти вместо традиционните интерювта в големите телевизии и печатни медии. Борисов избра възможно най-лошия вариант за справяне с общественото недоволство – пълната изолация и прибягването до силно регулирани появи и изказвания в социалните мрежи.

Цялостният му имидж през лятото, визията на застаряващ чичко, който обикаля страната с джип и периодично си устройва големи селски срещи в някоя отдалечена част на страната, за да покаже точно колко масирана е лоялността, която се е натрупала към него в малките населени места през последните години, е отчаян опит да се захване за миналото, за да не бъде отвян от вятъра на промяната в градовете. Истината е, че ГЕРБ няма какво да предложи на големите демографски центрове като Пловдив или Бургас. Освен ако не реформира фундаментално подхода си към управлението и не постави на първо място общественото благо вместо индивидуалния интерес. Тук не правя качествена оценка. Става въпрос за елементарна сметка – притиснал едрите земевладелци и бизнесмени до стената чрез рекет, единственият му съюзник остава народът, който го е избрал. Антагонизирайки него, Борисов се поставя във все по-самотната позиция на управник, който може да управлява единствено собствената си партия. За момента поне там е стабилен. Няма гаранция, че това ще продължи да е така. Тук изниква въпросът и дали ГЕРБ може да просъществува без Борисов начело.

Засегнахме темата за привидната слабост. Ако я доразвием до ниво символизъм, то ситуацията, отново, не е особено благоприятна за бившия премиер. Обграден от високи стени, първо в дома му в Банкя, по-късно в бившия Партиен дом, където се помещаваше 44-то НС. Накрая публичните изяви напрактика спряха с изключение на репетирани сценки стил Тодор Живков посещава признателните работници в град Брусарци. При идеални условия този ход би могъл да се яви полезен пиар, но единствено ако общественото мнение така или иначе е по-скоро положително. Случаят нито беше, нито е, такъв.

В крайна сметка Борисов не бе свален. Той падна на колене под натиска на собствените си грешки. Един по-компетентен управник би могъл да се справи дори с нивата на недоволство, пред които се изправи бившият премиер. Преодоляването на подобна криза изисква правилните съветници, както и наличието на желание и капацитет за коригиране на лошите практики и навици. Нищо не може да остане ефикасно завинаги. България, повлечена ще не ще от ЕС, тръгна по пътя на модернизацията. Лидерите, които сега излизат на преден план, са хора, приспособени към новите обществени нрави и отговарящи на изискванията на един (поне сравнително) подмладен електорат, който не познава друго освен силно демонстративната, на моменти дори фасадна, либерална демокрация, в която декорът е по-ярък от сравнително стерилния политико-икономически пълнеж зад него. Ако ГЕРБ иска да оцелее като влиятелен политически субект, то е време за съдбовен избор – или Борисов бива принесен в жертва и се тръгва по пътя на обикновения член на ЕНП, или партията прави окончателен завой към илибералната демокрация от унгарски тип и се отказва от привидностите. Дали българинът има изграден силен демократичен инстинкт ще се разбере именно от това какво се случва с ГЕРБ и какъв е общественият отзвук от него.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s