Още хипотези за изборите

Протоколите вече са изцяло обработени, разпределението на мандатите в парламента е ясно, напрактика са ясни и списъците с новите депутати. Единствено остава ЦИК да ги публикува в срок до 11-ти април, след което новото Народно събрание ще бъде свикано, ще се преминат всички процедури по встъпването в длъжност на депутатите, ще се организират комисии, и т.н. Тогава вече, вероятно към последната седмица на април, започват преговорите по съставяне на правителство.

Въпросът в целия този процес е – какво може да направи ГЕРБ като първа политическа сила, която е лишена от всякаква подкрепа (освен, вероятно, от страна на ДПС)? Единият вариант, вече загатнат от Томислав Дончев още преди изборите с изказването, което цитирах в началото на миналата статия, е целенасочено навлизане в конституционна криза. Откакто писах последно по темата си направих труда да разуча малко въпроса и стигнах до заключението, че това все пак е възможно – цялата процедура описана в Конституцията по раздаването на мандатите от страна на държавния глава, малко или много зависи от добронамереността на участниците в сценката. Ако, например, ГЕРБ откажат да се явят, за да приемат връчения им първи мандат за съставяне на правителство, навлизаме в патова ситуация. Единственият ход на държавния глава тогава би бил да се обърне към Конституционния съд. Липсва прецедент за подобна случка.

Друга хипотеза е касиране на резултатите. Бизнесменът Васил Божков, кандидат-депутат от листите на БНО, вече намекна, че ще иска преразглеждане въпреки смайващо доброто представяне на партията си. При Божков поне целта е очевидна – БНО до един момент беше изключително близо до бариерата от 4%, отчасти благодарение на огромната подкрепа от чужбина. Евентуално касиране би могло да му даде тласък в тази посока, макар с по-ниския краен резултат това вече да изглежда невъзможно. При ГЕРБ казусът е по-труден за разнищване. Ако приемем за меродавен наратива, че Борисов и сие са склонни и дори готови на всичко да се задържат максимално дълго на власт, то касирането би им спечелило ценни дни, през които като правителство в оставка могат да продължат да правят рокади в администрацията, да назначават свои хора на различни длъжности и да разполагат с мощта на държавата при подготовка за евентуални следващи избори ако не бъде съставено правителство.

Именно нови избори изглеждат като единственият шанс ГЕРБ да се задържи във властта. Много се изговори за това как ГЕРБ щели да изчезнат ако им се наложи да участват в избори, съставени от служебно правителство на президента Радев. В тази логика има фундаментална грешка, а именно допускането, че ГЕРБ могат да печелят единствено като организатор на избори. Всъщност изборите тази година бяха първите, в които партията влезе като управляваща. Това бе и първият изпълнен мандат на ГЕРБ. Досега винаги Борисов и сие са се оттегляли, къде с неохота, къде тактически, и са навлизали в изборите наравно с всички други.

При повторение на изборите тази година нещата ще са различни – вероятно някои от по-малките партии ще изпаднат от надпреварата заради финансова невъзможност да се включат. Други пък просто ще са се разпаднали дотогава заради липса на подкрепа или желание за борба. Това са малко гласове, като абсолютен брой, но в настоящата ситуация дори 3-4 процента могат да са ключови. Основен е въпросът с патриотичния вот. Сега той беше раздробен и разпределен между коалицията ВОЛЯ-НФСБ, ВМРО, Възраждане и Слави Трифонов, както и някои по-малки формации като Атака, БНС и Възраждане на отечеството. При нови избори е много вероятно Патриотичният фронт да бъде възстановен, този път с участието на ВОЛЯ и може би при отсъствието на формацията на Сидеров. Предвид угрозата от ефективна присъда надвиснала над Веселин Марешки, както и опасността за Валери Симеонов да изпадне в пълна политическа забрава, предвиждам, че при повторение на изборите те ще потърсят подкрепата на Красимир Каракачанов и ВМРО. Въпросът е дали ще я получат.

Има го и въпросът със застъпниците, наблюдателите и доброволците, както и с редовите членове на СИК и РИК. Колко от тях ще са готови да се подложат на същия хаос отново? Дали партиите ще успеят да наберат достатъчно хора, с които да гарантират отново легитимността на вота? Дали платформи като “Ти броиш” отново ще могат да следят в реално време преброяването (впрочем те и сега не се справиха прекалено добре със задачата, но опитът бе наистина похвален)?

Да се върнем за момент към ГЕРБ. Борисов, в изявлението си в изборната нощ, направи няколко доста нееднозначни изказвания. Едно от тях бе насочено пряко към опонентите му.

“Нали не се съмнявате, че при този изборен резултат, винаги можем да имаме по 20, 30, 50 членове млади, красиви и буйни симпатизанти на ГЕРБ, които да ви преследват като чакали където и да сте? Кой ще надделее? Може би вие, може би ние… но, както казват, на война – като на война.”

Бойко Борисов, видеообръщение във Фейсбук

Тук няма много място за спекулация. Всички знаем за автобусите със симпатизанти на ГЕРБ и за протестирането под строй. Помним и протестите в подкрепа на главния прокурор Иван Гешев, помним агнешките глави и момчетата от футболните агитки. ГЕРБ има опита и възможностите да си набави подобна подкрепа, с която да сплашва опозицията при необходимост. Но всичко това остава в сферата на теориите за момента. Ако, обаче, се стигне до нови протести, по каквато и да е причина, предвиждам, че ГЕРБ този път няма да останат длъжни на никого и ще съберат собствена публика по площадите.

Да погледнем какво се случва в другите партии. БСП е развалина, меко казано. Изпълнителното бюро на партията подаде оставка в своята цялост, оставяйки партията в интересна позиция при евентуални нови избори. Именно с нежеланието да остави социалистите в пълен хаос лидерът Корнелия Нинова оправда решението си да остане на поста си поне за момента. Не виждам съществен потенциал партията да се реанимира в близкото бъдеще. От новите партии в парламента, единствено Изправи се! Мутри вън! е склонна да си сътрудничи със социалистите. БСП предложи да подкрепи правителство на ИТН, но снощи в предаването си по 7/8 ТВ зам.-председателят Тошко Йорданов отхвърли възможността Трифонов и ко да се коалират с БСП. Това беше ясно отдавна – фигурата на Трифонов може да съществува единствено като антитеза на партиите от статуквото, всичко друго би било изневяра на електората и политическо самоубийство. Същото се отнася и за ДБ. Либералната градска десница няма какво да дели със социалистите. Единствен вариант за съюзник на БСП е ДПС, но това по обясними причини не представлява възможност за съставяне на правителство.

Има вариант БСП да подкрепи евентуална коалиция на малцинството, но шансовете подобна пъстра абоминация да просъществува повече от няколко месеца е изключително ниска. В такъв случай е редно да се запитаме и как биха се представили всички тези партии при едни нови избори. Накратко.

Демократична България – изключителен ентусиазъм в столицата позволи на коалицията да постигне наистина умопомрачителен резултат. Въпросът е дали това представяне може да бъде повторено нататък във времето, след тромав процес на политически преговори и, вероятно, ново отчуждаване на младите от политиката заради разочарованието от липсата на незабавна промяна. Голям тласък на ДБ даде активната кампания онлайн, която реално започна доста преди самия предизборен период. Дали в кесиите на Да, България, ДСБ и Зелените са останали средства за още агитация?

БСП – има определена вероятност възрастните поддръжници на партията да излязат в по-големи количества ако пандемичната обстановка се е успокоила, но като цяло социалистите са в исторически лоша ситуация. Нямат ясни послания, нямат личностната харизма, която е абсолютно ключова в България, нямат добра организация по места заради отцепвания и бунтове. БСП ще се задържат около 15%.

Изправи се! Мутри вън! – тук вероятно няма да има особени промени в представянето освен при сериозна мобилизация от страна на някоя от по-малките партии близо до чертата. Възраждане показа много солидно представяне в чужбина и има потенциал да отмъкне част от протестния вот (както и от проруския на някои други патриотични партии). БНО също има шанс, особено ако Васил Божков реши да разкрие някой от компроматите, с които твърди, че разполага.

Изводът, мой личен и далеч не обвързващ никого, е, че нови избори биха могли много сериозно да облагодетелстват ГЕРБ и да направят победата им още по-решаваща. Опозицията би следвало да ги избягва всячески, особено предвид вероятността да се заформи нова националистическа коалиция, която да влезе в парламента и да се яви като потенциален партньор в управлението на Борисов. Това неминуемо би довело и до чисто идеологически изменение на посоката на ГЕРБ и на държавата като цяло. Ако през последните 4 години Каракачанов и ВМРО са имали дума в определянето на посоката на развитие на обществото ни, то това ще стане даже по-осезаемо ако партията успее да гарантира нов мандат на Борисов и го спаси от участта на изпаднал в немилост, изолиран опозиционер, който отвсякъде бива заплашван с лустрация и затвор.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s