В продължение на седмици целият свят тръпнеше в очакване на последното действие в изборната пиеса на Америка. След събитията от началото на годината изгледаше сякаш страната е на път да се пръсне по шевовете в резултат от насъбралото се политическо напрежение. Десетки хиляди войници от Националната гвардия се изсипаха във Вашингтон, Капитолия беше обграден отвсякъде с бодлива тел, а всички присъстващи на церемонията по встъпването в длъжност на президента Байдън бяха щателно разузнати за връзки с крайнодесни организации. Хиляди акаунти в социалните мрежи бяха баннати, а службите за сигурност огласиха публично опасенията си от масирани протести и опити за въоръжен преврат в навечерието на инаугурацията.

Заплахата от алт-дясното се оказа червена херинга. Тръмп предаде властта мирно, макар и да отказа да присъства на церемонията, а изказванията му от предните няколко дни деморализираха по-бунтовните му привърженици до степен, че напълно се отказаха от заявените действия. ФБР и ЦРУ на няколко пъти обявиха, че са получили информация за планирани щурмове на регионални правителствени сгради в множество щати, но в крайна сметка нито една от тези заплахи не се материализира. Форумите и частните групи, които аз следих през цялото това време, бяха силно озадачени от изказванията на разузнавателните служби – никой не беше чувал за подобни намерения на съмишлениците си. Още след щурма на Капитолия имаше данни за планирани въоръжени протести във всеки един щат между 16 и 20 януари. Състояха се общо два, а числеността им не надхвърли 50-ина души.

Последната надежда на много от най-посветените тръмписти беше Q конспирацията. Имаше стотици постове от предполагаеми инсайдери, които твърдяха, че церемонията по встъпване в длъжност всъщност ще бъде масов арест на “корумпираните” демократи. Имаше теории, че Доналд Тръмп е активирал Закона за въстанията от 1807 година и именно затова армията и Националната гвардия имат такова масирано присъствие във Вашингтон. Имаше твърдения, че Нанси Пелоси вече е арестувана, а охранителите й (няколко дами от Тайните служби) са всъщност надзиратели, които я пазят до окончателното осъществяване на Големия план.

Резултатът, в крайна сметка, е нулев. Нито Тръмп обяви победата над демократичния заговор, нито патриотите и съюзниците им излязоха да се опълчат на резултатите от откраднатите (според тях) избори. И въпреки това е рано да се обяви край на доктрината на Тръмп и на всичките войнствени организации, които се обявиха в негова подкрепа през последните 4 години. Истината за много от тях е, че те изобщо не разглеждаха Тръмп като истински лидер на движението си. За тях той бе полезен идиот, който допринесе за изместването на прозореца на Овертън и нормализирането на собствените им възгледи, спестявайки им сериозните инвестиции на време, усилия и средства, които традиционно са необходими за подобно начинание.

Някои от най-големите организации, участвали в мероприятията през последните години, са The Three Percenters и Oath Keepers. И двете групировки поставят основен акцент върху правото на свободно притежание на огнестрелни оръжия. И двете групировки споделят често тиражираното от Тръмп притеснение по отношение на глобализацията. Но това, което ги отличава, е патриотизмът. Тръмп настоява, че Америка трябва да е на първо място във всяко едно отношение още от момента, в който встъпва в длъжност. Групи като Oath Keepers и Three Percenters са в твърда опозиция на самата концепция за държава и авторитет.

През 2014-та година едрият земевладелец и животновъд от Невада Клайвън Бънди влиза в открит конфликт с федералното правителство, когато то започва процедура по отнемане на говедата му заради незаконна употреба на държавни пасища. Бънди категорично отказва да се предаде въпреки настъплението на рейндъжрите. Вместо да се съобрази с указите на федералното правителство, той се обръща към социалните мрежи със спешен призив за помощ срещу проявата на груба “федерална тирания”. Заканва се да направи всичко по силите си, за да запази земята и стадата си.

На помощ се притичат стотици. Сред тях има членове на Oath Keepers и Three Percenters, представители на т.нар. Движение на суверенните граждани, както и на Организацията на конституционните шерифи и офицери на мира. Заедно с тях идват и много други граждани, съпричастни с каузата на Бънди, но без връзки с организациите, които се събират в огромния палатков лагер около имота му. Всички те са въоръжени до зъби и заявяват готовността си да се борят до сетни сили с репресивните органи на реда. След кратко противпоставяне, федералното правителство капитулира и се отказва от претенциите си заради завишения риск от конфронтация, която би довела до множество жертви.

Друга влиятелна “групировка” (макар да има множество твърдения, че всъщност подобно организирано движение изобщо няма) е т.нар. Boogaloo Boys. Официалната причина за съществуването й е защита на втората поправка от Конституцията на Съединените щати, но зад това стои една различна политика, която всъщност в своя зародиш е лява – именно акселерационизмът, който Славой Жижек популяризира около 2016г. след избирането на Тръмп. Тогава словенският философия се изказва в подкрепа на новоизбрания президент и обосновава позицията си твърдейки, че фигури като Тръмп ускоряват разпада на илюзията за стабилността на капиталистическата доктрина като изваждат на показ вътрешните й противоречия и двусмислици.

Тази философия отдавна се тиражира в интернет пространствата. 4chan я възприема на драго сърце. Терминът boogaloo е заместител на идеята за расова война, за това няма спор. Но нещо, което традиционните медии пропускат при тълкуването на концепцията за войната, е причината, поради която тя се оказва толкова привлекателна за множество потребители в тези кътчета на интернет. В тях цари неистовото желание за happening – случка с главно С, която да доведе до срива на настоящия ред на нещата и постепенното изграждане на нов свят с нови правила. Щурмът на Капитолия беше хепънинг. Шарлътсвил беше хепънинг. Всеки атентат в Близкия Изток, ранните видеа от препълнените болници на Ухан, изказванията на всякакви религиозни или политически лидери – всичко това са хепънинги с различна степен на значимост. Но никога не стигат. Така на бял свят се появяват и много от популярните опълченски движения в Америка – поколението, което израства с постоянна информационна и визуална стимулация в интернет достига до възраст, в която е готово да преведе онлайн уменията и убежденията си към истинския свят.

Джо Байдън е безопасният избор за президент. Церемонията по встъпването му в длъжност беше упражнение във възстановяването на традиционния ред във Вашингтон – стотина политици, облечени в скъпи костюми, няколко либерално настроени музиканти и поети, призиви за единство срещу големите изпитания. Но нормалността никога няма да се върне. Защото отвъд скромната, но бляскава, церемония, Капитолия беше заобиколен от десетки километри бодлива тел. На всяка улица имаше контролни пукнтове на Националната гвардия. Десетки хиляди войници патрулираха, готови за всякаква опасност (макар пушките им да нямаха пълнители от страх, че някой от тях може да опита да извърши покушение). Дори да няма открити сблъсъци в близките години, разделението ще продължи да тлее. Крайнодесните убеждения виреят в условията на параноя и изолация. Всички опити да бъдат заглушени тези либертариански, анархокапиталистически и прооръжейни групировки ще завършат с грандиозен провал. Защото именно липсата на пространства за свободно изразяване на мнението и влияние върху политическия живот дори на местно ниво между 2008 и 2016 даде нов тласък на хората, които в началото на годината нахлуха в Капитолия.

Празненствата са прибързани. Да, Тръмп си отива за момента. Но материалните и политически условия, които направиха възхода му възможен все още са налице, може би дори повече от всякога. Ако той е сериозен за намерението си да основе нова партия и ако кампанията за цензуриране на опозиционни гласове от страна на администрацията на Байдън, с любезното съдействие на технологическите гиганти, продължи, Америка ще бъде изправена пред нова вълна от размирици в момент, в който страната все още се възстановява от шока на пандемията и придружилата я икономическа криза.