През 2020 за пореден път се убедихме, че спокойствието и мирът никога не са статична даденост. Разклащането, което коронавирусът предизвика, даде импулс на протестните движения в цял свят. В затворена система, каквато е националната държава, дори най-малкото временно разколебаване може да избухне и да се превърне в двигател на промяната.

---

“Ще си правим преврат на когото поискаме! Свиквайте.”

Първосигналната реакция на всички когато стане въпрос за големи обществени движения в части на света като Южна Америка е съпричастност. Няма по-справедлива борба от тази за демократичност и свобода. Именно така широката либерална общност посрещна и протестите в края на 2019-та година срещу боливийския президент Ево Моралес. На 21-вия ден от общественото недоволство заради предполагаеми изборни манипулации, Моралес подаде оставка и набързо получи политическо убежище в Мексико.

На негово място дойде Жанин Аньес. Подкрепена както от боливийските военни, така и от Щатите, тя отложи обещаните избори три пъти. В отговор на тези й действия през 2020г. Боливия отново бе обхваната от масови протести. Аньес отвърна с президентски указ, с който военните и полицията бяха освободени от наказателна отговорност при “действия, свързани със защитата на легитимното правителство”. През септември тази година пък Human Rights Watch алармира, че правителството на Аньес осъществява политическа репресия и гонения срещу членовете на партията на Моралес, МАС. В два града в страната са извършени кланета на индианското население, което преобладаващо подкрепя Моралес (първият индианец, станал президент на Боливия).

Ролята на Щатите тук бе повече политическа, отколкото логистическа. Всичко започна с твърдението на Организацията на американските щати, че са забелязани статистически аномалии при броенето на бюлетините по време на изборите през 2019г. Подобно на изборите в Америка т.г. обявяването на предварителните резултати от броенето паузира при около 84% преброени бюлетини и чак 23 часа по-късно стана ясно, че Моралес е увеличил преднината си от 6 на 10 процента, побеждавайки Аньес в първия кръг. Това даде необходимия импулс на опозицията и на армията да излязат на улицата, за да отстояват правата си. В последствие Тръмп официално подкрепи преврата и обяви премахването на Моралес за стъпка в посока постигане на демокрация.

Твърденията на Организацията на американските щати бяха опровергани от стотици статистици, икономисти, както и от някои членове на американския Конгрес, но това не спря президента. Не спря и повечето уж либерални публикации от това да се включат в конфликта с идейната си подкрепа за Аньес. Показателно е именно участието на медиите в този преврат и как те ефективно премахнаха необходимостта от военна намеса като за отрицателно време настроиха огромен контингент от обществеността против действащото правителство.

---

Няма тиха нощ в Близкия Изток

Ирак за поредна година бе разтърсен от кървави протести. Този път повод беше социалното неравенство и хроничната бедност, която характеризира страната от десетилетия. Уникалното в този случай беше изострената антиамериканска реторика. Много иракчани изразиха възмущението си от намесата на Щатите във вътрешната политика на страната при премахването на режима на Садам Хюсейн.

На 31 декември 2019г. за първи път иракчани успяха да нахлуят в т.нар. зелена зона в Багдад и да демонстрират току пред американското посолство. Ответната реакция бе страховита – бомбардировките взеха множество високопоставени жертви, сред които генерал Касем Сюлеймани в съседен Иран. За много хора в Ирак, Сюлеймани бе герой заради ролята му във възпирането на Ислямска държава. Протестите продължиха през новата година с нова сила, а на 5 януари иракският парламент официално призова за изтегляне на американските военни части от страната. През 2020г. американското посолство в Багдад бе ударено от ракети поне два пъти, а протестите продължиха през цялата година въпреки мерките за справяне с коронавируса.

За вътрешната политика на Ирак трудно може да се говори без изключително подробен анализ и много сериозна подготовка, която се опасявам, че на този етап нямам. Но това, което мога с увереност да кажа е, че ситуацията с американските военни бази и интервенционизма на Щатите може единствено да се задълбочи с встъпването в длъжност на Байдън. Имайки предвид традиционната войнственост на Демократичната партия, както и предишния престой на Байдън като вицепрезидент при администрацията на Обама, можем да очакваме засилено присъствие на Америка в региона, което в крайна сметка ще доведе и до нова вълна на обществено недоволство и ново завъртане на колелото в Близкия Изток – регион, който още от времето на Никсън и Кисинджър навлиза в нов цикъл от въоръжени конфликти още преди старият да е завършил.