Обзор #1: За войната, дроновете и контрола

2020 година бе дефинирана от личната трагедия. Противно на мнението на множество експерти и коментатори по големите издания, не мисля, че пандемията е демонстрирала някаква особена сплотеност или дори съпричастност. Напротив, като цяло обществото ни се капсулира още повече в паническото си бягство от реалността. Донякъде това е оправдано – няма по-фундаментален инстинкт от този за самосъхранение – но в дългосрочен план това може единствено да ни превърне в жертви на собствената си склонност да попадаме от шок на шок без да се сещаме да погледнем дори веднъж по-далеч от настоящия момент. Затова е от ключово значение да си спомним и за другите проявелния на злото през изминалата година. Конникът никога не е един.


Борбата за Нагорни Карабах и дроновете

Не беше трудно да се предвиди, че рано или късно този конфликт ще избухне отново. Той всъщност не е приключвал вече повече от 30 години. В месеците преди официалното начало на военните действия Азербайджан се зае с изключително агресивна пропагандна кампания в големите градове. Освен това бяха направени множество големи сделки за бойна техника с братска Турция. Нямаше нужда да си особено запознат със ситуацията, за да си дадеш сметка, че се подготвя мащабна операция.

За арменското опълчение битката бе загубена преди дори да започне. Въоръжени единствено със стари съветски оръжия и лишени от мащабната логистическа подкрепа отвън, на която Азербайджан разчиташе от самото начало благодарение на Турция и наемниците от Сирия и региона, малцината, които останаха да бранят домовете си бяха пометени решително. Огромна роля в това изиграха турските дронове Байрактар, които бомбардираха дори най-непристъпните позиции и принудиха арменските части към постоянно отстъпление.

Дроновете Байрактар решиха изхода на войната. С товарен капацитет до 150 килограма и максимална височина на полет малко над 8 километра, те се оказаха абсолютно невъзможни за сваляне с конвенционалните средства, до които имаха достъп защитниците на Арцстах. Америка сложи край на доставките на двигатели за Байрактар до Турция след като стана ясно с каква цел са били употребявани, но това няма да спре развиващата се турска военна индустрия. Конфликтите в Либия, Сирия и Армения през тази и изминалата година бяха доказателство, че Турция възнамерява да се установи като хегемон в региона, дори това да коства живота на десетки хиляди невинни. Зверствата, които се извършват дори сега в етническите арменски селища, завладени от Азербайджан, са факт. В интернет постоянно излизат нови видеа на обезглавявания и изтезания. Защо международната общност мълчи? Тема за друга статия.

Безпилотните дронове не са новост – носителят на Нобел за мир Барак Обама превърна употребата им в Йемен, Сирия и Сомалия във всекидневие, като за периода 2009-2016 се извършват над 550 удара. Много от тях взимат невинни жертви заради американската политика всички пълнолетни мъже в зона на активен конфликт да се считат за вражески бойци. Как се противодейства на такава заплаха? И как ще се справим с по-малките дронове, които полицейските части по света постепенно вкарват в действие като метод за надзор и контрол? И като говорим за контрол…


Сърбия получи 1100 камери за лицево разпознаване от Китай

Цената така и не бе упомената, а самите камери бяха, и продължават да бъдат, поставени на тайни места в Белград като част от инициативата “Безопасен град”. Сделката, поне номинално, е сключена с Хуауей – компанията, която напрактика целият свят заклейми като шпионски способ на китайската държава. Подобни категоризации явно не притесняват съседите ни, тъй като по всичко изглежда, че освен другото единствено те в Европа ще повелят изграждането на 5G мрежата си на Хуауей. Абстрахирайки се от частните инвестиции трябва да отбележим и директното подпомагане от страна на китайската държава за най-различни инфраструктурни проекти в Сърбия посредством т.нар. “меки заеми”, каквито Китай от години отпуска на редица малки и развиващи се държави, включително в Африка.

Една от основните особености на тези заеми обаче е, че Китай настоява проектите, за които отиват тези пари, да се изпълняват основно от техни работници. Именно затова в Сърбия пристигнаха хиляди китайци, които се заеха с изграждането на пътища и магистрали, а за поведението им на сръбска територия отговаряха специални китайски полицейски части.

Въпреки амбициите си за влизане в Европейския съюз, Сърбия последователно си сътрудничи с Русия и Китай, игнорирайки напълно честите предупреждения и закани на Щатите. Несъмнено Китай прави всичко възможно да задържи последния си партньор в Източна Европа, след като инициативата напрактика 17+1 се разпадна, не само заради очевидната перформативност на цялото мероприятие, но и в следствие на начина, по който Китай се разправи с протестите в Хонг Конг. Дори доскорошните им сигурни съюзници в Чехия се отрекоха от тях с визитата на президента на чешкия сенат в Тайван.

Отношенията между Сърбия и Китай в действителност са нищо в сравнение с разрастването на китайското влияние в бившите западни колонии в Африка (явление, което ще опиша подробно в отделна статия, посветена изцяло на въпроса). Притеснителна обаче е готовността, с която Сърбия предава сигурността на информацията си, както и част от националния си суверенитет, на корпорации и чужди страни в името на това да изпълни болните си външнополитически амбиции за сръбска доминация на Балканите.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s