Шок и трепет

По всяка вероятност Джо Байдън ще бъде 46-ият президент на Съединените щати. Предстои ново преброяване в някои щати, както и развоят от заведените от кампанията на Тръмп съдебни искове за преразглеждане на резултатите, но пътят вече изглежда предначертан. На 7-ми ноември Байдън спечели битката за сърцето и душата на Америка, както гласяха плакатите на подиума му.

Изборите станаха тема номер едно по целия свят. Дори в типично политически апатична България. До степен че на много места даже децата в трети и четвърти клас си говореха за броенето в Джорджа или пък за обрата в Пенсилвания. Някак иронично е – най-старата закачка на европейците по адрес на американците е, че не разбират от география и се бъркат във вътрешните работи на страни, които дори не могат да посочат на карта. Ето, че и ние се присъединихме към това число. Колко от нас откровено могат да кажат, че знаят точно къде е Северна Каролина? Или пък да различат Аризона от Невада? Много малко. Поне преди изборите. Сега вече може и да е различна картинката.

Истината е, че цялото нещо се превърна в грандиозен спектакъл. Политиката отдавна отстъпи на пърформанса. Демократите и този път заложиха на разпознаваеми лица от телевизията, киното и социалните мрежи. Десетки, може би дори стотици, световно известни личности изразиха подкрепата си за Байдън и неприязънта си към Тръмп. Понякога дори експлицитно. Нямаше го добрия тон, на който се държи на Стария континент. Нямаше претенции за запазване на някаква политическа фасада. Злобата бе превърната в добродетел, по силата на това, че бе насочена срещу “правилния” кандидат.

Разбира се Тръмп не остана по-назад. Ранните месеци от кампанията му бяха белязани от безкомпромисна кампания срещу личността на Байдън. Тогава в основата на нападките бе допускането, че кандидатът на демократите е комунист, анархист и, най-общо казано, агент на хаоса, който ще превърне големите градове в анклави на расовата саморазправа и беззаконието. За това свидетелстваха и рекламите, за които Тръмп изсипа милиони през лятото – изплашени бели жени, хванати в клопката на Антифа, биват извлечени от колите си и пребивани. Именно в такива филмчета потъна и по-голямата част от финансирането на кампанията на президента и именно затова се видя рязко издъхване септември месец, когато републиканската хазна остана почти празна.

В отсъствието на стария си стратег Стийв Банън, Тръмп изглеждаше наистина изгубен. Изказванията му демонстрираха едно идеологическо и идейно лутане, което произтече именно от липсата на ясна посока. Примитивният маккартизъм не успя да хване дикиш, основно защото за всички бе очевидно, че Байдън е обикновен неолиберал, възползващ се от украсата на политиката на идентичността. Ако е имало нещо ляво в посланията му, то е било провокирано от възхода на Сандърс в Демократичната партия.

Болезнено очевидна бе ролята на големите медии в победата тази година. Тръмп винаги е бил враг номер едно на огромната матрица от медийни конгломерати в Щатите (с изключение на Fox, разбира се). По една или друга причина, президентът не им се нравеше. Дали заради безпардонното му поведение или пък склонността му да измества прозореца на Овертон в посока, която не е изгодна за либералната хегемония, значение няма. Реалността е, че тези мултинационални, мултимилиардни корпорации си избраха кандидат и си поставиха за цел да го направят президент. Каквото и да им коства.

Тук не става въпрос за идеология, а за елементарни демократични принципи. Медиите са четвърта власт. Това е отвъд клиширано, но клишетата са клишета, защото са факт. Медиите имат задължение към гражданите да се опълчват на статуквото и да дават глас на тези, които традиционно нямат. И това е така. Но нима Байдън не е проявление на същото това статукво, което направи феномена Тръмп възможен? Нима Байдън е идеалният кандидат, който не заслужава никакви критики и никаква съпротива? Нима аморалните корпорации, които систематично поглъщат независими медии и блокират разследващи журналисти по пътя им на развитие имат правото да диктуват кое е приемлива позиция и кое – не?

И именно в това се крие разковничето. Не е важно кой е кандидатът. Ако същата кампания се бе завихрила срещу демократ, реакцията би следвало да е същата. Манипулацията на общественото мнение и социалното инженерство са най-подмолните стратегии за печелене на подкрепа. В общественото съзнание те са залегнали като приемливи по време на изборна кампания. Но готови ли сме да приемем, че огромни компании, които имат задължение не пред обществото, а към борда на директорите си и към акционерите, които са водени не от интересите на читателите и зрителите си, а от преследването на финансови възможности и влияние, ще имат свободата да ни обработват посредством всички възможни прийоми?

Туитър по най-детински начин пренасочи търсенията на думата загубеняк (“loser”) към профила на Доналд Тръмп. Когато авторитетното издание Ню Йорк Пост публикува статия за връзките на Хънтър Байдън, син на новоизбрания президент, с украински фирми и евентуалната търговия с влияние на семейството му докато Джо е бил заместник на Обама, всички линкове към статията бяха цензурирани във Фейсбук и Туитър. Акаунтите на няколко журналисти и медии бяха блокирани заради опит статията да бъде споделена. Хиляди други обикновени потребители бяха цензурирани по същия начин.

Тук не става въпрос за убеждения или пристрастия. Смятам ли аз, че моралната деградация на сина на Джо Байдън, документирана в изтеклите преди месец снимки и видеа, има някакво отношение към президентската кампания? Не. Но смятам ли, че трябва да се разбере за тях? Абсолютно. Защото целият свят разбра преди години за предполагаемия запис (който така и не се разбра дали съществува въпреки медийното внимание), на който се вижда как Тръмп получава т.нар. “златен душ”. Ако става въпрос за паритет на отразяването, трябва да има разговор за тези неща.

Има много какво да се каже за тези избори, но няма да се хабя да го правя. Всички говорят за тях, не е необходим и моят глас в този хор. Единствено мога да кажа едно – който и да спечели в Америка, целият свят губи.

One thought on “Шок и трепет

  1. Благодаря за публикацията!
    На относително малка площ – много и прецизно подредена информация!

    Всъщност от прочетеното ми стана жал за обикновените американци.
    Винаги съм имал слабост към тях, усещал съм почит към националните им добродетели,
    изпитвал съм снизходително умиление към слабостите им.
    И ми стана жал, защото по един или друг начин всите те бяха прецакани от
    чудовището – рожба на отвратителния съюз между тяхната олигархия и медии.

    И се питам – къде остана Америка на Франклин и Линколн, на храблеците от
    тяхната Гражданска война, на умните и смели хора, сътворили държавата им?
    Държавата на днешна Америка е вредна за хората и планетата ще отдъхне,
    ако янките си седнат на задниците – стига все още да ги имат…

    Още веднъж – благодаря за хубавия текст!

    тт 🙂

    Liked by 1 person

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s