Ретроспекция

Организаторите на антиправителствените протести, познати като Отровното трио, обявиха край на ежедневните митинги на площад “Независимост”. В изявлението си те твърдят, че решението е взето в знак на съпричастност с лекарската общност, която изнемогва в условията на втората вълна на КОВИД.

Този претекст звучи леко странно, предвид факта, че преди броени седмици на същия този площад същите тези протестиращи горяха маски и канеха на подиума си гости, които открито отричаха съществуването на КОВИД-19 и наричаха цялата ситуация “пландемия”. Едва преди три дена проф. Чалъков от ИСУЛ се качи на сцената и изрази подкрепата си за тезите на доц. Мангъров и обяви, че според него целият казус не е медицински, а по-скоро политически.

Истината за протеста е, че той се разцепи на няколко основни части. БОЕЦ и гражданска инициатива Правосъдие за всеки бяха сред първите организатори на летните митинги и взеха дейно участие във всички големи акции през онези бурни начални дни на общественото недоволство. Те отсъстват от площада вече повече от месец и половина заради конфликт с Триото. Основната причина за този конфликт бяха силните колони, които Триото изкара на площада и с които заглуши организирания от БОЕЦ национален протест на стълбите на Партийния дом. Спекулира се, че другата причина е лично неразбирателство между адв. Хаджигенов и Георги Георгиев, който е лидер на БОЕЦ – Хаджигенов трябвало да представлява Георгиев в съда, но не се явил на заседание, след което така и не отговорил на обажданията на клиента си.

Друга влиятелна протестна факция през лятото бе Орловград. Тя се зароди по време на блокадите на Орлов мост и се открои със стремежа си към по-хоризонтален начин на организация, без изявени лидери и контрол над действията. След блокадата, разбираемо, тя изгуби численост, но продължи да е влиятелна благодарение на връзките на някои от членовете й с представители на Отровното трио. Това приключи в края на октомври, когато Орловград официално се разграничи от протестите и започна да се събира на различно място по същото време.

Осезаемо е отсъствието и на политическите партии и личности, които белязаха ранните етапи от недоволството. Партия “Възраждане” на Костадин Костадинов, по-познат като Костя Копейкин, взе активно участие в първите големи народни въстания, както ги нарекоха организаторите, като членовете на партията бяха сред главните действащи лица в сутрешните сблъсъци пред входа на новата сграда на НС на 2-ри септември. Копейкин и съмишлениците му бяха заклеймени от Триото в интервюта им с Полина Паунова за Свободна Европа, а роля в конфликта между тях несъмнено е изиграл и фактът, че “Възраждане” не бе поканена на работната среща, организирана от Триото, с големите извънпарламентарни партии.

Липсва и “Да, България”, която от самото начало се бе оттеглила на стълбите на БНБ. Христо Иванов така и не влезе в открит диалог с организаторите на основния протест, като отказа и участие в гореспоменатата работна среща. Дали това е признак за превърналата се в клише арогантност на градската десница или пък просто симптом на нежеланието на една утвърдена политическа сила да рискува доверието на избирателите си извършвайки несигурни маневри, трудно е да се каже.

Всъщност на този етап е по-лесно да се изброят тези, които останаха, отколкото тези, които си тръгнаха разочаровани. Мая Манолова, макар да не се появява лично, има няколко свои функционери в близкото обкръжение на Триото. Настимир Ананиев представлява европейската партия Волт. Отец Дионисий и ген. Шивиков са с неясни политически цели и вероятно рано или късно ще се влеят в някое от установените движения. А партията на Трифонов отсъства от площада, но пък показва склонност да преговаря с представителите му. И толкова.

За сметка на това ГЕРБ понесе съвсем минимални щети. Няколкото процента, които партията губи според някои социологически проучвания, вероятно ще се наваксат в зависимост от това до каква степен народът изгуби надежда в потенциала за промяна. С прекратяването на протестите, тази тенденция единствено може да се засилва. Допълнителен фактор е и предизборният бюджет, който ГЕРБ предстои да приеме. С него партията ще засили подкрепата си основно в провинцията, където протестите далеч не са релевантни, колкото безработицата и бедността в контекста на задълбочаващата се криза. Ефектът ще бъде поредното раздуване на държавната администрация, с още излишни назначения и поредното покачване на заплатите, само и само ГЕРБ да си осигури така нужните няколко стотин хиляди гласа на следващите, по всяка вероятност редовни, избори.

Можеше да се противодейства на всичко това, но реална реакция нямаше. Настъпи дълбока стагнация, която през последния месец се наруши за кратко единствено от присъствието на евродепутати на последния голям протест. Яйцата по фасадите се оказаха незадоволителен компромис между двете крила на протестите – мирното и това, настроено по-скоро агресивно и искащо песните и танците по площадите да дадат път на по-решителни действия. От трибуната се говореха все едни и същи неща, а посещаемостта падна до абсолютния минимум. Не се представи никаква смислена програма, никаква конструктивна систематизация на вижданията за бъдещето. Единствено елементарно нищене на очевидно нелепи предложения на управляващите.

Необходими ли бяха заглушителните колони? Необходими ли бяха живите вериги пред полицията? Необходимо ли беше изобщо протестите да имат явни лидери и да се водят на почти корпоративен принцип? В крайна сметка тази дискусия би била крайно безпредметна. Фактите са такива, каквито са. Българският народ, по една или друга причина, демонстрира, че не е готов за истинска промяна. Защото, в крайна сметка, който и да беше повел протестите в този им вид, резултатът вероятно все щеше да бъде същият. Защото не се появиха достатъчно хора, които ясно да заявят, че няма да търпят повече гаври. Защото не се появиха достатъчно хора, които да са готови да отнесат няколко ритника в името на това да съхранят законността и демократичното развитие. А когато се появяваха бяха хулени и гонени от собствените си съмишленици. Но истината е една и тя няма да се промени, независимо от това колко ни се иска да си затворим очите и да вярваме, че човечеството е претърпяло някаква огромна духовна еволюция през последните няколко десетилетия: за свобода не се моли, тя се взима.

One thought on “Ретроспекция

  1. След почти окуражаващото начало нещата около протеста придобиваха
    все по-оперетен облик, все по-самоцелна изява и все по-малка публика.

    Много бързо се оказа, че зад иначе искрено протестиращите свестни хора
    пъргаво се настаниха новите мераклии за власт – предимно из редиците
    на жълтопаветната софийска рестититут-буржоазия + хранените си глашатаи.

    Мая Манолова замяза на кукувица, трескаво търсеща как да снесе яйцето си,
    та белким пак из властта да бъде – под нечие крилце, разбира се.

    БСП-то така и не разбра своя звезден час, или умишлено “изпусна влака”,
    защото вече иде реч не за лява партия – закрилница на бедни и онеправдани,
    а за досущ буржоазна про-натовска клиентелистка формация с властов апетит.

    И като добавим лигаво бокофилната медийна суматоха, хистериите на люде,
    ползващи ситуацията, за да изтъкнат огромното си Аз и смразяващата наглост
    на властващи тиквопитеци от всякакъв ранг и калибър – нещата са ясни.

    Впрочем, май у нас възванието “съединението прави силата” го имаше само
    на фасадата на бившето Народно събрание. Сега и това вече липсва…

    Ми, благодаря за възможността да снема напрежението по схемата
    “Цар Траян има кози уши”… универсална е тази притча май…

    Liked by 1 person

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s