Народната любов

Андрей Новаков демонстрира отсъствието на всякаква връзка с реалността. След купищата небивалици, които наговори в европарламента по адрес на протестите реши, че днес е прекрасен момент да се изправи лице в лице с демонстрантите. Резултатът бе, че предизвика леки сблъсъци с полицията, а самият той избяга в полицейска кола, видимо разстроен от посрещането си.

Дали Новаков е очаквал нещо различно? Дали си е мислел, че личният му имидж не е обвързан директно с партийната репутация на ГЕРБ, или пък просто е бил прекалено арогантен във физическата си отдалеченост, там в Брюксел? Трудно е да се каже. И той като останалите млади гвардейци на ГЕРБ (и градската десница като цяло) страда от хронично неразбиране на родната политика и се опитва да го компенсира като запълва празните места с елементи от чужбина. Нещо подобно на нерелевантните диатриби на Шкварек във Фейсбук, в които младият консерватор постоянно свързва движението Black Lives Matter с българската политическа сцена.

Едно поне прави чест на Новаков и това е, че изобщо излезе от сградата. Данчо Ментата чака до последния възможен момент. Той никога не е бил принципен човек и доколкото можем да преценим, това никога не му е пречело. Бил е приятел с какви ли не хора през последните 20-ина години, включително и с починалия наскоро ген. Гоцев и неговия кръг ‘Монтерей”. Интересен акцент от вечерта бе телефонният номер на мултимилионера в сянка – две осмици, три шестици и три седмици. Поне според протестиращите, които някак се бяха докопали и до номерата на Фандъкова и няколко други народни представители.

Кристиян Вигенин също не се спаси от народната любов. Всъщност почти успя, но го спряха точно при бариерата. Разнородна група от (предимно) младежи му се нахвърли и настървено се зае да му задава въпроси, кои напълно некохерентни, кои поне отчасти разбираеми. Тук е моментът да кажа, че мразя БСП, може би дори повече от ГЕРБ. Но повече от всичко мразя примитивните типично български дебати тип “смърт за червените боклуци, с тях не се води разговор, а се стреля”.

Именно такива възгласи се чуваха и сега. Вигенин можеше единствено да се усмихва и да шикалкави. “Колко трудов стаж има Корнелия?”, “Виденовата зима не я ли направихте вие?”, “Защо не пуснете вот за недоверие?” и т.н. Както казах, някои от твърденията имаха резон, но в подобна атмосфера и обстановка е невъзможно да се стигне до смислен отговор. Но повечето от казаното бе откровена глупост. Всеки, който следи политическата обстановка през последната година дори бегло ще знае прекрасно, че напрактика единственото нещо, което безполезната псевдо опозиция БСП прави е да пуска вотове на недоверие. И всичките са неуспешни.

Някой дори се опита да развие теорията, че, предвид присъдата на Марешки на втора инстанция, депутатите от ВОЛЯ щели да бъдат лесни за вербуване. Целият разговор бе рязко напомняне, че наордът може да е прав, но не винаги сам може да формулира точно в какво се изразява тази правота. Интуицията е важна, но разумът и логиката са ключови след отминаването на началните етапи от недоволството. За да култивираш тях трябва време и трябва постоянство. С евтини подмятания и агресивно повтаряне на заучени слогани, това никога няма да се случи.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s