Стражари и апаши

Едни натискат, бутат, пъшкат, опитват да пробият кордона. Кордонът пък от своя страна се огъва, но не се чупи. Адски напън е, всеки сантиметър е жестоко усилие, всеки изтръгнат щит или свален шлем е победа. Сетне двете страни се отдръпват една от друга. Полицията стяга редиците си, гледат изморено, злобно. Протестиращите си отдъхват, хващат се отново. И пак, юруш.

А после се отдалечаваш малко. Спираш да чуваш учестеното дишане, пъхтянето, псувните. Не виждаш напрегнатите погледи на хората, които са напълно наясно с факта, че във всеки един момент конфликтът им може да добие много по-кървав и хаотичен вид. И виждаш една забележителна картинка – всъщност цялата тази драма, еуфорията от борбата, страхът от ескалация, цялото това нещо се оказва една малка сценка.

Не в смисъл, че е нагласено. Искрено вярвам, че битката за тротоара под БАН бе напълно естествен резултат от триенето между протестиращите и органите на реда, които вярно изпълняват всяка една заповед на премиера, дори тя да не е оповестена по никакъв начин по надлежния ред и да не съответства със законите на България.

Всъщност тези, които участвахме в случката бяхме не повече от 200-300 души. Около нас се бе събрала по-голяма тълпа от наблюдатели. Някои от тях крещяха, бяха ужасени от анонимните полицаи и нежеланието им да съдействат и да деескалират ситуацията. Други опитваха от скамейките да дирижират мача; странно защо този път имаше само няколко момчета, отговарящи на ултраския профил и всички те стоях отзад и хвърлиха само една-две бомбички, без да се включват в мелето.

Но повечето хора останаха безмълвни. Гледаха сеир. Наблюдаваха борбата сякаш е нещо изключително далечно, което няма как да засегне и тях. Сред тях бяха и същинските орди журналисти, които отразяваха месомелачката със завидно спокойствие и непринуденост. Истинският протест бе като снежно кълбо, а отвъд прозрачните стени цареше отегчена тишина.

Останах с неприятното усещане, че аз, както и всички останали тази вечер, съм се превърнал в пешка, а играта е от ясна по-ясна. Предначертан край. На нас, в момента на случката, всичко ни се вижда спонтанно, непредвидимо, страшно, но всъщност навсякъде наоколо работят едни сили, които отдавна са решили каква ще бъде развръзката. Цялото това вълнение е просто набързо скалъпен театър на презумцията и тъпата воля. И това е начинът да бъде убито гражданското общество. Като го лишиш от измерим успех, от възможността да се квантифицира влиянието му върху собствената му среда. Няма нещо, което да ужасява човека повече от мисълта за вечната повтаряемост. И именно това предлага кабинетът Борисов на народа – една игра с ясни параметри и ясен развой, която сме обречени да гледаме докато кукловодите не се изморят и не я променят.

3 thoughts on “Стражари и апаши

  1. Покланям се пред доблестта на онези, които с тяло и душа осъществяват протестите.
    Аз съм на 70 години, съсипан от болести съм. Ако не бях такъв – щях да съм на площада.
    Доколкото мога, пиша каквото ми е на сърце в едно блогче, всичкото против властниците е.
    С това успокоявам гузността си, че не правя необходимото.

    +А онези, от пасивното мнозинство – те са фигуранти, каквито винаги е имало и ще има.
    Те доказват правилността на пропорцията на Вилфредо Парето – че само 20% от хората
    правят полезните неща, а останалите дремят отстрани и при възможност – пречат.

    А иначе, относно прогнозата за тези протести – ами, абсолютен песимист съм, което е лошо.
    В най-добрия случай персонажите ще се сменят, ала общата схема ще бъде непроменена.
    Което означава, че нашенците пак ще бъдат зле и ще чакат поредния Годо да им оправи бакиите.

    Според мен не само у нас, а на доста места по планетата, макар с различни сюжети, кипят протести.
    Те са белег на необратима увреда на мега-системата – капитализмът агонизира и ще мре.
    Поради това палиативни промени дават само временно облекчение, все едно да лекуваме симптомите.

    Явно е – някакъв друг тип обществено-икономическа формация ще се появи… някога…
    А до тогава ни очаква дълъг период на “тъмно средновековие”, каквото вече е било преди време.
    Рим и робовладелското общество рухнали, но близо 800 години Европа е тънела в мрак.

    Но все пак Възраждането е дошло след това!

    Ми, това е…
    Сполай за хубавото писание!

    тт 🙂

    Like

    1. Започвам да се опасявам, че България просто няма човешкия потенциал за истинска промяна. Прекалено много от хората от моето поколение напуснаха страната безвъзвратно. За тях няма значение кой е на власт и как осъществява управлението, те нямат нито политическата култура нито личната инвестиция да следят какво се случва. В този смисъл тазгодишните протести изглеждат някак лежерно, особено в сравнение с онези от 2013-та, когато всичко бе толкова хаотично и паническо. Тогава хората в отчаянието си дори се самозапалваха с единствена надежда да им бъде обърнато внимание и най-сетне да спре страданието на близките им.

      Рано или късно и на нас ще се наложи да се опълчим решително на политическата си класа, очевидно е, че тези стари управленски династии няма да се разделят доброволно с кокала си. Въпросът е кога ще надигнем глава и дали няма да е прекалено късно когато го направим, какъвто се оказа случаят в Украйна преди време.

      Във всеки случай изглежда предстоят размирни времена, а основите за тях се полагат именно в момента. Ако не друго, то поне сегашната протестна вълна подготвя бъдещо поколение от опълченци, което макар и малобройно, ще има поне някаква представа как да отстои ударите на властта.

      Like

      1. Докато не се отстрани социалното неравенство – поне до поносима степен,
        събития от този род ще пълнят новините.
        Епохата е бременна с онова, което навремето ни учеха, че е революция.
        Защото побратимяването на сити с гладни е противоестествено.

        тт 🙂

        Liked by 1 person

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s