Как умира демокрацията

Тихо. Тихо умира, със стон и пъшкане, а не със заветния вик.

Първо бе намекът. Излязоха хиляди униформени, кои от тях полицаи, кои служители на паравоенни формирувания и частни фирми, и биха наред. Изкараха и водното оръдие – да си знаем в бъдеще.

Задържаха мирни граждани, нападаха журналисти, псуваха и ругаха всички наред. Събличаха и влачиха хора по паважа.

Сега преминаха към следвашата фаза. Вече няма достъп до площада. Няма бой, защото няма къде да ни бият. Няма да тръгнат да го правят под носовете на хората. На площада може, по уличките – не.

Лишиха ни от последното ни демократично право. Нито можем да си избираме кой да управлява, нито да кажем как, а сега не можем да се съберем да си говорим колко ни е кофти.

Демокрацията в България приключи също толкова безславно, колкото и започна. Но какво да очакваме? За свобода не се моли. Не се чака учтиво. Свободата се печели. Отвоюва се. 89-та ни я харизаха, та да се кротнем. Сега просто ни показаха, че не е наша.

One thought on “Как умира демокрацията

  1. Това, което настъпи след 1989 не бе демокрация.
    Настъпи реставрация на капитализма – почти от Дикенсов тип.
    Изначално доста възторженият нашенец напоследък взе да хленчи.
    Изглежда не е разбрал смисъла на посланието: “Кьорав карти не играе”.
    И сега му обясняват, че трябва да кюта връз плебейския си задник, пък той не ще.
    Тъжна работа!
    Поука:
    Не всичко в Историята завършва добре.
    И още: денят не се познава по сутринта.
    Ми, това е.

    тт 🙂

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s