За времето

81 дни протести. 30 години преход. 4 десетилетия комунизъм. 5 века робство. В България няма период, в който да не гледаме към календара с лека надежда и нескрита досада. Все чакаме нещо да се случи, най-накрая да настъпи развоят, който очакваме. И така си минава времето. Говорим си за исторически дългове, за преходи и преходности. … Continue reading За времето

Стражари и апаши

Едни натискат, бутат, пъшкат, опитват да пробият кордона. Кордонът пък от своя страна се огъва, но не се чупи. Адски напън е, всеки сантиметър е жестоко усилие, всеки изтръгнат щит или свален шлем е победа. Сетне двете страни се отдръпват една от друга. Полицията стяга редиците си, гледат изморено, злобно. Протестиращите си отдъхват, хващат се … Continue reading Стражари и апаши

Как умира демокрацията

Тихо. Тихо умира, със стон и пъшкане, а не със заветния вик. Първо бе намекът. Излязоха хиляди униформени, кои от тях полицаи, кои служители на паравоенни формирувания и частни фирми, и биха наред. Изкараха и водното оръдие - да си знаем в бъдеще. Задържаха мирни граждани, нападаха журналисти, псуваха и ругаха всички наред. Събличаха и … Continue reading Как умира демокрацията