Вчера по улиците на някои от най-големите градове в Европа се състояха многохилядни протести против мерките за справяне с коронавируса. Наистина впечатляващ контраст се получи — в Беларус, Русия и България се борим с корупцията и тоталитарната репресия, докато в Западна Европа размахват лозунги срещу Бил Гейтс, 5Г кулите и носенето на маски. Не че източните народи не сме склонни към подобни прояви, явно просто си имаме по-сериозни проблеми на главата в момента.

Да се съсредоточим върху казуса с теориите на конспирацията за момента и да вземем Германия за пример. Приблизителният брой на демонстрантите в Берлин бе около 30 000 души. Страната, славеща се по света със склонността си към студен разум и рационалност, се превърна в люлка на някои от най-нелепите, но за сметка на това увлекателни, конспирации от последното десетилетие. Сред протестиращите имаше всякакви особняри, от ултра десни опортюнисти, през заклети врагове на Сорос и Гейтс, до последователи на QAnon.

Вероятно т.нар. ефект на Страйзънд би могъл да обясни разрастването на подобни теории и навлизането им в широко обществено обръщение — колкото повече се опитваш да прикриеш и цензурираш дадена информация, толкова по-желана и издирвана става тя. Така, следователно, се повишава и потенциалът й за набиране на последователи. Конкретно в Германия това не е ново явление. След толкова десетилетия борба с нацистката идеология, тя отново набира популярност в страната, въпреки опитите да бъде заличен всякакъв спомен от този исторически период.

Но това не обяснява бунта срещу КОВИД и разпространяващото се усещане, че болестта дори не съществува. За да си обясним това, трябва да погледнем към ранното отразяване на пандемията в медиите. Статиите, които се появяваха и коментираха преди изобщо да има пандемия. Когато коронавирусът беше далечна чума, която покосяваше непознати провинции на Китай. Тогава западните медии непрекъснато циркулираха видеа от интернет, кои от тях истински, кои фалшиви или пък заснети по друго време и в друг контекст. Ставахме свидетели на препълнени болници с трупове по коридорите. Хора припадат докато се движат по улицата. Блокади от пръст и камъни по изходите на градове.

Когато болестта бе все още далеч от нас, тя бе превърната в чудовище с невъобразими мащаби. Всички медии се възползваха от случая, изпълниха програмата си с извънредни емисии, интервюта с епидемиолози, специалисти по заразни болести и прочее. Вменено бе усещането, че това, което предстои, ще бъде катастрофа съизмерима с испанския грип.

Не се опитвам да oмаловажа настоящата пандемия. Всеки загубен живот е трагедия, а реакцията на властите в напрактика всички цивилизовани западни страни бе недостатъчна въпреки ранното предупреждение. Но трябва да бъдем обективни по отношение на начина, по който всичко бе представено. Вместо да бъде обърнато сериозно внимание на икономическите и социално-политически последици от кризата, отразяването на събитията премина под знака на елементарно броене на трупове и заразени. Мутафчийски не беше сам в дръзките си изказвания.

Истината е, че политическият елит имаше полза от това да представи КОВИД като нещо по-голямо и по-страшно отколкото бе в действителност. Да го превърне във вътрешна заплаха, да бъде наблегнато върху личната трагедия и да се разпространи очакването, че всеки от нас ще загуби някой близък. Рейтингите на всички свеотвни лидери скочиха в месеците на карантината. Наблюдаваше се солидарност каквато не е имало в Запада от времената на Втората световна война.

Но реалността не отговори на гръмките изказвания. С изключение на няколко страни от третия свят, никъде не видяхме трупове по улицата. Нямаше разграбване на магазините каквото видяхме в Щатите по време на протестите. Пандемията премина като революцията в Румъния — всичко се видя през телевизионни студия и размазани записи от камери. Именно затова и има такова разминаване между действителност и очаквания.

В този смисъл КОВИД е първата истински медийна криза, един катаклизъм изживян почти напълно чрез уредите на социалните мрежи и наблюдението от трето лице. Подобно отчуждение от събитията съвсем естествено създава предпоставките за недоверие и съмнение. Тези усещания са семената, от които растат всички теории на конспирацията. От там нататък идват всякакви преплитания с останалите корени на конспиративната митология. Всъщност няма нови теории на конспирацията, има единствено нови прочити на старите страхове и опасения.