Конспирации, скептици и германци

Вчера по улиците на някои от най-големите градове в Европа се състояха многохилядни протести против мерките за справяне с коронавируса. Наистина впечатляващ контраст се получи — в Беларус, Русия и България се борим с корупцията и тоталитарната репресия, докато в Западна Европа размахват лозунги срещу Бил Гейтс, 5Г кулите и носенето на маски. Не че източните народи не сме склонни към подобни прояви, явно просто си имаме по-сериозни проблеми на главата в момента.

Да се съсредоточим върху казуса с теориите на конспирацията за момента и да вземем Германия за пример. Приблизителният брой на демонстрантите в Берлин бе около 30 000 души. Страната, славеща се по света със склонността си към студен разум и рационалност, се превърна в люлка на някои от най-нелепите, но за сметка на това увлекателни, конспирации от последното десетилетие. Сред протестиращите имаше всякакви особняри, от ултра десни опортюнисти, през заклети врагове на Сорос и Гейтс, до последователи на QAnon.

Вероятно т.нар. ефект на Страйзънд би могъл да обясни разрастването на подобни теории и навлизането им в широко обществено обръщение — колкото повече се опитваш да прикриеш и цензурираш дадена информация, толкова по-желана и издирвана става тя. Така, следователно, се повишава и потенциалът й за набиране на последователи. Конкретно в Германия това не е ново явление. След толкова десетилетия борба с нацистката идеология, тя отново набира популярност в страната, въпреки опитите да бъде заличен всякакъв спомен от този исторически период.

Но това не обяснява бунтът срещу КОВИД и разпространяващото се усещане, че болестта дори не съществува. За да си обясним това, трябва да погледнем към ранното отразяване на пандемията в медиите. Статиите, които се появяваха и коментираха преди изобщо да има пандемия. Когато коронавирусът беше далечна чума, която покосяваше непознати провинции на Китай. Тогава западните медии непрекъснато циркулираха видеа от интернет, кои от тях истински, кои фалшиви или пък заснети по друго време и в друг контекст. Ставахме свидетели на препълнени болници с трупове по коридорите. Хора припадат докато се движат по улицата. Блокади от пръст и камъни по изходите на градове.

Когато болестта бе все още далеч от нас, тя бе превърната в чудовище с невъобразими мащаби. Всички медии се възползваха от случая, изпълниха програмата си с извънредни емисии, интервюта с епидемиолози, специалисти по заразни болести и прочее. Вменено бе усещането, че това, което предстои, ще бъде катастрофа съизмерима с испанския грип.

Не се опитвам да oмаловажа настоящата пандемия. Всеки загубен живот е трагедия, а реакцията на властите в напрактика всички цивилизовани западни страни бе недостатъчна въпреки ранното предупреждение. Но трябва да бъдем обективни по отношение на начина, по който всичко бе представено. Вместо да бъде обърнато сериозно внимание на икономическите и социално-политически последици от кризата, отразяването на събитията премина под знака на елементарно броене на трупове и заразени. Мутафчийски не беше сам в дръзките си изказвания.

Истината е, че политическият елит имаше полза от това да представи КОВИД като нещо по-голямо и по-страшно отколкото бе в действителност. Да го превърне във вътрешна заплаха, да бъде наблегнато върху личната трагедия и да се разпространи очакването, че всеки от нас ще загуби някой близък. Рейтингите на всички свеотвни лидери скочиха в месеците на карантината. Наблюдаваше се солидарност каквато не е имало в Запада от времената на Втората световна война.

Но реалността не отговори на гръмките изказвания. С изключение на няколко страни от третия свят, никъде не видяхме трупове по улицата. Нямаше разграбване на магазините каквото видяхме в Щатите по време на протестите. Пандемията премина като революцията в Румъния — всичко се видя през телевизионни студия и размазани записи от камери. Именно затова и има такова разминаване между действителност и очаквания.

В този смисъл КОВИД е първата истински медийна криза, един катаклизъм изживян почти напълно чрез уредите на социалните мрежи и наблюдението от трето лице. Подобно отчуждение от събитията съвсем естествено създава предпоставките за недоверие и съмнение. Тези усещания са семената, от които растат всички теории на конспирацията. От там нататък идват всякакви преплитания с останалите корени на конспиративната митология. Всъщност няма нови теории на конспирацията, има единствено нови прочити на старите страхове и опасения.

5 thoughts on “Конспирации, скептици и германци

  1. Сещам се тук за една древна мъдрост.
    Вървял по пътя слепец. И се спънал в камък. Спънал се, защото бил сляп. И все пак, камъкът бил причината.
    То е по повод масовите протести в съотнесеност с причината им.
    Някъде, да речем у нас, има линейна каузалност между причина и последици. Не защото сме нашенци, а защото причината е твърде остра и вредяща.
    Другаде, да речем в Германия, налице е “плаваща тревожност” (има такъв термин). Тревожност относно това, че нещо “ще става”, “ето, започнало е да става”. Ще рече – смътен усет, че тяхният свят, с който са свикнали, се руши и нещо страшно иде подир. А пандемията и прочие неща – те играят ролята на камъка в притчата.
    Ми, това е.
    Благодаря за текста!

    ТТ 🙂

    Like

    1. Дали пък тази плаваща тревожност, която споменавате, не е същият феномен, който Ницше в своя труд характеризира като упадък на западния човек и начина му на живот?

      Like

  2. О, да! Не само Ницше загатва за това. Долавя се и в мрачния, прокобен тон на Шопенхауер. Има го и при Осуалд Шпенглер, при това – доста открито. И Тойнби даже, макар да избягва психологизациите в своите писания – и той посочва, че загниващото общество предизвиква у хората “смут, объркване, тъга, страх, апатия или омерзение” – колчем съзрат социалната абнормност, която Тойнби назовава “чудовищности”. Ако се взрем по-внимателно във Фернан Бродел и неговата “Граматика на цивилизациите” – и там ще доловим подобни нюанси.
    Тук няма нищо чудно. Човешкият мозък, ако приложим теорията на МакЛиин, е изграден от три слоя. Най-древният слой, присъщ на рибите, се занимава с виталните функции – кръвооросяване, дишане (с хриле), храносмилане, базисни инстинкти – за нападение или бягство.
    Сетне идва вторият слой с надстройката от влечугите, с поява на подкорова лимбична система, която генерира подтици (при нас възприети като емоции) и ролята им за основните поведенчески програми.
    Най-късно появилият се трети слой, от бозайниците нататък, се характеризира с мозъчна кора, чрез която си мислим че мислим. Впрочем, кората (кортекс) е имала задачата преди всичко да забавя импулсите, та с отсрочване на “наградата” да постигаме повече. А сетне я ползваме и за други неща – вицове, примерно.
    И в наследената от рептилиите лимбична система, от една нейна съставка – амигдала – се произвеждат електрически импулси, някои от които ние усещаме като “тревога” или в по-лека степен “чувство на несигурност”. Прекомерната тревога е основата на натрапливости и фобии, ала те са болестни и са съвсем друга опера.
    Тази тревога у нас ни съобщава: “нещо лошо става май!” и командва “бъди нащрек!”. Вместо това ние нерядко изместваме и заглушаваме тревогата посредством чупене на витрини, биене на полицаи, провокативно пикаене на публични места и прочие – или, ако шубето надделее – боцкаме се с дрога или смучем алкохол. Или, ако сме по-разумни – гълтаме ривотрил. Но без прекаляване.
    Ето защо, когато обществата са в упадък, хората стават зли, мрачни, неуправляеми, стихийно промискуитетни, правещи изкуство, конструктивно революционни или овчедушни – всеки според потенциала си.
    В основата на тези неща е амигдала-генерираната базисна тревожност, която е “система за обратна връзка” в смисъла на Норберт Винер, и именно тя кара хората да излизат по площадите, възмутени от неимоверната “чудовищност” на доста неща наоколо.
    Разбира се, тези невронални механизми тук ги представям в опростен вид, но без да посягам на същностите.
    Ми, това е. 🙂

    Liked by 1 person

    1. И аз благодаря!
      А относно храната за размисъл – определено я търся,
      защото върши работа, а не са се досетили да я обложат с ДДС.

      ТТ 🙂

      Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s