Вечният призрак

Неоспоримият интелектуален гигант Дани Кирилов вчера успя, макар и неволно, да изръси нещо, в което все пак имаше известен смисъл — постсоциалистическите държави неизбежно са свързани с миналото си на фундаментално ниво. Леко перифразирам, разбира се, Кирилов не е по завоалираните изказвания.

В нашата история комунизмът е една от няколко основни разделителни линии. Период на пълна промяна в насоката на развитие, нещо, което не може да се избегне или игнорира. За разлика от други големи подобни периоди и събития обаче, соца не се подава на черно-бяла интерпретация. Колкото българи има, толкова различни “анализи”, мнения, митове и легенди. Епохата на социализма отдавна спря да бъде нещо конкретно.

Покрай протестите отново се разбуниха духовете около вечния въпрос за престъпленията на комунизма. Ясно се виждат плакати и транспаранти, на които всякакви партии, от БСП до ГЕРБ, биват обвинявани в това, че са дъщери, или пък уродливи подобия, на старата БКП. Всеки политик рано или късно се среща с обвинения в сътрудничество с ДС. Всеки опонент на властта чува същите приказки за това как неговите идеи ще завлекат България обратно в дълбините на дивия социализъм. И тн и тн.

Кои са в крайна сметка комунистите, тук и сега? Може би ГЕРБ? Все пак Бойко някога е сътрудничил на ДС, пазил е бай Тошо, има някакъв резон. Ама пък самият Борисов твърди, че дядо му бил обесен от комунистите, постоянно говори за това, постоянно им се заканва. Даже бившият посланик на Щатите Джон Байърли преди години в доклад до ЦРУ обяснява как едно от малкото различми емоционални състояния на Борисов било неистовата омраза към комунизма. Пък и партията му се води дясно-центристка.

Това е нивото на дискусията около партийната или идеологическа принадлежност в България. Всичко опира до това кой-кога е бил доносник, чии родители какво са работили и къде са почивали, кой-колко прасета и крави са му отнели. Няма напредък в наратива. Няма опит да се постигне примиряване с даденостите на миналото.

Този вечен страх от собствената ни сянка ще бъде окончателния ни крах. Толкова години търсим навсякъде поредния омразен комунист, който продължава някак да упражнява пълен контрол над държавата без ние да сме се усетили. Мутрите били комунисти. Руските агенти били комунисти. Президентът и цялата му администрация – и те същите. Абсолютният абсурд произтича именно от това, че вече няма никакво значение какво наистина се има предвид под думата комунизъм. Някога тя е имала дефиниция. Сега тя е просто нарицателно за цялото зло от края на Втората световна война до днес.

Млади образовани българи напълно загърбват гражданския си дълг и спират да търсят рационални обяснения за разпада на държавата си, за да се впуснат в яростна атака срещу паметниците на социализма. Не може да очакваш уважение, когато цялата ти система от убеждения се базира върху отчаяно сражение срещу несъществуващ враг, чиито основен грях спрямо теб самия е косвен, вероятно преразказан от някого. Комунизмът е мъртва идеология. Собствената му история се уви около гръкляна му и го завлече дълбоко под вълните. Наследството на комунизма в България е една огромна административна мрежа, която предоставя универсален достъп до нискокачествени социални услуги. Нищо повече и нищо по-малко.

Колко още години трябва да минат преди да осъзнаем, че има по-големи проблеми от невидимия дракон? Скоро ще се появи поколение, което няма никаква директна връзка с времената на соца, хора, чиито баби и дядовци ще са били деца, когато стената е паднала. Нима дори тогава ще продължим да говорим за това кой е комунист и кой – не? Постен реваншизъм за сметка на реален, материален прогрес, тук и сега? Страшничко е. Мен лично ме плаши идеята за един народ, съставен от клонинги на фанатичния подлизурко Георги Марков. Но ако това сме заслужили, нека.

One thought on “Вечният призрак

  1. Споровете около комунизма са един от водещите белези на Студената гражданска война в обществото ни. Докато тя не приключи – нищо няма да е наред. Ала и тогава остатъчни беди ще има – както в Испания още се долавят сенките от тяхната гражданска война.
    Комунизмът у нас – а и другаде беше (както някъде прочетох подобно определение) – като космически кораб в ХІХ век. Хората не го пожелаха, предпочетоха капитализъм и сега, в огромната си част, се вайкат.
    Ала капитализмът има неотстраними генетични дефекти и ще погине. Дано леко този преход мине, защото, понеже съм лекар, се сещам как понякога паразитите загиват заедно с носителите си.
    Еми, това си мисля аз…
    🙂

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s