Солидарност

Българският народ стои плътно и категорично зад протестиращите… до момента, в който същите тези протестиращи не започнат да блокират кръстовища и пътни артерии. Това е граница, която не бива да се прекрачва. Кощунство.

Протестите поеха нов курс. Вместо шумното съществуване на триъгълника на властта, започна гневно ходене по главните улици на София. Това не е безсмислено действие — малко или много е показателно за узряването на идеята за истинското гражданско неподчинение и за необходимостта от материален натиск в преследването на целта. Но се явява нов проблем.

Обществото ни е реакционерско по своята същност. На Балканите не вирее типът проактивна либерална прогресивност, която се наблюдава из американските или германските градове. Тук протестите започват бавно и с меко казано странни цели. Ако изобщо има такива. Не случайно пред Народното събрание от две седмици са опънати транспаранти, които обвиняват Борисов в сатанизъм и обслужване на глобалния ционизъм.

Днес протестното шествие затвори множество кръстовища в София. В резултат на това имаше напрежение по улиците на не една и две точки в града. Нервни шофьори форсираха и качваха протестиращи на капаците си, а ултрасите направиха единственото, което един ултрас е способен да направи и заплашваха с бой всеки, който им се изпречеше на пътя. Същите тези вероятно са присъствали на протеста против полицейската бруталност преди малко повече от седмица, когато големи групи хулигани крещяха “Ушев педал, жена ти се ебе” с усмивка на уста и качулка върху голата глава.

Социалният антагонизъм е неизбежен, но той вирее най-добре в тъмнината. Там, където държавата избира да не поглежда. Полицията днес остана на място. Вместо да поддържа реда и да предпазва гражданите, родната милиция реши да обслужва интересите на народните представители. Като ги закрила от същите онези граждани, които са ги избрали. Получава се сблъсък между три групи граждани. Това не е патова ситуация. Това е взаимно подсигурено унищожение.

Не бива да бъде спиран общественият ентусиазъм от група хора, които напълно са се абстрахирали от социалните протести и отказват да бъдат част от нещо друго освен собствения си живот. Безучастността и мълчанието не са нито съпричастност, нито престъпление. Но активното опониране на опитите за всеобща еманципация би следвало да бъдат решително отхвърлени. От 90те насам страната ни е замръзнала от страх под ботушите на мутрите и мутроподобните им палета, които се разхождат по улиците като полубогове. Сега е моментът да бъде сложен край на хегемонията им.

One thought on “Солидарност

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s