Фундаментално безсмислено начинание е събарянето на паметници, когато то не е съпътствано от някакво силно, идеологически-издържано политическо движение с ясни цели и ясна визия за бъдещето. Още повече, че никой уважаващ себе си “ляв революционер” не би следвало да придава особено значение на абстрактното в борбата си с материални неправди.

Цялата идея на лявата политическа доктрина се базира върху конкретното, физическото, това, което може да се наблюдава и да се изследва. Да се анализира и да се предвиди. Точно затова е напълно неразбираемо нежеланието на днешните самоопределили се левичари да наблюдават принципите на икономиката и нейното взаимодействие със сферата на политическия живот.

Карл Маркс казва, че капитализмът е ключов период от развитието на човешкото общество по пътя му към неминуемото установяване на световния комунизъм. Как тогава стана така, че модерният ляв човек се вълнува повече от събарянето на паметници, отколкото от това да разбере точно как функционират системите, които управляват всеки аспект от съществуването ни?

Нима левите искат в идеологически план да регресират до нивото на най-примитивните Bible-thumpers, които боравят единствено с притчи от Библията, за да оправдаят принципите и целите си? Именно това се случва. Паметници на Христофор Колумб и на генерал Лий биват превръщани в златни агнеци с надеждата, че тяхното унищожаване ще доведе до някаква внезапна и абсолютна промяна в обществената нагласа. Това ли е всичко, което лявото може? Това ли са ограниченията на политическа идеология, която е градена от стотици мислители в продължение на стотици години?

А може би истинската революция са всичките мизерни интернет приятелства, завързани по време на преследването на поредната глупава известна личност, която не е издържала хилядите тестове за идеологическа чистота. Една дума е достатъчна, за да бъде удавен нищонеподозиращият идиот във вълна от жлъч. Нима това помага на репресираните? Нима хората, работещи на две места по 50-60 часа на седмица, живеещи под наем, ще успеят да си покрият сметките благодарение на поредната анти-расистка кампания в Туитър?

Истината е, че левите се борят да заличат историята — собствената си история. Да изтрият приноса на всички борци за свобода и равенство, на всички, които са надигнали глава против истинските вековни угнетители наместо да сърбат от лайняната попара с насилена усмивка. Бъдещето поколение самопровъзгласили се социалисти ще се състои от хора, чието единствено постижение в борбата за равенство е създаването на критическа статия за филма “Боен Клуб” през призмата на транссексуалната общност. Толкова ли може лявото?