А пък Сибир гори

Има едни много популярни назидателни макрота в интернет, които звучат горе-долу така — докато ти се занимаваш с еди-кое си безсмислено нещо, хората в Йемен умират от глад. Или пък N на брой тъмнокожи се самоубиха чрез обесване на публично място. И двете са истински истории впрочем. Далеч съм от идеята да ги омаловажа. Но хората, които споделят подобни снимки и постове искат да направят точно това.

Концепцията, че в общественото съзнание има място само за един скандал и една тъжна вест е толкова цинична, че чак бих я описал като човеконенавистна ако не бях напълно уверен, че се корени единствено в желанието за себеизтъкване на пропонентите й. Интересно как е възможно някой да вижда способността си да чете публично достъпна информация като качество в свят, в който всичката информация е безплатна и лесно откриваема.

Винаги може да се разчита на този контингент от самовлюбени разпространители на апокалиптични слова да се появи когато нещо лошо се случи. Когато коронавирусът започна да си проправя краднешком път из големите градове в Запада веднага започна да се говори за пермафроста в дълбокия руски север. След това имаше друг, още по-належащ проблем – погромите в Щатите. След това пък някои хора се сетиха за глада в Йемен. Глад, който тече вече от няколко години, да не забравяме. Явно чак сега е дошъл редът на тази новина. Може би в някакъв момент вечно зоркият поглед на борците за социална справеливост ще се натъкне и върху информацията за американската роля в бомбардировките в страната.

Не се надсмивам над никоя от горепосочените каузи. Надсмивам се единствено над склонноста на Западния човек да се впуска стремглаво във всяка трагедия, сякаш самото му внимание ще предизвика мигновено разрешаване на кризата. И понеже нещата никога не се получават така и животът винаги се оказва по-разхвърлян и изпълнен с препятствия, вниманието веднага се прехвърля другаде, а след него остава само ненавист. Ненавист към изоставената кауза, която за пореден път се оказва отвъд способностите на обикновения човек.

Светът, в който се оказваме е отвъд глухата солидарност и перформативната подкрепа. Бъдещето ни няма да бъде гарантирано и подсигурено чрез кампании в социалните мрежи и призиви от платформи за монетизиране на видеа. Да четеш статии и да споделяш постове не е социална ангажираност, а успокояване на собствената съвест. Разрешаване на проблемите няма. Но можем да се подготвим да ги посрещнем. И това ще стане чак след като спрем да ги разглеждаме като абстрактни уреди за жънене на интернет точки и популярност и започнем да разглеждаме света като комплексен организъм.

One thought on “А пък Сибир гори

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s