See no evil, hear no evil

Доскоро светът ни беше малък. Местни вестници, клюки, той какво казал, тя какво направила. Информацията минава по кратки и естествени пътища. Бавно. Има предостатъчно време да отсеем това, което ни интересува и да го усвоим напълно. Не особено напоителен начин да се oсведомиш за случващото се наоколо, но пък и човекът не е машина. Поемаме толкова, колкото можем да преработим.

Постепенно хоризонтите се разширяват. Новини от страната, новини от континента, новини от развития свят. Изведнъж степните номади в отдалечените части на Русия и Монголия са що-годе наясно с борбата на американския негър за еманципация. Не че ги засяга, но историите са интересни. Приказки за Линкълн и стотиците му спечелени двубои.

Палачинката се обръща. Номадите се превръщат в забавна история за гражданите на големите градове. Всеки малък сблъсък между тях е повод за засилен интерес сред образованите европейци. Все пак все нещо трябва да се обсъжда в кафенетата и баровете. Информацията преминава в друга форма и добива нова функция. От начин човекът да се чувства част от света и да бъде буден и активен гражданин се превръща в извинение, а след това и повод, за летаргия и безучастност.

Новините стават все повече, идват от все повече места, отразяват все по-графични и отвратителни случки, а “цивилизованият” човек се изморява. Изморява се от бруталността, от отчаянието и от липсата на смислена промяна, макар той самият да е част от поддържането на статуквото чрез лекомисленото си послушание. Новините напълно губят своето емоционално въздействие. Смъртта на един е трагедия, а на милиони – статистика. А вестниците, радията, телевизиите рядко се занимават с нищожни случки.

Това води до намален интерес. Кой желае да си разваля настроението постоянно като слуша за геноцид в Африка или за етнически войни в Русия? Телевизията се позиционира като най-удобен и достъпен източник на информация. Тя също така е най-добре подготвена да се приспособи към новите потребности на търсещите информация. Телевизионните предавания и сериалите изместват новините. Телевизиите се превръщат в огромни корпорации. Дивиденти, изпълнителни директори, спонсори. Реклами, продуктово позициониране, огромни договори.

Разбира се, вестниците не могат да се справят. Западат и изчезват. Прехвърлят се към интернет. Променят фокуса си. Кратките новинарски блокове по телевизията се занимават отново с лични истории, с изкуствени емоции и опити да върнат личната значимост на новината. Затова пък интернет изданията са по-реалистични (или пък песимистично настроени?). Виждаме света в пълната му грозота.

Препуснах през стотина години история, за да стигна до сегашния момент. В момента се случват две неща, които са свързани, макар и на пръв поглед да се коренят в съвсем различни феномени. В Минесота беше екзекутиран посред бял ден чернокож мъж, закопчан с белезници и свален на земята. На някакви си хиляда-две хиляди километра от там, Уолстрийт трепери в очакване на изказването на Тръмп по повод законодателните промени, които Китай прие по отношение на Хонг Конг.

Полицейската бруталност не е нещо необичайно за Щатите. Всяка година над 1000 души биват убити от служители на реда по време на изпълнение на задълженията им. Колко от тези жертви са застрашавали живота и здравето на полицаите и колко от тях са били невинни като Джордж Флойд и Трейвон Мартин, вероятно никога няма да разберем. Светът е грозен, а човешката психика е крехка.

Докато световната икономика буксува, безработицата расте, а пандемията не дава изгледи за магическо изчезване, Уолстрийт се радва на невиждан растеж след срива на борсовите индекси в началото на годината. Всяка малка новина, колкото и невярна да е тя, кара цените да скачат и графите и статистиките да изглеждат все по-добре.

Моментът, в който бяха приети нови санкции спрямо високопоставени лица в китайската компартия и Тръмп обяви изказването си, всичко замря и инвеститорите започнаха да се оттеглят в плахо очакване. Въпреки факта, че от месеци насам за всички е очевидно, че продължителен сблъсък между Китай и Щатите по темата за Хонг Конг е неизбежен. Въпреки че целият свят се обръща против Китай заради лъжите им около епидемията в Ухан и липсата на яснота около първопричината за разпространението на вируса. Всички икономисти, анализатори, борсови магьосници и дребни спекуланти избраха да игнорират реалността, защото тя не им изнасяше. Защото беше по-доходоносно да играят против нея. Да направят къса продажба с огромна възвръщаемост, възползвайки се от несигурността и хаоса в макроскопичен план.

Общото тук е пълното отрицание на реалността, макар то да се случва на различни нива. Във високите остъклени сгради в Ню Йорк то е напълно съзнателно и е продукт на една финансова и икономическа доктрина, която е изведена до идеология на аморалността. Тя не просто предразполага към, ами предполага незачитането на материалните реалности, тъй като те са неудобни. Те са архаична останка от свят, в който стоките са имали истинска стойност, а не са били абстрактен продукт с променлива цена, която не зависи от нищо освен от привичките на опариченото малцинство.

А на опожарените улици на Минеаполис, отрицанието на реалността е предпазна мярка на една класа напълно лишена от удоволствието и удобството да си избира какво да вижда и какво да зачита. Обикновеният човек вижда всичко, но допуска малко, именно защото тежестта на неправдата е смазваща. Но това не прави самото действие на отрицанието по-малко вредно и корозивно. Напротив. Отказът на масите да се борят с несправедливостта е равносилен на абдикация. Затова не бива подобни случаи да се подминават. Не бива този гняв да е израз на временно отчаяние. Не бива да се забравя след броени дни, когато умората и безнадеждността се завърнат. Истината трябва да бъде погледната, колкото и уродлива да е тя. Трябва да бъде преценена и променена. Това е единственият начин да се избегне вечното повторение.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s