Къде е Безос?

Милиардерите са вид, който хронично се нуждае от медийно внимание. Всъщност дори може да се твърди, че, без подобна публичност, голяма част от тях изобщо не биха могли да натрупат огромните си богатства, които вардят като дракон – имане в някоя тъмна и влажна пещера. Но пандемията, уж незначителна и по-деструктивна за икономиката отколкото за човешкото здраве и безопасност, показа, че милиардерите далеч не са публичните филантропи, за които тъй биха искали простите плебеи да ги смятат.

Разбира се има изключения – Бил Гейтс винаги е бил изключително публична фигура, основно благодарение на фондацията Бил и Мелинда Гейтс, която неприкрито финансира всякакви научни и научно-популярни инициативи, от създаването на уред, който да превръща екскрементите в питейна вода в Африка, до спонсориране на най-различни документални филми и дори канали в YouTube с цел пропагандиране на определени идеи. Няма да си позволя да правя морална оценка на подобни инициативи, но самият факт, че една уж благотворителна фондация нескрито подкрепя политически и политико-научни проекти чрез платформи, до които имат достъп дори най-младите, е меко казано притеснителен. Но както казах, не е моя работа да тълкувам целите или намерения на Гейтс, въпреки историята му на безскрупулен монополист, който е прилагал всякакви неетични бизнес практики, за да изтика конкуренцията си от пазара още през 80те и 90те години. И тук, a propos, е моментът да спомена, че всички грантове, раздадени от фондацията на Гейтс и жена му са публично достояние и могат да бъдат открити в сайта му. Там фигурират доста “научни” YouTube канали с милиони последователи и още повече гледания.

Но за разлика от “колегите” си милиардери, Гейтс остава активна фигура дори по време на пандемията, като на всеки няколко седмици призовава световните лидери да фокусират ресурсите си върху унищожаването на вируса и оказаването на спешна помощ на страните от третия свят. Не са особено забележителни изказвания, но поне са нещо. Пък и няколко месеца преди целия калабалък с COVID, Гейтс, заедно с университета Джонс Хопкинс, проведе т.нар симулация Event 201, която се фокусира именно върху ефектите от една бързо разрастваща се пандемия върху глобализиран свят, който не е подготвен за последствията от случващото се. Пък и от години говори за това колко уязвим е светът от нова пандемия. Абе, общо взето, Гейтс не е от най-лошите примери за отговорни ултра-богаташи.

И тук стигаме до новата вълна. Новото поколение. Джеф Безос. Марк Зукърбърг, Илън Мъск. Оглавяващи технологически гиганти, типа компании, които би следвало да са “прекалено големи, за да се провалят”. А собствениците им изчезнаха безследно. Безос е във фактическа неизвестност, като слуховете са, че се е укрил в секретна локация, предназначена именно за подобен развой на събитията. Междувременно работниците му биват третирани като магарета, не им биват предоставяни защитни облекла, и продължават да работят при феодални условия, с минимизирани, проследени почивки, които на моменти дори не им позволяват време да се изпикаят като човешки същества. А Безос си богатее. Един от най-богатите хора, които някога са съществували, продължава да произвежда пари от нищото дори без физически да присъства. Зукърбърг никой не го знае какво прави – това е същият човек, който си купи огромен имот на Хаваите и започна да строи висока стена около него, без допитване до общински съвет или до местните граждани. Този негов нелеп опит да се изолира напълно от външния свят бе осуетен, но няма съмнение, че желанието за подобно начинание е останало загнездено в главата му и е намерил начин да осъществи целта си.

Публично достояние е съществуването на бункери в Нова Зеландия, построение по поръчка на някои от най-големите магнати в Силиконовата долина. Трябва да си застрахован, когато си забогатял на гърба на програмисти, които са карали редовно 16-часов crunch само и само да задоволят нуждите ти от още дивиденти. Но Нова Зеландия не е единствената подобна дестинация. Във френската Ривиера, по-точно Les Parcs de Saint-Tropez, се намира вилно селце за някои от най-влиятелните хора в редица индустрии. Там в огромни къщи се разполагат хора като председателя на Луи Витон Бернар Арно, собственикът на Ритц Париж Мохамед ал-Файед и дори магнати от страни като Индия. В съответното частно курортно градче, собственост на милиардера Давид Гефен, който най-безцеремонно публикува в личния си Инстаграм снимки на скъпата си яхта, за да покаже как си изкарва “карантината”, има постоянна въоръжена охрана, както и болница с лекар, заредена с тестове за коронавирус. Тестове, с които близкото градче не разполага, макар да е залято с предполагаеми случаи на вируса.

И после да споменем и най-нашумелия, и вероятно най-наглият богаташ, който се е пръквал в последно време – Илън Мъск. От самото начало на пандемията той прави публични изявления за това как коронавирусът бил фабрикувана паника, как икономиката трябвало да се възроди и как всъщност последиците от кризата щели да надминат тези от вируса. В последните няколко дена той смени темпото, и започна да обяснява как населението доброволно се поробвало в името на един “нищо-вирус”, как американците си били предали извоюваната с кръв свобода и тем подобни. Това е същият човек, който систематично не плаща на слушители във фирмата си SpaceX, само защото смята, че самият факт на работенето за нея е достатъчно заплащане за младите учени, които току що са завършили университет. Същият човек, който се бави максимално с предоставянето на маски на нуждаещите се в Ню Йорк. Същият човек, който с няколко думи в Туитър може да срине или да повдигне цената на акциите на фирмите си на борсата. Защото е безотговорен недорасляк, озовал се в тази позиция благодарение на експлоатация и абсурдно американско законодателство, което благоприятства ненормалници, които смятат, че бъдещето на човека е на Марс. Това действително е добро оправдание да продължим да унищожаваме планетата си.

Патосът ми е следният – не разчитайте на благотворителността на някакви избрани от бога (или пазара, който стои дори над най-висшето) богаташи, които при първия признак на социален бунт и криза се оттеглят в панически ужас, или пък прибавят гласовете към тези на ненормалници, които искат да се върнат на работа по време на глобална пандемия, кяото е взела над 230 000 жертви. Частната благотворителност е себична и винаги се извършва със задни мисли, а когато ножът опре до кокала, тя окончателно спира да бъде спасителен пояс.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s