Скучен апокалипсис

Всички очаквахме зомбита. Дори се надявахме на тях. Да се превърнем в Рик Граймс и с магическа прецизност да требим немъртвите орди. Да сме господари на един свят, който вече няма правила и ограничения, но си струва да бъде приведен обратно във форма и да бъде съхранено това, което прави човекът – човек.

Вместо това получихме вирус със сравнително ниска смъртност, който предизвика единствено временно неудобство на работещите, учениците и пенсионерите като ги принуди да – о, какъв ужас – останат по домовете си и да се въздържат от социални контакти за известно време. Доста невпечтляващ катаклизъм.

Във форумите като 4chan, където за вируса се знаеше още преди той да бъде обявен официално от СЗО около края на декември, т.нар doomerism e понятие описващо неистовото желание на определени индивиди, изолирани от социума и неспособни да се впишат, да доживеят края на цивилизацията и да станат свидетели на криза от магнитуда на световна война или японско цунами. Doomer-ите следят статистиките за смъртността, агрегират информация от най-различни сайтове, подкрепяща надеждата им вирусът да е нещо повече, отколкото в действителност е, и като цяло се занимават с това да се надяват на по-лоши дни.

В случая поведението им не е интересно. Интересно е това, което подтиква един човек със сравнителен материален комфорт да бленува за разпада на модерната цивилизация. Места като 4chan не спират да разпространяват писанията на Тед Казински, по-известен като Unabomber след като разпрати писма с експлозиви на видни бизнесмени и индустриалци в Щатите през 70те години. Манифеста на Казински се превърна в новата основа на една модерна политика на цивилизационно отрицание, призив за завръщане към дивото и примитивното. Думите: “The Industrial Revolution and its consequences have been a disaster for the human race” се запечтаха в съзнанието на десетки хиляди разочаровани и отритнати работници и насадиха в главата им идеята, че индустриализация, въпреки материалните комфорти предложени от нея, е вреден феномен, който унищожава човешкия дух и ни превръща в един слаб, регресирал вид.

И така стигаме до примитивизма, често отъждествяван с анархизъм, който гласи, че модерните политически структури са се провалили в задължението си да запазят човешкия живот и, че е необходимо завръщане към естественото. Идеята  привлекателна. Никой не иска да работи с Microsoft Excel по цял ден в офис пълен с хора, които не харесва. Да му се поставят ограничения, срокове, да бъде наказван за всяка грешна стъпка. Да търпи и да търпи и да търпи. Цял живот.

Именно това е и притегателната сила както на примитивизма, така и на концепцията за “забавния” апокалипсис. Метеорити, цунамита, зомбита, вируси. Всичко, стига да ни изкара от повторяемото ежедневие, в което ние се явяваме единствено оператор на истинските уреди на производство, а човешките връзки и взаимоотношения закърняват в отсъствието на истинска общностна връзка докато сме затворени в просторни градове, предлагащи прекалено много пространство за прекалено малко интимност.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s