Изнудване

Ердоган за пореден път шантажира Европа и НАТО. И също така за пореден път ще излезе победител.

Преди няколко дни турски позиции в Сирия станаха обект на бомбардировка от страна на правителството и националната армия на Сирия, същата страна в регионалния конфликт, която Русия отявлено и неприкрито подкрепя вече от години. Разбира се това не се хареса на Турция. Но смъртта на “героичните им войници” (както ги обрисуваха в турските медии) всъщност се оказва същинска манна небесна за Ердоган и управляващата партия.

Трудно се изхранват 3.7 милиона бежанци. Трудно е да им се намери работа, трудно е да се намери място, където те да се помещават и да могат да живеят в хармония с местното население. Особено в страна като Турция, където повечето местни автоматично свързват думата сириец с кюрд, а кюрдите, гласи турската традиция, са техния заклет враг и трябва да бъдат премахнати от територията на някогашната Османска империя. По един или друг начин.

Икономиката на Турция, разбираемо, буксува вече от известно време. Местните обвиняват мигрантите, че им крадат работните места, мигрантите пък обвиняват турците в ксенофобия. Това в редките моменти, когато не се борят за надмощие над един квартал или друг. Стига се до там, че има сблъсъци между местни и пришълци по повод това, че магазините вече слагат табели и надписи и на арабски, освен на официалния език на Република Турция.

Именно това подтикна началото на турската операция в Сирия – освобождаване на територия, на която да бъде изселена една сериозна част от бежанското население. Пък и нефтените полета, които се намират в рамките на завоюваната ивица, също не са лош бонус.

Но последвалата международна реакция сложи край на амбициите на Ердоган. Офанзивата беше “временно” прекратена. Стана очевидно, че няма как да я бъде таз. Русия подкрепя правителството, както и Иран, а опасността за цивилното население се оказа достатъчно голямо, че дори страни-членки на НАТО да повишат тон и да принудят Турция да преосмисли нелепата си военна операция.

Но ето, дар от Аллах се яви на хоризонта, в лицето на няколко ракети изпратени кой знае от къде. 33 турски войници загинаха, а очите на изморения и затрупан с притеснения Ердоган светнаха. Това е неговия шанс да консолидира властта след загубите в местните избори на някои от най-големите градове, пък и да покаже на света, че Турция все още има зъби.

Първата стъпка бе най-лесна – ответен удар по почти всички правителствени позиции в Сирия. Не е ясно все още точно какви щети са нанесени, но очевидно са били достатъчни, щом Русия изпрати два военни кораба в близост до териториалните води на Турция. Според държавните медии в Русия, турците обстрелват техни самолети. Опасна игра.

Или поне щеше да бъде опасна, ако Турция не си бе подсигурила пълната подкрепа на НАТО, независимо от морал и обективност, като обяви, че затегнатите мерки по границите с Европа ще бъдат отпуснати и на бежанците ще им бъде позволено да тръгнат накъдето искат. Въпреки договорката на ЕС с Турция да бъдат изплатени 6 милиарда евро именно, за да не бъдат допускани тези хора отвъд Анадола. НАТО веднага осъди действията на Москва (без доказателства) и обяви увеличаване на присъствието си в сирийското военно пространство и на информативните полети около Русия.

А пък бежанците, обнадеждени от новините, започнаха да се стичат основно към границата с Гърция (слава богу България е толкова непривлекателна дестинация, че дори умиращ от жажда не би спрял в нашата скъпа родина за глътка вода, вероятно щателно наквасена с какви ли не химикали, както се разбра последните месец-два; но какво да очакваш, бизнесът пести пари, държавата затваря очи, а рибите изплуват мъртви през седмица).

Днес имаше стълпокновения и сблъсъци по гръцките пропускателни пунктове. Бежанците, твърдят от гръцката полиция, хвърляли турски димки. Звучи конспиративно, но не и невъзможно. Още онзи ден в турската Туитър сфера се появиха хиляди колажи и коментари за това къде има пробойни по границите на България и Гърция и как те могат да бъдат експлоатирани.

Гърция няма как да допусне нова мигрантска вълна. Нито е подготвена за подобно нещо икономически, нито населението би приело нахлуването на толкова много бежанци със съмнителни корени и намерения. Преди дни на остров Лесбос, допреди няколко години известна туристическа дестинация с постоянно население от коло 50 хиляди души, местните островитяни успяха да отблъснат гръцки спец части, изпратени да подсигурят строежа на нов център за бежанци. Това, имайки предвид факта, че от 2018-та насам на Лесбос са се заселили около 90 000 мигранти, доведе до положение напомнящо гражданска война. А всичко завърши с щурм на сградата, в която полицията се помещавала. Униформените били изкарани от леглата си, пребити, лишени от оръжията си, и пратени обратно на брега.

Това е ситуацията. За добро или зло, Европа не може да си позволи да приеме повече бежанци. Световната икономика така или иначе е в колеблив период. Ако паниката около коронавируса продължи да нанася тежки нокаути на фондовата борса и да намалява производителния капацитет на Китай, няма как да се избегне сериозна рецесия. А в контекста на подобна икономическа ситуация, как се издържа и демографски натиск отвън? Как да избегнеш хаоса, когато той е навсякъде около теб? Когато пищи от телевизионния ти екран, блъска по вратата ти, опразва магазините? Индивидът изчезва когато стадната паника хване дикиш. А тогава започва социален блекаут – моментът, в който всички до такава степен се опияняват от страха и паниката, че рационалното се изключва. А какъв ще е махмурлукът после?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s