Коронавирусът няма да е края на човешкия вид. Няма да унищожи модерната цивилизация или да ни въведе в нова ера на регулации и устойчиво развитие за сметка на незабавното постигане на оптимални резултати.
Единствения важен извод от задаващата се пандемия е истината за крехкостта на човека. На човешките системи, комплексни отвъд собственото ни разбиране. Саморегулиращите се пазари, превърнали се в модерни светини, се сриват само при мисълта за разрушителната сила на вирус, който, реално погледнато, дори не е особено смъртоносен.
Господари сме на този свят, който обитаваме, единствено защото същият този ни е позволим да сме такива. Вселената мълчи, Земята търпи, а човекът цъфти именно в този вакуум, в този период на затишие и ленивост. Съществуваме в етап от историята, както своята собствена, така и тази на Всемира, в който не се случва нищо особено.
Няма големи галактически колизии и космически рокади някъде близо до нас. Тук долу не се случва нищо особено интересно повечето време – политика, спорт, корупция, все нищожни притеснения за човечето, което предпочита да си гледа здравето. Не, не предпочита. Всъщност това е единственото, което ни е отредено. Единственото, което можем.
Та така, нямаше особен смисъл от това писание. Ако трябваше да извлека някаква сентенция от този рант, тя би била да правите незащитен секс и да пръкнете колкото се може малки пръдливи представители на нашия вид, така че поне да изпълним биологичната си функция. Пък те после да се забавляват с нищожните псевдо-апокалиптични случки на своето време когато нас ни няма. В крайна сметка, златното правило рядко се нарушава – всъщност нищо, никога не се случва.
