Полицейщина

Каскетът на народа Иван Гешев се захвана с разчистването на родните улици. Масови полицейски акции започнаха из цялата страна. Части от Благоевград бяха ефективно отцепени от външния свят, докато тежко въоръжени полицай с маски на лицата проверяваха всеки автомобил и изискваха документите на всеки гражданин, имал нещастието да се озове в полезрението им. По-рано, преди около седмица, същото се случи и в Самоков, макар там фокусът да бе основно върху цигани.

Всичко това е част от мащабните усилия на прокуратурата да покаже, че има нов шериф в града. Акциите, уж, целят да намалят или дори ликвидират битовата престъпност. Данни за задържаните са оскъдни, но става ясно, че много от тях не са хванати в престъпление, а са криминално проявени, които, просто така превантивно, сега ще прекарат известно време в полицейските управления на респективния си град. Дребният крадец се превръща в същинска persona non grata. Не, че изпитвам особени симпатии спрямо примитивните създания, които обират домовете на възрастни хора. Но настоящата вихрушка от акции и показни арести не е нищо повече от опит на Гешев, и политическите му покровители от ГЕРБ и най-вече Бойко Борисов, че всичко е под контрол и държавата най-накрая се намира в сигурни ръце.

Гешев от край време е известен с ретроградните си разбирания за справяне с престъпността в България. Това е човек, който не се интересува особено нито от ролята на прокуратурата в една демократична система, нито от това как механизмите за търсене на наказателна отговорност всъщност би трябвало да целят да рехабилитират прегрешилите вместо да ги унищожават и премахват окончателно от публичния живот. Гешев е студен и корав като агент на Мосад, а единственото, което го вълнува е да се разправя с тежка ръка с дребни псевдопрестъпници като наркомани и клошари.

Разбира се има го и големият казус Божков, но това не е нищо повече от разчистване на сметките. Политика, чиста работа. Трудно е да се добие представа какво става зад кулисите, но е очевидно, че Божков се е сблъскал с Борисов и глашатаите му в грешния момент. Старите мутренски войни, проведени по малко по-фин и лицеприятен начин. Но и това работи в интерес на Гешев – вместо да се съсредоточи върху това как лобизмът на Божков изобщо е бил възможен, или пък да разгледа останалите механизми, по които Национална лотария е успяла да просъщвствува успешно толкова дълго (със сигурност благодарение на нечия закрила), той обявява Божков за враг номер едно на българския народ и го преследва до дупка. Ето, видите ли, това е новият главен прокурор, безстрашният борец с организираната престъпност и олигархията. А реално е просто пешка.

Колко дребни престъпници (и набедени такива) ще бъдат прибрани в ареста, бити, и принудени да се оправдават за това, че смеят да се разхождат по улиците след като някога си там са извършили нещо противозаконно, преди Властта да прецени, че е задоволена от резултатите и фасада е подсилена достатъчно. Ред и законност, нали. Това е важното. Да изглеждаме като стегнат, спретнат народ. Или поне като такъв, който се опитва. А иначе лайното продължава да си смърди.

Но има и нещо притеснително в цялата тази история. Обикновено призовавам всички да се придържат към максимата ми, че във Вселената нищо, никога не се случва. Но ето, че нещата са на път да станат по-зле тук и сега. Бойко Борисов изнаглява, а бясното му псе е най-доброто оръжие, за което премиера би могъл да си мечтае. Полицейското присъстиве навсякъде се засилва усезаемо. Случайни хора биват спирани за едното нищо. А самите ченгета си позволяват да са агресивни и нахакани. Дали пък не следват примера на прокурора? Или пък той им е връчил мандат да действат така, както намерят за добре? Надявам се да е така. Надявам се невинни хора да бъдат бити и затваряни. Защото само така ще осъзнаем точно колко близо се движим до ръба. Авторитаризмът започва чрез демократични процеси – спечелени избори, плавни законодателни промени, рокади в състава на министри и народни представители, шефове на агенции и проче. Това отдавна започва. Остава кулминацията.