Междуособици

В последните дни и седмици сякаш събитията в иначе скучната ни страна се забързаха. Крупни мутроподобни бизнесмени със съмнително минало бяха изтикани от държавата в полза на други, също толкова невдъхващи доверие типове. Главният прокурор се разхожда с каскет стил Peaky Blinders и най-нагло оправдава употребата на специални разузнавателни средства против президента на републиката, по-късно оправдавайки се, че пуснатите в медиите записи всъщност били някакви си там постановления за спиране (спиране на какво? Не стана ясно, и едва ли фъстъченият мозък на Бойковата бухалка би могъл да аргументира полу-чутите си изказвания по някакъв логически издържан начин). А сега и президентът сне доверието си от управляващите, ефективно обявявайки междуинституционна война.

Много неща се случват, повечето, от които вероятно абсолютно непонятни на всеобхватната аудитория. Не че някога целта е била същата тази аудитория да бъде информирана и държана в течение – в тази държава отдавна всичко дори сравнително значимо се случва зад кулисите, без участието и знанието на обикновените граждани.

Но наглостта на ГЕРБ не знае граници. Бойко Борисов продължава да прехвърля топката в корта на политическите си опоненти при всяка удобна възможност – еди какво си се било случило или случвало по времето на “миналите управляващи”. Меко казано дебилно отбиване на номера, по простата причина, че “минали управляващи” наскоро не е имало, нито най-вероятно ще има.

Първият въпрос, може би най-актуалният, е какво се случи с Божков? Защо така изведнъж иначе бавната ни и ръждива държавна машина обърна вниманието съм към Национална лотария и смаза както нея, така и други бизнеси на Черепа с един лек замах? Не ме разбирайте погрешно, Васил Божков е противен мафиот, един от първите, възползвали се от хаоса след разпада на социалистическия строй. Но защо точно той и защо точно сега?

Една от версиите, виреещи в интернет пространството (тъй като “сериозните” медии не са се захващали със задълбочен анализ на темата макар и тя да доминира родните заглавия от близо седмица) е, че това е ответен удар от страна на ГЕРБ след като стана ясно, че Божков е финансирал кампанията на Манолова в София. Дали са чак толкова дребнави герберите, не мога да кажа със сигурност.

Друга теория е, че бившите му съдружници и притежатели на efbet, братята Цветан и Боян Найденови, са съдействали на силите на реда, подавайки сигнал за участието на Божков в схеми за рекет, както и данъчни измами и нелоялна конкуренция. Но защо биха, имайки предвид, че те самите се възползват от същите дупки в закона за хазарта, от които и самият Божков? И те, като компаниите му Национална лотария и Еврофутбол, плащат по-ниска данъчна ставка от Националния спортен тотализатор. Нима държавата е склонна да съдейства на едни мутри в ликвидирането на конкурент?

Както и да е, Божков го няма, Арабските Емирства на този етап отказват да го екстрадират, футболен клуб Левски е пред фалит, а Бойко Борисов отново показа, че над него няма никой и различните институции, и в частност представителите и ръководителите им, не са нищо повече от пионки в игрите му.

Но Бойко не спря дотам. Вечният му скандал с президента достигна нови низини когато от прокоратурата поискаха тълкувание на имунитета на президента по конституция. В последствие бяха пуснати и няколко записа, направени кой знае как, уж уличаващи президента в типичната за българския манталитет шуробаджанащина. Всъщност нищо особено не се чу в т.нар. от Гешев “извадки от постановления на спиране” (отново, СПИРАНЕ НА КАКВО?), но посланието бе ясно – никой не е в безопасност от самопровъзгласилият се каубой на народа.

А Бойко се направи на глух. Направи няколко изказвания изпълнени с недомлъвки за това как той няма място да се меси в работата на главния прокурор, а след това забрани и на кабинета си да се изказва по въпроса по какъвто и да е било начин. Видите ли, Борисов няма нищо общо с това, а прокуратурата е напълно независима институция. Малко е трудно за вярване това, след като Гешев и компания бяха употребени като уръдие против бизнеса на Божков.

И днес всичко кулмунира с изказването на президента, в което той осъди действията както на прокуратурата, така и на кабинета Борисов, и ефективно сне всякаква подкрепа за настоящето управление. Спомена всичко – от ширещата ссе корупция, та чак до неравенството в българското общество. От този ход стана ясно едно – Радев се позиционира като човек на народа, страдалец в двубой със силите на престъпността и политическото задкулисие.

Това е единственият му ход, разбира се – президентът на републиката няма някакви особени практически пълномощия. Дори способността му да налага вето на законопроекти е ограничена, тъй като винаги съотвеният законопроект може да мине на второ четене. Но е важно да се има предвид, че Радев тук отправи фино прикрита заплаха към управляващите – Вие нямате подкрепата на суверена, а той е напълно на ясно с мръсните ви игри.

Дали е така? Дали изобщо има суверен, който да реагира по някакъв материален начин на така създалата се почти патова ситуация в държавата? Не ми се вярва. Българите не сме склонни да се борим дори за базисните си права и нужди, камоли пък за нещо абстрактно като ликвидирането на организираната престъпност и изкореняването на лица като Борисов от властта. Къде-къде по-лесно е да се забавляваме докато събитията се забързват и стават все по-трудни за игнориране. Подобно на края на Римската империя, хората се нуждаят, и се задоволяват с, хляб и циркове. А циркът в България никога не спира.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s