Универсалното правило

Никога нищо не се случва. Това е то. Нищо не се променя. Нищо не расте. Нищо не се срива окончателно. Така работи Вселената, сиреч така работим и ние. Човешкият свят е отражение на обективната действителност. На невидимите закони, които управляват самото мироздание. Та нали никоя система не би могла да функционира безупречно ако има прекалено много променливи? Ако постоянно се налага да се правят модификации и подобрения?

Ето, пресен пример. Ирански генерал бива взривен с американски дрон. Двете страни потракват с мечовете. Зъбят се. Подхвърлят си заплахи, тук-таме пускат по още някоя ракета. Бият се в гърдите. Светът, изглежда, е на прага на голям конфликт. Сериозен. Може би дори решителен за бъдещето ни. Вече няма как да има безобидна война, не и между страни с ядрен капацитет.

Но излезе, че всичко беше премерено. Всичко беше предварително изчислено. Тръмп консолидира неоконсервативната си избирателска база у дома, Иран подсили контрола си над Ирак и Сирия, заздрави като че ли връзките между различните шиитски общности по света благодарение на всеобщата ненавист към Америка. Америка пък даде да се разбере окончателно – шега с Израел не бива. Нито пък със Саудитска Арабия. Това са си нашите. С тях по-внимателно.

В хода на този толкова добре хореографиран цирк, обикновените хора успяха да се позабавляват. Заваляха миймове за Трета световна война. По-човеконенавистните се порадваха, мислиха си, че най-сетне това, за което се готвят и, на което се надяват, ще стане. Медиите изписаха какво ли не. Всеки със своя op-ed, със своите обвинения по адрес на едната или другата страна. Със своите страхоте и надежди.

А лидерите си мълчаха. “Категорично осъдиха” всички ексцесии и опити за ескалация на конфликта, събраха се министрите да си побъбрят за нефта и за времето в Близкия Изток, а после – по домовете. Машината не спря да работи. Колелата си се въртят, няма нищо неочаквано. За обикновеният човек това са седмици изпълнени с напрежение и едва прикрит страх, за тези отгоре – най-обикновени работни дни.

Но нищо не се случи. Тръмп отстъпи. Иран се задоволи с това да пусне 22 ракети, от които само 3 да улучат целта (а то пък и една цел беше). Персийският залив си остана отворен. Нямаше проблеми със скъпият им нефт. Даже се качи цената. Пазарите нямат морали, и те са машини. Алгоритми, завоалирана лексика, която дори самите икономисти едва схващат. Неведоми са пътищата на капитала.

И така винаги. Хляб и цирк. Важното е да има вълнение, да се симулира дейност. Червени, сини, зелени, шиити, сунити, християни – все разцветки на едни и същи птици. А междувременно човекът освирепява. Превръща се в звяр. Озлобява се от имагинарни реалности, от чудовища, нарисувани върху прозрачна хартия. Напада кукли на конци. Плаши се от собствената си сянка. Гневът е по-силен от другите емоции. Той поглъща останалото – и разочарованието, и страха, и недоимъка.

Но никога не изригва този гняв. Кътаме го там някъде дълбоко. Трупаме го за всеки случай. То не е за нас самите. Някога ще дойде време отново да вземе участие в геополитическите игри. Да сложим фуражки и да гледаме злобно докато държим автомати, които дори не знаем как да управляваме. И тогава ще си изкараме всичко – всяка малка обида в офиса, всеки месец, в който едва сме свързвали двата края, всяко нагло изказване на длъжностно лице.

И после – нормализация. Защото никога нищо не се променя. Светът си има ред. Не някакъв таен. Никакви Билдербергски групи или Илюминати. Просто хора в костюми. Пари, компромати. Политика, даже не особено добре прикрита. Но дори те не биха могли толкова ефикасно да предвиждат и задвижват събитията, ако Вселената не беше благосклонна. А тя е. И в безкрайното време всичко се забравя. В безкрайното броене всяко число се повтаря, рано или късно. И след това отново. И отново. Та нали затова е безкрай – не защото наистина е необятно, а защото времето заличава спомена за началото. Кога беше социализмът? Преди 30 години? Преди 2? Вчера? Все още ли го има? Кой знае, кой му и пука. Та схемата е същата, само символиката е нова. Вместо комсомолци и пионери има мутри и синовете им, които се бият пред чалготеки и издават маймунски звуци по футболни терени. Вместо Бай Тошо – Бат Бойко. Врагът пак е навсякъде. Ту е Русия, ту са Щатите.

Ето на това се вика демокрация. Ако искаш да биеш цигани и да виниш комунягите за разпада на родината, иди в някоя от безкрайните столични десни формации или пък се запиши в София Запад. Ако капитализмът и Прехода са ти криви, Корнелия те чака. Ама и тя е една лява – колкото, толкова. Всичко е за фасадата. Врагове са ни дали навсякъде, ако щеш си троши главата. По-идеална система има ли? Толкова много избори. А животът само един. И си тече. И си работим. Прах при прахта. А после в лайната. Току виж някое чумаво прасе я хапнало. Грандиозен живот, а?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s