Убихме Коледа

Мека светлина се разлива иззад заледени прозорци. Скромен дом, но спретнат. Поддържан. По покрива, обсипан с мек, леко блещукащ снежец, внимателно са поставени макети на Дядо Коледа и на няколко от джуджетата му. По стените надолу като лиани се спускат лампички, които озаряват спящата околия с всевъзможни цветове. Над вратата има кичозен венец, а отвътре долита сподавена глъчка – топуркане на нечий крачета по ламиниран паркет, разговори на висок глас в големи групи, тостове за здраве. И телевизор има там, някъде сред цялата празнична възбуда. Дори отвън се чува бегло пискливия глас на момчето, което всяка година бива оставяно само да отбранява домашното огнище.

Като цяло звучи като приятно място. Оживено и изпълнено с онази енергия, за която всеки копнее по време на дългия празничен сезон. Усещането за единност и сплотеност. Всеки с ясната задача – баба и дядо ще варят боба в голям казан и ще го донесат готов за консумация. Майките се захващат с баници и питки, с писане на късметчета и подготвяне на мизансцената. Дечицата им помагат, къде физически, къде морално, но и те щъкат напред-назад. Мъжете, някои от тях още на работа дори в навечерието на Рождеството, подготвят алкохола и забавленията. Те са гръбнакът на самото празненство. Та кой не иска да види като леко закръгления си братовчед се напива и започва да дърдори някакви врели-некипели конспиративни теории. В крайна сметка, на него му олеква, семейството се смее, някой тупаник може евентуално да бъде раздаден, но всичко се случва в тесен кръг. Всеки е заслужил да е тук и има своята роля.

Леко тромаво сумирах клишето, но не дотолкова, че да стане то неразпознаваемо. Но да извърнем поглед за малко от красивата картинка и да погледнем през замъгления прозорец към скъпата ни родина. С всяка изминала година се чуват все по-шумни оплаквания за това как някакъв си абстрактен ДУХ НА КОЛЕДА бил изчезнал, или пък дори умрял, ако може да се вярва на особено истеричните опевачки. Убийството си е убийство дори то да е духовно, а всяко престъпление може да бъде проследено и методически разгадано, движейки се по нишата на логиката.

Така започваме с материалния свят, в който не е трудно да се забележи, на първо място, колко по-малко усилия и средства се влагат от страна на общините в създаването на така познатата и желана Коледна естетика. Каквито украси има тук-таме, обикновено са едва-прикрити рекламни материали на някоя банка или някой раздавач на бързи безлихвени кредити. Сега, това outsource-ване на украшенията едва ли е плод на бюджетни дефицити, тъй като Коледите стават все по-меки и безснежни, следователно за справянето с тях се изисква все по-малка част от питка. Но тогава къде отиват всичките тези пари за зимните месеци и празниците? Няма нужда от снегорини денонощно, нито пък от това болниците да работят извънредно заради високия брой злополуки, свързани с атмосферните условия. При такава мирна и спокойна обстановка, нима не може да се отдели някой лев за насърчаване на прословутото коледно настроение? Да организира общината няколко базара, вместо само един претъпкан и трудно достъпен (както и финансиран частно, но това е друг въпрос), да построи елхи на повече места, да сложи герлянди и светлинки по големите улици. Вместо това, общината мълчи и прави само минималното, а то е да позволи на някоя компания да се рекамира в коледен стил. Win-win за двете страни. Уж. Гражданинът пак не получава това, което би му се искало. Вместо град, затаил дъх в очакване на красиви семейни празници, получаваме няколко елхички пред НДК, с украшения от някакви си марки и компании. Даже успяха да изпокрадат част от този фарс.

Вече се изтърка този ред на мисли, да пробваме с друг. Ето нещо, за което политиците и чиновниците не носят вина… поне не и пълна. Климатичните изменение съвсем промениха облика на сезоните при нас. Лятото ни започва по-късно, но пък е по-горещо отвсякога. Зимата е кратка и същински студена единствено през януари и февруари. Междинните сезони кучета ги яли, не знам дали има някой, който да е в състояние да ми покаже пролет или есен, която да трае повече от седмица-две. Та, какво беше? Кратка, суха зима.

Не случайно се постарах да изтъкна клишираната картинка на идеалната Коледа в самото начало. Това е всеобщата ни представа за правилното честване на този празник, изграден след години наред доброволна индоктринация. Най-големият експорт на Америка е нейната култура. За добро или зло, близостта на Европа със Щатите бързо доведе до почти пълна културна симбиоза. Сиреч, техните очаквания, станаха и наши. Но материалните реалнсоттти си останаха по местата. Българинът видя хубавата, заснежена Коледа с атомно семейство и двуетажна къща и се зарадва, но не осъзна, че доходите му си останаха български. Както и възможностите. Но мечтата си е там и винаги ще бъде, а несъответстието между мечтания свят и този, с който си принуден да се примириш. винаги поражда чувство на обреченост и отчужденост – първо от самия себе си, след това и от околните. Та какво да направи обикновеният българин, живеещ в грамадна панелка, в която не познава и 5% от съседите. Да почне на свой акъл да шъта из блока, да лепи разни герляндчета, да се запознава с хората? Не, това не е реалистично, защото всеки от нас е прекалено зает да тъгува по изгубеният имагинарен свят, за да се захване с преследването на нов такъв, макар и той да е поне малко по-реалистичен.

Човекът е хванат в капан. Няма силата да промени средата си. Тази сила се поражда от общността, а общността се пръква от физическата връзка между семейства, кланове. Какъв ти коледен дух, като никой наоколо не ти е повече от бегло познат, когато улиците са напукани и покрити с гадни локвички след поредния лек дъждец, отново оказал се недостатъчен да захрани пресъхващите язовири. Та може ли човек с режим на водата да се радва спокойно и да вярва пълноценно, че му предстои добро? А може ли някой, който трябва да се примири през сълзи с поредното поскъпване на водата, да очаква подарък? 350 сметка за вода, а после какво? За кого? На кого? Няма подаръци тука.

Коледният дух умира както умира всяка друга илюзия. Когато гадостта, скрита зад съответната илюзия стане прекалено голяма и прекалено грозна, за да се побира зад завесата на заблудата. И когато падне завесата, виждаш своето чудовище.

Кое е нашето чудовище? Смъртта на българското семейство в следствие от демографската криза и brain drain-а към развития свят? Смоговете, които все по-често се спускат над градовете ни като сенките на колосални лами, които се подготвят за сетно пикиране? Или просто сме една страна на доизживяването. България се превърна в реката Стикс.

Tа така, коледен дух няма. Лошо е, но поне е един чаршаф пред очите ни по-малко.

 

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s