Българският преход не се е случил

Една от основните идеи, с които обичам да се занимавам, е тази за народната митология. За приказките, които си разказваме, в опит да създадем кохезивен и консистентен образ на общата ни реалност. По-простичко казано, обичам да следя как историите, които един народ сам си съставя и разказва, влияе на развитието и психологията му.

Без съмнение един от най-стабилните и неизбежни митове за произхода на модерната българска държава е този за мъглявия и мистериозен Преход. Период на бурни промени. Падение и растеж. Грабежи и бизнес възможности. Престъпност и криминални фигури с почти обожествени реноме и репутация.

Всеки българин има някаква приблизителна представа за тези времена. Младежите, надуващите агресивно МБТ през уредбите на луксозните си second-hand коли, боготворят легендарните образи на братя Илиеви, на нелегални групировки като ВИС и СИК, Мултигруп. Всички знаем за Иван Костов, за Емил Кошлуков, за музиката на Ъпсурт, за побоищата пред столичните нощни клубове, за бялата пудра по носовете на някои тогавашни народни представители, за моделите-компаньонки на Калканджиева. Знаем за всичко това, защото вярваме в него. Защото това е общият образ на тези времена, който се е циментирал в колективното съзнание.

Но дали всичко това се е случило. Дали всъщност са се случвали екстравагантни празненства по кръчми? Дали из града е имало престрелки между гангстерски групировки? Дали Илиеви са били наистина просто борчета, които са минали през калта и са се превърнали в полубогове, преди да изгорят в собственото си могъщество като Икар?

Истината е, че не знаем. И никога няма да узнаем. Действителната информация е оскъдна. Медиите отразяват реалността, както казва Жан Бодрияр, чрез симулация и симулакра. Представя се една апроксимация на реалността. Кое е доизмислено, кое е копие на случилото се. Кое е чиста символика?

Ще илюстрирам тази си неоригинална идея с пример от миналото. Войната в Персийския залив. Годината е 1990. По телевизията се излъчват кадри на мащабна военна техника на фона на необятни пустини. Показват се смели мъже, въоражени и готови да бранят родината и нейните интереси. Това е военната символика. Целта е създаване на определен наратив, да бъде вселен борбен дух у външния наблюдател. Но как всъщност се разви тази “война”? Тя бе едно клане. Всъщност американската армия изравни цели градове със земята благодарение на военни самолети. Едва 200 души умират от страната на Щатите. Иракчаните губят десетки хиляди, а щетите във финансов план съвсем осакатяват така или иначе нестабилната страна. Но за западния зрител, това е война – сражение гърди в гърди, за всеки сантиметър. Равностойно.

Та в този ред на мисли, дали изобщо Прехода, такъв, какъвто го познаваме, или пък си представаме, се е случил? Дали мутрите са били всесилни, богове сред хората в типичен гангстерски стил. Или пък истината е много по-тривиална, много по-далеча от митичното и величественото. Дали пък грабежът на държавата ни не е бил просто бюрократичен, методичен.

И нека бъда точен, тук не става дума за умишлена манипулация. Човекът се нуждае от нещо над себе си. Морал, политика, богове, митове за приключения и битки. Това е кръвта, която пулсира във вените на човешкото общество. Затова и символиката, с която сме свикнали е такава и цели да превърне всичко в нещо по-голямо, по-мащабно и животоопределящо. И можв би така е по-добре. По-добре да горим, отколкото да тлеем.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s