Клоуни

Истерията е най-често срещаният социално-културен феномен в последно време. Има някаква странна всеобща склонност към нелепа свръхреакция по повод на всякакви незначителни случки, слухове, или, в този случая, произведения. Говоря за прословутия филм Жокер, който, макар и все още да не е обществено достояние, се превърна в основна тема на разговор последните седмици (вероятно заради стотиците милиони, които студиото зад него влива в маркетинг, като под маркетинг може да се разбира “системно разбунване на духовете онлайн”). Какви ли не неща се изписаха по адрес както на филма, така и на хората, замесени в създаването му: тематиката била твърде нихилистична (сякаш някой изобщо знае как да ползва тази думичка правилно), режисьорът бил противник на социалната справедливост, Хоакин Фийникс не разбирал колко вредоносно влияние щял да има героят му върху някаква пренебрежимо малка общност в нета, съставена от млади мъже, които колкото и да искат не могат да си загубят девствеността, а впрочем същите тези мъже уж щели да разстрелват кина в Щатите по незнайно какви причини. Истерия. Статия след статия, рецензия след рецензия, цяла буря от недоволство и импотентно оплакване. Милиони хора по света вече имат изградено емоционално подплатено мнение на тема, за която изобщо не са подготвени – почти никой от нас не е гледал филма, но сме готови да обесим създателите му на базата на думите на някакви си филмови критици, които се състезават кой по-първи да хвърли бензин в пожара наречен културна мода. Всеки месец има някой нов чисто естетически скандал, който не засяга живота на обикновения човек по никакъв материален или дори философски начин. Сексуално насилие в Холивуд или пък разголените снимки на някоя набедена знаменитост. Раздяла между Инстаграм модел и трап звезда. Смешното личице на малко момиче с Аспергер, изцепките на някой алкохолик-депутат, начинът, по който някой политик си яде сандвича. И тн и тн. Всичко е просто спектакъл, а ние сме цирковите артисти. Вече няма истинско обществено недоволство, породено от съвсем легитимни екзистенциални съображения или страхове. Битката с климатичните промени се превръща в лична битка на Грета. Проблемът с неудовлетворения и скопен мъж в Западното общество се превръща в смешен мийм за Жокера, или пък коментар на някой, който се оплаква от ПС културата. Във върхушката от корпоративни опити всяка форма на недоволство и несъгласие да бъде превърната в източник на дивиденти се загуби истинската чисто човешка способност да мразиш и да рушиш. Правим си експерименти в контролирани условия, гневим се при внимателно преценени условия, на проблеми, които в действителност не са проблеми и ще избледнеят от съзнанието ни за броени дни, а междувременно между капките минават и истинските проблеми, нещата, които при обикновени обстоятелства биха предизвикали физически отзвук.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s