Мир и спокойствие

Центристите вечно цвъркат за това колко жизнено необходимо е да се разбираме и да постигаме съгласие по всеки въпрос, независимо колко неудобен и сложен да е той. Какво е съгласието, тях не ги касае – те се интересуват да го има. Важното за тях е да се пази редът, спокойствието. Да няма шум, да няма хаос или пък дори потенциал за такъв. Важното е всичко да продължи да съществува така, както е съществувало и досега. Разбира се, хората са глупави, немити животни, които чат-пат решават да се разбунтуват и да поискат някоя друга концесия, която просветената политическа класа не смята за логически издържана, и се налага да бъдат въвеждани някои козметични промени, които да създадат поне илюзията за “промяна” и “прогрес”. Истината е, че всичко си седи на едно място, никой не се опитва да “клати системата”, никой не застрашава статуквото и настоящия ред на нещата. Алтернативата и анти-системните елементи всъщност са просто контролирана опозиция, която функционира и съществува в приемливи рамки, а ако някой случайно криввне от правия път, бързо му бива размахан пръст от цяла сюрия кариерни политици, които с престорен гняв започват да се пенявят за опасната същност на екстремизма и трибализма.

Та, каква е представата на центристите за идеалния свят? Такъв, в който няма мечти, няма идеализъм, няма стремеж към нещо възвишено или трудно постижимо. Няма риск. Важното е да има ред и спокойствие, независимо от всичко. Политическият плурализъм бил ключът към съхраняването на демокрацията, уж. Ами тогава защо всяка позиция бива притопена до един и същ извод? Че единствено има значение кое е рентабилно и кое може да се постигне по максимално безболезнен път.

Но дори това само по себе си нямаше да е толкова дразнещо, ако просветените центристи не държаха да обясняват на всички, които дори само загатват, че имат нещо наподобяващо лична и нестандартна позиция, са кръгли идиоти, които застрашават съществуването на света. Човекът не е рационално същество, което разсъждава само от гледна точка на максимизирането на печалбите, дивидентите, постигането на положителен социален кредит, или там каквито други мечти имат авторитарните центристи, които държат да отстъпват дори пред исканията на най-ненормалните елементи от политическата класа, стига това да ги държи мирни и тихи. Нашият вид е съставен от глупави копелета, които се ръководят от съвсем животински желания. Хаосът е част от природата ни, точно както е част от природата на цялата Вселена. Да се бориш против него, да се държиш сякаш той е нещо примитивно, грозно, нежелателно, е да отказваш да се примириш със същността си. Мирът и спокойствието са нищо, те не са финалната цел на съществуването. Това, от което всеки един от нас бяга, е застоят, скуката, усещането, че нищо не се случва. Центризмът потъпква способността ни да живеем в размирни времена, възпира ни от това да живеем автентично, така че определени лица да мога да берат дивиденти от липсата на непредвидими фактори в системата. Предпочитам свят, който се разпада, пред такъв, който никога няма да се промени и ще остане вечно предвидим, неподвижен, и лишен от единственото нещо, което е важно за човека – разсейвания.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s